Определение № 161 от 08.03.2024, Окръжен съд - Силистра

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 161 гр. Силистра, 08.03.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в закрито заседание на осми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Н. Димитров

Членове:

Кремена Ив. Краева

Десислава Г. Петрова като разгледа докладваното от Пламен Н. Димитров Въззивно частно гражданско дело № 20243400500097 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 175074752, обжалва Разпореждане № 3216/21.12.2023г. по ч.гр.д. № 2002/2023г. на РС - Силистра, с която е оставено без уважение заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, против А. Г. М. с ЕГН **********, с настоящ адрес с. Айдемир, общ.Силистра, обл.Силистра, ж.к. „Север“ № 9, вх.А, ет.5, ап.502, и постоянен адрес с.Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Галатея“ № 4, относно сумите - 3502.24 /три хиляди петстотин и два лева и двадесет и четири ст./ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 30037831650 от 02.07.2019г., сумата 1807.45 /хиляда осемстотин и седем лева и четиридесет и пет ст/ лева договорна възнаградителна лихва за периода 05.09.2020г. - 03.09.2021г., сумата 803.38 /осемстотин и три лева и тридесет и осем ст/ лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата 2251.57 /две хиляди двеста петдесет и един лева и петдесет и седем ст./ лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата 30.00 /тридесет/ лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 377.80 /триста седемдесет и седем лева и осемдесет ст./ лева - лихва за забава за периода 06.09.2019г. 03.09.2021г., сумата 1954.35 /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и пет ст./ лева - законна лихва за периода 03.09.2021гг. - 30.10.2023г., законната лихва от постъпване на заявлението пред съда на 31.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, разноски по делото - 214.54 лева за заплатена държавна такса и 180 лева за юрисконсултско възнаграждение, във връзка с Договор за потребителски кредит №30037831650 от 02.07.2019г., сключен между А. Г. М. и „Профи Кредит България" ЕООД гр.София, ЕИК 175074752.

Частният жалбоподател иска въззивния съд да отмени разпореждането на РС – Силистра и вместо него да постанови издаване на заповед за изпълнение в полза на "Профи кредит" ЕООД, за претендираните със заявлението по чл. 410 от ГПК, парични суми.

Претендират се направените във въззивното производство съдебно-деловодни разноски.

Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:

Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Заповедното производство пред РС – Силистра е образувано по заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против А. Г. М. с ЕГН ********** , с настоящ адрес с. Айдемир, общ.Силистра, обл.Силистра, ж.к. „Север“ № 9, вх.А, ет.5, ап.502, и постоянен адрес с.Аврен, общ. Аврен, обл. Варна, ул. „Галатея“ № 4, относно сумите - 3502.24 /три хиляди петстотин и два лева и двадесет и четири ст./ лева, представляваща главница по Договор за потребителски кредит № 30037831650 от 02.07.2019г., сумата 1807.45 /хиляда осемстотин и седем лева и четиридесет и пет ст/ лева - договорна възнаградителна лихва за периода 05.09.2020г. 03.09.2021г., сумата 803.38 /осемстотин и три лева и тридесет и осем ст/ лева - неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, сумата 2251.57 /две хиляди двеста петдесет и един лева и петдесет и седем ст./ лева - неплатено възнаграждение за закупена услуга Флекси, сумата 30.00 /тридесет/ лева - такси за извънсъдебно събиране на вземането, сумата 377.80 /триста седемдесет и седем лева и осемдесет ст./ лева - лихва за забава за периода 06.09.2019г. - 03.09.2021г., сумата 1954.35 /хиляда деветстотин петдесет и четири лева и тридесет и пет ст./ лева - законна лихва за периода 03.09.2021гг. - 30.10.2023г., законната лихва от постъпване на заявлението пред съда на 31.10.2023г. до окончателното изплащане на вземането, разноски по делото - 214.54 лева за заплатена държавна такса и 180 лева за юрисконсултско възнаграждение, във връзка с Договор за потребителски кредит №30037831650 от 02.07.2019г., сключен между А. Г. М. и „Профи Кредит България" ЕООД гр.София, ЕИК 175074752.

Към заявлението са приложени договор за потребителски кредит, ведно с погасителен план, общи условия и пълномощно.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен на 02.07.2019г. със срок 36 месеца - до 05.07.2022г., при размер на кредита 4000 лева, с месечна вноска по чистия кредит 194.57, но по погасителен план месечната вноска е в размер на 300.13 лева и в този размер е претендирана със заявлението. Съгласно Договора, в размера на главницата, изначално при отпускане на кредита, са включени освен чистата стойност на заема от 4000 лева, още сумата 1000 (хиляда) лева - възнаграждение за услуга Фаст и 2800 (две хиляди и осемстотин) лева - възнаграждение за услуга Флекси. Посочените възнаграждения за услуги се претенсдират на основание „пакет допълнителни услуги“ по Договора за потребителски кредит, сключен между страните и чл.4, 4.3 и 4.4 от Общите условия по ДПК. В договора е посочено, че размерът на тези услуги - като месечни вноски, се дължи заедно с месечната погасителна вноска по кредита в рамките на погасителния план. При така формираната сума под формата на главница е начислена лихва при годишен лихвен процент 41.00 % и ГПР 49.07 %, и се формира и размера на обезщетението за забава.

С атакуваното Разпореждане № 3216 от 21.12.2023г. първоинстанционния съд отказал издаването на Заповед за изпълнение за всички претендираните суми, тъй като приел, че искането вероятно се основава на неравноправна клауза и е в противоречие със закона, след като ГПР по кредита не включва възнагражденията по услугите Фаст и Флекси. Според заповедния съд вноските за тези допълнителни услуги посочени, като възнаграждение, се претендират за присъждане заедно с вземанията по Договора за кредит, с позоваване на неизпълнението от страна на длъжника. Съда приел, че от начина на уговаряне на заплащането на тези суми може да се приеме, че предоставеното на двата пакета допълнителни услуги е било поставено като задължително условие за отпускане на заема и за неправомерно облагодетелстване на кредитора. Щом като тези т.нар. „допълнителни услуги“ фиксират самостоятелно правоотношение, то плащанията по тях нямат място в погасителния план по договора за кредит. Заповедният съд приел, че този подход е начин за 2 заобикаляне на императивните разпоредби в Закона за потребителския кредит, които ограничават максималния размер на годишния процент на разходите - чл. 19 от ЗПК.

Същевременно включването на сумите за т. нар. „допълнителни услуги“ в размера на вноската за чистата главница, води до неправомерно определяне и размера на възнаградителната лихва и на обезщетението за забава, което значително завишава сумите, дължими в действителност от длъжника и при отпусната сума от 4000 (четири хиляда) лева се претендира връщане на 10 726.79 (десет хиляди седемстотин двадесет и шест лева и седемдесет и девет стотинки).

За да отхвърли искането в частта относно сумите посочени от заявителя, като такса за извънсъдебно събиране на вземането, също включена в общата за изплащане сума от длъжника, заповедният съд приел, че тя представлява разход, сторен от кредитора по негова преценка. Такива разходи са част от обичайния стопански риск, който всеки търговец се е съгласил да търпи и срещу тези разноски не стои предоставена на потребителя услуга, същите не почиват на законово основание, а се дублират с вече претендираната отговорност за мораторна лихва.

В контекста на изложеното до тук първоинстанционният съдебен състав приел, че клаузите за заплащане на посочените допълнителни услуги и такси са нищожни поради противоречието с добрите нрави.

На отделно основание съдът приел за недоказано изявлението на заявителя, че от негова страна кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 03.09.2021г., за което длъжникът бил уведомен. Становището на заповедния съд било обусловено от това, че съобщението съдържащо уведомлението до длъжника не е достигнало до него, тъй като на посочения адрес това лице е отразено като непознато и пратката е била върната обратно на 14.11.2021г., което довело до извода, че след като не е удостоверено доставянето на съобщението на лицето, то не се счита за получено от него. Този извод мотивирал заповедния съд да приеме, че заявителят претендирайки посочените суми, не е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за това, за да се счита, че предсрочната изискуемост е настъпила. В този смисъл е цитирана и съдебна практика според която - „Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта” - Решение № 148 от 2.12.2016 г. на ВКС по т. д.

№ 2072/2015 г., I т. о., ТК. По тези съображения първоинстанционния съд отхвърлил в цялост заявлението.

За да мотивира жалбата си представителят на „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, сочи, че заповедният съд не разполага с правомощия да се произнася по валидността на сделката обективирана в сключения между страните договор за потребителски кредит.

Позовава се още на разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗЗП, приемайки, че преценката за неравноправни клаузи в договора не включва определянето на неговия основен предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението от една страна и стоката или услугата от друга при условие, че тези клаузи са ясни и разбираеми. Жалбоподателят намира, че договорният годишен лихвен процент отговаря на законовите изисквания и не е в противоречие с добрите нрави, както и приема, че кредиторът няма задължение да изготвя и посочва методика на формиране на ГПР, тъй като е уговорен фиксиран лихвен процент, както и че в договорения в случая не е по висок от пет пъти размера на законната лихва. По отношение на допълнително закупените услуги „Фаст“ и „Флекси“, в жалбата е посочено, че същите са опционални и не са задължителна предпоставка за сключването на договора, а потребителят е бил предварително информиран за цената и включването им в размера на погасителните вноски.

Сочи се още, че коментираните допълнителни услуги са

3 предоставени на кредитополучателя и че същите нямат характера на действия по усвояване и управление на кредита. Жалбоподателят коментира и отказа на заповедния съд да му присъди претендираната лихва за забава приемайки, че не е налице анатоцизъм тъй, като лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата.

В контекста на всичко изложено жалбоподателят оспорва атакуваното първоинстанционно разпореждане и моли въззивния съд да го отмени и да разпореди издаване на заповед за изпълнение за всички предявени суми.

Въззивният съд счита, че частната жалба се явява частично основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а съгласно т. 3 на същия законов текст, и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.

В конкретният случай по ч. гр. д. № 2002/2023 г. по описа на РС - Силистра, заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжника - физическо лице, има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него приложение намират разпоредбите на Закона за потребителския кредит, както и разпоредбите на Закона за защита на потребителите. Законът /ЗПК/ въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 от ЗПК. В чл.

Разпечатката съдържа 30 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e78be844-b42e-492c-a914-9e73d2096207