Решение № 1 от 19.01.2024, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№1 гр. ЛЕВСКИ, 19.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря Ваня Н. Димитрова като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20234410200275 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по е постъпила жалба от „***” ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя С.П.П., срещу наказателно постановление №15-2300256 от 27.10.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен.

Жалбоподателят счита, че обжалваното наказателно постановление е издадено при допуснати съществени нарушения. Възразява срещу описаната в постановлението фактическа обстановка и оспорва санкционираното дружество да е осъществило вмененото му нарушение. Навежда доводи, че АНО е издал обжалваното НП без да установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение. Не ставало ясно кога е извършено нарушението.

Навежда съображения, че АНО не е отчел обстоятелството, че трудовите правоотношения на цитираните в НП лица са прекратени по тяхна инициатива, без изработване на предизвестие, считано от 30.06.2023г., след която дата не било налице трудово правоотношение между дружеството – жалбоподател и работниците по трудовите договори, описани в НП. Посочва, че трудовите възнаграждения на напусналите работници за последния работен месец юни им били начислени по ведомост и депонирани в касата на дружеството в срок. Счита, че работниците сами са се поставили в забава, след като не са се явили своевременно лично за получаването им, нито пък депозирали молби с посочване на друг начин на плащане. Напусналите работници били поканени изрично да се явят в офиса на производствената 1 база на фирмата, за да получат начислените по ведомост заплати. Поканите били получени лично на 11.09.2023г. На 12.09.2023г. се явили и получили трудовите си възнаграждения.

Счита, че съставеният АУАН е преждевременно издаден. На същата дата на съставянето му - 01.09.2023г. бил изготвен Протокол от извършена проверка, с който на дружеството били дадени предписания, вкл. за изплащане на трудовите възнаграждения за м.юни 2023г. със срок до 10.09.2023г. Жалбоподателят счита, че санкционираното дружество не е имало качеството на работодател както към съставяне на АУАН, така и към издаване на НП, както и че са налице всички основания за маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Според жалбоподателя неправилно е приложена санкционната норма на чл. 414, ал.1 от КТ, тъй като са налице предпоставките на разпоредбата на чл.

415в, ал.1 от КТ и за работниците не са произтекли никакви вредни последици, с оглед на получаване от тяхна страна на възнаграждението им за м. 06.2023г. след забава, в която са се поставили. Това възражение релевира в условията на алтернативност, тъй като счита НП за изцяло незаконосъобразно. Отново в условията на алтернативност оспорва обжалваното наказателно постановление и относно размера на наложеното наказание.

Искането е съдът да отмени обжалваното наказателно постановление изцяло като незаконосъобразно и необосновано.

В условията на алтернативност, да измени НП и приложи разпоредбата на чл. 415в, ал.1 от КТ, като намали размера на наложеното наказание до законовия минимум от 100 лв.

В с.з. административнонаказващият орган е редовно призован.

Представлява се от ст.ю.к. Чобанова, която изразява становище, че както актът, така и издаденото въз основа на него НП са издадени от компетентни органи в кръга на техните правомощия. Съдържали всички реквизити по чл.

42 и 57 от ЗАНН. Правилно била посочената нарушената норма, фактическата обстановка, от която ставало ясно какво е нарушението и кога е извършено.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.

Административнонаказателното производство е започнало със съставен на 01.09.2023 г. АУАН против жалбоподателя затова, че при извършена документална проверка на 01.09.2023г. на „***” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. ***, с обект на контрол: шивашки цех в с.М., който прекратил производствената си дейност през месец юни 2023г., „***“ ООД, в качеството си на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство - не е изплатил в установените изброени трудови договори срокове - до 30.07.2023г. уговорено трудово възнаграждение за извършената 2 работа на изброените лица през месец юни 2023г., съгласно Ведомост за заплати на дружеството за месец юни 2023г. Към 01.09.2023г. работодателят не представил документ, доказващ изплащането на дължимите трудови възнаграждения за месец юни 2023г. на изброените лица по един от способите, регламентирани в чл. 270, ал.3 от КТ.

Посочена като нарушена е разпоредбата на чл.128, т.2 от КТ.

Въз основа на така съставения АУАН административнонаказващият орган е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.414, ал.1 от КТ е наложил имуществена санкция в размер на 2000 лв. за извършено нарушение на чл. 128, т.2 от КТ.

Приложени са трудовите договори.

В съдебно заседание е разпитан свидетелят Б.. Служителят в ДИТ – Плевен посочва в показанията си, че е извършила документална проверка на фирмата – жалбоподател по повод постъпили сигнали от осем работнички, извършвали трудова дейност в шивашки цех в с. М.. В сигнала работничките сезирали, че не са си получили трудовото възнаграждение за м. юни, поради което била извършена и документалната проверка на 01.09, която установила по безспорен начин, че работодателят до 30.07 не е изплатил дължимите трудови възнаграждения, уговорени в трудовия договор. Срокът на изплащане бил до 30 – то число на следващия месец за отработеното за предходния месец. Работодателят представил ведомост за заплати, но не и и документ, доказващ, че е изплатил дължимите възнаграждения.

Съдът споделя становището на процесуалния представител на жалбоподателя за допуснато нарушение на процесуалните правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 57, ал., т.5 от ЗАНН, наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

В НП в действителност не се сочи датата на извършване на нарушението, а дата на извършена проверка – 01.09.2023г.

От така описаното в АУАН и НП нарушение не става ясно на коя дата според АНО и актосъставителя е извършено нарушението. Волята на актосъставителя и наказващия орган, изложени в АУАН и НП следва да бъде ясна, а не да се гадае или предполага, още по – малко е допустимо тя да се извлича по тълкувателен път от материалите по преписката, тъй като по този начин се нарушава правото на защита на жалбоподателя.

Датата на извършване на нарушението следва да бъде посочена изрично както в АУАН, така и в НП с оглед гарантиране правото на защита на наказаното лице.

Както в АУАН, така и в НП липсва посочване на мястото на извършване на нарушението.

Пълното, точно и ясно описание на нарушението, обстоятелствата, при които същото е извършено и основно дата и място на извършване на нарушението, освен че са задължителни реквизити в АУАН и НП, същите 3 индивидуализират пряко нарушението като такова, като непосочването им по ясен и категоричен начин винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на нарушителя.

Освен че ограничават възможността нарушителят да разбере в извършването на какво точно нарушение е обвинен, посочените процесуални нарушения лишават съда от възможността да прецени има ли извършено нарушение, правилно ли е квалифицирано същото и правилно ли е приложена санкционната норма, како и да прецени спазени ли са давностните срокове, а непосочването на мястото на извършване на нарушението ограничава и възможността съдът да прецени дали същият е издаден от компетентен орган.

Горното съставлява съществено процесуално нарушение, нарушаващо правото на защита на обвиненото лице.

По отношение на съдържащите се в жалбата аргументи, че в протокола за извършена проверка, съставен на 01.09.2023г. и в посоченото в него, че е даден срок за отстраняване 10.09.2023г, но въпреки това АУАН е съставен в деня на съставяне на протокола от проверката, преди да е изтекъл посоченият срок за отстраняване, не следва да бъде обсъждан, тъй като въпросният протокол не е приложен към преписката.

Съставът на административното нарушение по чл. 414, ал.1 от КТ, възприет от наказващия орган визира нарушаването на разпоредбите на правната уредба на трудовите правоотношения извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труда. Това са всички останали разпоредби на трудовото законодателство: относно писмената форма на трудовия договор, работното време, извънредния труд, почивките, отпуските, професионалната квалификация, социално – битовото обслужване, специалната закрила на някои категории работници.

Съгласно легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Особеност на административното нарушение е неговата насоченост против реда, установен в държавното управление и се изразява във виновно неизпълнение на едно задължение.

Трудовият договор е двустранен – за всяка от страните възникват права и задължения. В разпоредбата на чл. 124 от КТ са очертани взаимните задължения на страните по трудовото правоотношение. Срещу престацията на работната сила на работника работодателят му дължи трудово възнаграждение, уговорено между тях по размер, което работодателят му начислява и изплаща в определени срокове и периодичност.

В чл.245, ал.1 от КТ е предвидено гарантирано изплащане на трудовото възнаграждение в размер на 60 на сто от брутното трудово възнаграждение, но не по малко от минималната работна заплата за страната, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения на работника или 4 служителя. От предназначението на трудовото възнаграждение да осигури приходи за издръжка на работника или служителя и членовете на неговото семейство следва неговата задължителна периодичност. Законът обаче държи сметка и за хипотези, при които работодателят не е в състояние да изплаща пълния размер, поради което установява задължение за изплащане поне на един минимален размер. Именно това задължение е от публичен ред и установява чрез императивна правна норма държавната намеса в регулиране на трудовите правоотношения. Според съдебната практика поради тази специфика на характера му само това задължение представлява обект на административно нарушение по чл.414, ал.1 от КТ по смисъла на легалната дефиниция, а не и визираните в чл.128 от КТ.

Последните не касаят конкретно правило от реда, установен в държавното управление за осъществяване на обществените функции по правното регулиране на трудовите правоотношения, което правило може да бъде нарушено с определено действие или бездействие, като те регламентират общи и основни задължения на работодателя.

С оглед на изложеното съдът приема, че ангажирането на отговорността на дружеството – жалбоподател за извършено от него нарушение по чл. 128, т.2 от КТ в качеството му на работодател е незаконосъобразно.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №15-2300256 от 27.10.2023г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” Плевен, с което на „***” ООД, ЕИК*** , със седалище и адрес на управление: гр.***, с управляващ и представляващ дружеството С.П.П., ЕГН**********, на основание чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал.1 от КТ е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на две хиляди лева, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.