Решение № 26 от 20.02.2026, Окръжен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. Ямбол, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Светла Р. Димитрова

Галина Ив. Вълчанова Люцканова при участието на секретаря П.Г.У. като разгледа докладваното от Галина Ив. Вълчанова Люцканова Въззивно гражданско дело № 20252300500054 по описа за 2025 година

Производството пред Ямболски окръжен съд е образувано по въззивна жалба на С. Н.

Г. от гр.****, подадена чрез пълномощника адв.Д. М. от ЯАК против Решение №70/01.10.2024 г., постановено по гр.д. №315/2023 г. по описа на ТРС. В Решение №70/01.10.2024 г., поправено по реда на чл.247 ГПК с Решение №2/20.01.2025 г. първостепенния съд е постановил следното:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният иск от С. Н. Г. с ЕГН ********** от гр.****, ул.***№ **, чрез адв.Д. М. М. от АК – Ямбол против „БКС СЗ“ ООД с ЕИК 203627049, със седалище и адрес на управление: град Тополовград, ул."Опълченска" №1, представлявано от управителя Н.А.Д. за заплащане на сумата от 740 лева /седемстотин и четиридесет лева/ - представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2022/2023 г., ведно със законната лихва от 09.11.2023 г. до окончателно изплащане на сумата и ОСЪЖДА С. Н. Г. да заплати на „БКС СЗ“ ООД – Тополовград сумата от 400 лева /четиристотин лева/ направени разноски за адвокатско възнаграждение. Решението е постановено при участие на трето лице – помагач С. Е. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***№** на страната на ответника „БКС СЗ“ ООД - гр.****.

С въззивната жалба решението на ТРС се атакува изцяло, с твърдения за незаконосъобразност и необоснованост и неправилност. В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания. Заявено е и твърдение за допуснато от съда процесуално нарушение при докладване на делото, в частност - неправилна правна квалификация на предявения иск по чл.79 ЗЗД, вместо по претендирания от ищцата чл.59 ЗЗД, довело според въззивника до неправилно отхвърляне на предявения иск. Въз основа на съображенията и доводите в жалбата иска отмяна на решението на ЯРС и постановяване на ново, с което предявения в производството иск бъде уважен изцяло. Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции. Доказателствени искания с въззивната жалба не са направени.

1

Според въззивницата освен допуснатото процесуално нарушение от съда във връзка с доклада, след като не се е съобразил с действително предявения от нея иск по чл.59 от ЗЗД, районният съд е постановил неправилно решение като е отхвърли претенцията й.

Въззивницата счита, че е установила пред първата инстанция обстоятелствата за уважаване на иска й при неоснователно обогатяване, а именно, че е собственик на вещта; че ответникът ползва вещта през периода на претенцията при липса на правно основание, в следствие на което ползване се е обогатил за сметка на ищеца. Неправилно е прието от съда, че в случая няма нищо получено без основание, тъй като ответникът ползва процесните земи на валидно правно основание – вписан договор за наем. Когато договорът за наем е сключен от някои съсобственици без другите съсобственици да са съгласни, независимо от това дали е взето решение по чл.32, ал.1 от ЗС или не, сделката е непротивопоставима на съсобственика и ако той не я приема, както е в настоящия случай, същият има право да търси обезщетение по чл.59 ал.1 от ЗЗД за това, че е лишен да ползва своя дял от общия имот, в който случай задължено е лицето, което ползва имота. Въззивницата е цитирала съдебна практика във връзка с изложената от нея постановка на закона, с която счита, че съдилищата следва да се съобразят в нейния случай.

В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от „БКС СЗ“ ООД с ЕИК 203627049, чрез пълномощника адв.Ст.К. от ЯАК, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност и законосъобразност на атакуваното решение. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на сторените разноски по делото.

Въззиваемото дружество счита, че ТРС правилно е квалифицирал претенцията и не са необходими никакви процесуални действия относно квалификацията на иска, поради което и се е произнесъл по действително заявената искова претенция след като ищцата е категорична, че била встъпила в наемен договор и си иска наемната цена, което е заявено от нея в петитума на исковата молба и няма последващо направено изменение на иска.

Третото лице помагач С. Е. П. не е взел становище по въззивната жалба.

В съдебно заседание страните, редовно призовани не се явяват и не изпращат представители. От пълномощника на въззиваемата страна „БКС СЗ“ ООД чрез адв.К. са депозирани заявление и писмени бележки, в които отново са изложени съображенията на страната против въззивната жалба и в подкрепа на постановеното решение.

След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл.259 ал.1 от ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването. Преценена по същество съдът намира въззивната жалба за неоснователна.

В съответствие с правомощията си при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивният съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При преценка по същество – атакуваното решение прецени за правилно.

Съгласно процесуалната възможност установена с разпоредбата на чл.272 ГПК във вр. с чл.235 от ГПК, въззивният съд изцяло препраща към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги прави свои мотиви, без да е нужно да ги преповтаря. В отговор на доводите на въззивника, наведени във въззивната жалба, въззивният съд намира за необходимо да изложи следното:

Пред Районен съд – Тополовград ищцата С. Н. Г. е предявила иск против „БКС СЗ“ ООД гр. Тополовград, с който претендира да бъде осъдено дружеството да й заплати сумата от 740 лв., представляваща неплатена наемна цена за стопанската 2022-2023 г., ведно със законната лихва и направените по делото разноски. С исковата молба Г. е изложила 2 обстоятелства за това, че по силата на договор за дарение и договор за продажба на 08.09.2022 г. е станала собственик на 1/2 ид.ч. от осем недвижими имота, находящи се в землището на с. Чукарово, общ. Тополовград, подробно описани, а в същото време другият съсобственик на земеделските земи на 16.04.2021 г. ги е отдал под наем на ответното дружество. Ищцата е изложила, че в този случай след като е станала собственик на 1/2 ид.ч. от процесните имоти, доколкото същите са били вече предмет на сключен наемен договор, този договор я обвързва до края на срока му, тъй като тя е новият собственик. Уведомила е дружеството наемател за настъпилото правоприемство посредством сина на продавача К.А., който при лична среща с ответника го е уведомил, че имотите ще бъдат прехвърлени на ищцата и от този момент тя ще е собственик на 1/2 ид.ч. от същите. Когато е заявила искането си да й бъде заплатена дължимата наемна цена за 1/2 ид.ч. от земеделските земи за стопанската 2022/2023 г. дружеството й е отказало да й се изплати наемната цена и впоследствие тя го е поканила с нотариална покана за това.

С отговора по исковата молба „БКС СЗ“ ООД е възразил по предявения срещу него иск, тъй като праводателят на ищцата не е бил страна по наемния договор и по тази причина тя не е встъпила в неговите права. Посочено е, че дружеството е платило дължимия наем за земята и е представило РКО № 1/28.08.2023 г., установяващ получаване на наемната цена от наемодателя за стопанската 2022/2023 г. Претенцията на ищцата се счита неоснователна и поради нарушение на принципа на чл.33 от ЗС, тъй като е по-голяма от дела й и води към неоснователно обогатяване.

Пред Районният съд е конституиран като трето лице помагач С. Е. П., който е отдал под наем земеделските земи в тяхната цялост и който е получил изплатения му от дружеството наем. Третото лице помагач не е взело отношение по предявения иск.

С молба депозирана след писмения отговор на иска, ищцата Г. е заявила, че с исковата си молба и изложените в нея обстоятелства е подчертала предмета на спора, който е свързан с неплатена наемна цена по договор за наем на земеделски имоти за стопанската 2022/2023 г. относно конкретно посочени осем недвижима имота.

В първото по делото заседание ищцата Г. чрез пълномощника си е заявила, че поддържа исковата молба на основанията посочени в същата, както и писменото становище и уточнява, че исковата молба следва да се счита подадена на основание чл.59, а не на основание чл.79 от ЗЗД, тъй като счита, че е налице неоснователно обогатяване на ответника, тъй като същият владее ид.части на ищцата без валидно правно основание съгласно чл.229 ал.2 от ЗЗД – сключване на договор за наем над 3 години, следва да се сключи със собственици над 50% от ид.част., а в случая това не е така. Изрично е подчертано, че изложеното в съдебно заседание не касае изменение на иска, а уточнение, с оглед на което и за районния съд липсва задължение да се произнесе по реда на чл.214 от ГПК и той не е сторил това.

С исковата молба са представени два нот.акта от 08.09.2022 г. № 152/2022 г. и № 153/2022 г., по силата на които С. Н. Г. е станала собственик на 1/2 ид.ч. от 13 бр. недвижими имота, сред които са и осемте предмет на настоящия иск, а именно: Поземлен имот с № *** местност „Кошови чеири“, целият с площ от 1492 кв.м; Поземлен имот с № *** местност „Палям бей“ целият с площ от 4300 кв.м; Поземлен имот с № *** местност „Старо село“ целият с площ от 10353 кв.м; Поземлен имот с № *** местност „Горен герен“ целият с площ от 5999 кв.м; Поземлен имот с № *** местност „Горен герен“, целият с площ от 2000 кв.м; Поземлен имот с № *** местност „Горен герен“, целият с площ от 5999 кв.м; Поземлен имот с № *** местност „Герджито“, целият с площ от 4500 кв.м.

Преди сключване на сделките, въз основа на които Г. е станала собственик на 1/2 от имотите, на 16.04.2021 г. С. Е. П. лично и като пълномощник на Н.Е.Ж., двамата наследници на Д.Т.К., б.ж. на гр. Елхово и като съсобственици притежаващи повече от 25 % от правото 3 на собственост са отдали под наем на „БКС СЗ“ ООД осемте поземлени имота. Срокът на договора е уговорен 5 стопански години, считано от 01.07.2021 г. до 30.09.2026 г., като е уговорен и размера на наемното плащане. С нот.покана от 17.10.2023 г., връчена на ответното дружество при условията на чл.44 ал.1 от ГПК на 18.10.2023 г. Г. е заявила на дружеството, че е собственик на 1/2 ид.ч. от наетите поземлените имоти, както и претендира дължимото наемно плащане за стопанската 2022/2023 г. в размер 1019.57 лв.

Ответникът в подкрепа на своите твърдения, че е изплатил дължимия наем по договор за наем от 16.04.2021 г. на наемодателя си С. Е. П. е представил извършеното с РКО № 1/28.08.2023 г. плащане на сумата 1504 лв.

При така изложената фактическа обстановка и съобразно представените писмени доказателства в подкрепа на наведените от Г. с исковата молба обстоятелства въззивният съд намира, че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал и разгледал предявения иск като такъв с правно основание чл. 228, във вр. с чл.79 от ЗЗД, а именно претенция за неизпълнено договорно задължение, произтичащо от договор за наем на земеделски земи.

Съдът е изложил и мотивите си защо не приема квалификацията на иска посочена от ищцата с правно основание чл.59 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, които въззивният съд също намира за правилни.

По повод направеното от ищцата оплакване за допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение при докладване на делото, с оглед постановките на т.2 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд счита, че дори да е допуснато такова, въззивницата не е заявила доказателствени искания, които да бъдат приети за допустими в хипотезата на чл.266, ал.3 ГПК. Дадените пояснения от ВКС в посоченото ТР са затова, че когато във въззивната жалба се съдържа оплакване за допуснати от първоинсатнционния съд за нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада – в случая, че не е направена правилна правна квалификация на предявения иск, въззивният съд дължи даване на указание на страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършват в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Въззивният съд може да се намеси с даване на указания относно подлежащите на доказване факти и когато прецени, че дадената от първата инстанция квалификация е неправилна. В настоящия случай въззивният съд преценя, че не са налице нито една от двете предпоставки, тъй като районният съд е дал правна квалификация на предявения иск с изготвения проекто-доклад с определение № 34/31.01.2024 г., а именно, че предявеният иск е с правно основание чл.79 от ЗЗД, както и въззивният съд намира тази правна квалификация за правилна. Независимо, че в първото съдебно заседание ищцата е заявила друга правна квалификация и други обстоятелства в противоречие на заявените с исковата молба за това, че договорът за наем не й е противопоставим, същата не е претендирала изменение на иска си по чл.214 от ГПК, а изрично е посочила, че прави само уточнение, с което районният съд не се е съобразил, тъй като съдът е този който дава правната квалификация на предявената претенция и в случая тя е направена правилно от съда като такава по чл.79 от ЗЗД.