Решение № 577 от 15.07.2021, Административен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е Н И Е

№577/15.7.2021г. гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -

ПАЗАРДЖИК, XІІ

КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 16.06.2021 г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Десислава Кривиралчева

ЧЛЕНОВЕ: Георги Петров

Светомир Бабаков при участието на секретаря Янка Вукева и при участието на прокурора Живко Пенев, като разгледа дело номер 549 по описа за 2021 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63, ал.1 ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Община Пазарджик срещу РЕШЕНИЕ № 189 от 31.03.2021 г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 328/2021 г. Със същото е отменено наказателно постановление 1/28.01.2021 г. на Заместник кмета на Община Пазарджик, с което на Ц.П.Ч. *** на основание чл. 232 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000 лв.

С жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като се моли то да бъде отменено и съответно да бъде потвърдено наказателното постановление.

В съдебно заседание, касаторът се представлява от юрк. В., която поддържа жалбата. В писмена защита излага допълнителни аргументи, като претендира и сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът- Ц.П.Ч. не взема становище по жалбата и не се явява пред касационната инстанция.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата, като счита решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно.

Административен съд- Пазарджик, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и

2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

Във връзка с получен сигнал в

Община Пазарджик е извършена проверка (на място и по документи) от служители на Община Пазарджик, относно незаконно надстрояване върху плоския покрив на кота +9,25м, на „Многофункционална сграда” с идентификатор *** по КККР в ПИ с идентификатор ***, съставляващ УПИ 111-104, кв.348 по плана на гр.Пазарджик с административен адрес: ул. „*****”№31, за което е съставен Констативен акт №46/03.12.2020г.

Установен бил незаконен строеж - „Надстройка на кота +9,25м„ на Многофункционална сграда”, изпълнен от Ц.П.Ч. - ЕГН **********, в поземлен имот с идентификатор ***, съставляващ УПИ 111-104, кв. 348 по плана на гр. Пазарджик, собственост на Ч..

Съставен бил констативен акт

№46/03.12.2020г., с който е установено, че е извършено надстрояване върху плоския покрив на кота +9,25м, над самостоятелно обособен обект за жилище на третия етаж на „Многофункционална сграда”, със средна височина приблизително равна на 2,70м и застроена площ приблизително 55,00м2.

Носещата конструкция на надстройката била дървена - дървени колони, дървени покривни столици и ребра с ограждаща конструкция и покривно покритие от полиуретанови панели.По северната и източна фасади на надстройката била монтирана дограма.

От проверката е установено, че

'извършител и собственик на незаконния строеж е Ц.Ч..

Строежът за Надстройка на кота +9,25.м., на Многофункционална сграда ”, бил изпълнен през 2020г., без одобрени проекти, без разрешение за строеж, в нарушение на чл.148 от ЗУТ и в нарушение на Подробния устройствен план, одобрен със Заповед № 30/16.03.1990г., след въвеждане в експлоатация на „Многофункционалната сграда ” с идентификатор 55155.504.J04.6 но КККР - УВЕ №206/05.11,2007г. и УВЕ №106/24.04.2008г.

Изпълненото строителство съставлявало строеж от четвърта категория съгласно чл. 137, ал.1 т.4 от ЗУТ.

Било преценено, че строежът е незаконен по смисъла на чл. 225а от ЗУТ, за което бил съставен КА № 46/03.12.2020 г. Издадена била и заповед за премахване на незаконния строеж, която била атакувана от жалбоподателката.

На 05.01.21г. св. Инж. Г. Д., извършила горната проверка, съставила в присъствието на жалбоподателката процесния АУАН,който предявила надлежно и от който връчила препис.

Въз основа на АУАН било издадено

НП.

Районният съд коментирал събраните по делото доказателства и приел, че по делото са допуснати съществени процесуални нарушения. На първо място, контролираната съдебна инстанция е приела, че жалбоподателката е санкционирана за допустителство на изграждането на обект, чиито параметри са посочени приблизително, като не става ясно има ли противоречие с ПУП, той предписва ли ограничение в тях и какво. На следващо място, в мотивите си районният съд е посочил, че в описателната част на административните актове липсвало описание че не е издадено разрешение за строеж от компетентен орган. Така описаните процесуални нарушения, според районния съд ограничават правото на защита на санкционираното лице, а и на съда да разбере административното обвинение.

Решението на районния съд е валидно и допустимо, но неправилно.

Настоящият касационен състав споделя изложената фактическа обстановка, но не споделя правните изводи на въззивния съд.

Обстоятелството, че в описателната част на наказателното постановление е посочено, че строежът е изграден в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и на действащия ПУП от 1990 г. е напълно достатъчно за да релевира волята на наказващия орган, че се касае за незаконен строеж- т.е без издадено разрешение за изграждането му.

Нормата на чл. 148 от ЗУТ, към която НП препраща във всичките си алинеи визира различните хипотези на издаване на разрешение за строеж и компетентните органи да сторят това. В ал.1 се сочи, че строежи могат да се извършват, само ако са разрешени по закон, т.е. очевидно, че ако строежът е изграден в противоречие на чл. 148 от ЗУТ, то той не е получил разрешение да бъде извършен.

Не съставлява съществено процесуално нарушение това, че височината и площта на строежа са посочени приблизително, тъй като незаконния строеж е достатъчно ясно индивидуализиран- посочено е, че се касае за надстройка върху плоския покрив на кота 9,25 м. над самостоятелно обособения обект за жилище. Това, че средната височина и площта на строежа са описани приблизително би могло да има значение, само ако строежът е разрешен, но изграден в отклонение с параметрите на съответното разрешение- респективно спори се дали е налице такова отклонение и в какъв размер е то.

За съставомерността на нарушението е достатъчно строежът да е изграден без разрешение за строеж, а какви са предвижданията на ПУП за конкретната сграда има значение само ако се твърди, че единственото основание за незаконност на строежа е неговото несъответствие с предвижданията на ПУП-а, съгл. чл. 225 ал.2 т.1 от ЗУТ. В атакуваното НП е отбелязано, че строежът е изграден в нарушение на чл. 148 от ЗУТ и на ПУП-а, т.е. при наличието на две основания за незаконност на строежа, при безспорното установяване на едното от тях, недостатъчно точното описание на другото не е самостоятелно основание за отмяна на НП.

Правилно е посочена санкционната норма на чл. 232 ал.2 от ЗУТ, която предвижда административно наказание за участник в строителството, който извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен състав. Няма спор, че възложителя е участник в строителството, а такъв съгласно чл. 161 от ЗУТ е собственика на имота.

Правилно административната санкция е индивидуализирана в минимален размер, съгл. изискванията на чл. 27 от ЗАНН.

Не са налице основанията за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като процесния случай не разкрива по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите такива нарушения.

Като е отменил наказателното постановление, районният съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде потвърдено.

При този изход на спора, на касатора на основание чл.

63, ал. 5 от ЗАНН, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.

27е от Наредбата за заплащането на правната помощ се дължи юрисконсултско възнаграждение за участие по делото пред настоящата инстанция в минимален размер.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 189 от 31.03.2021 г. на

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 328/2021 г.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление 1/28.01.2021 г. на Заместник-кмета на Община Пазарджик, с което на Ц.П.Ч. *** на основание чл. 232 от ЗУТ е наложена глоба в размер на 1000 лв.

ОСЪЖДА Ц.П.Ч. *** да заплати на Община Пазарджик сумата от 80 /осемдесет лева/ разноски за участие по делото пред касационната инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/

ЧЛЕНОВЕ: 1./П/

2./П/