Акт от 15.06.2023, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 831

Варна, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд -

Варна - IX тричленен състав, в съдебно заседание на деветнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Председател:

Б. МИЛАЧКОВ

Членове:

МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА

СТАНИСЛАВА

СТОЕВА

При секретар ПЕНКА МИХАЙЛОВА и с участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР КОНСТАНТИНОВ А. като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ИВАНОВА-ДАСКАЛОВА кнахд № 1674 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания .

Образувано е по повод касационна жалба от С.М.А. *** против Решение № 689/25.05.2022г. постановено по АНД № 4320/2021г. по описа на Районен съд - Варна, с което е потвърдено НП №21-0819-004123/08.10.2021г. на Началник група в сектор “Пътна полиция” към ОД на МВР-Варна, с което на основание чл. 174, ал.

1, т.1 от ЗДвП за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП са му наложени административно наказание “глоба” в размер на 500лв. и “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца. С решението С. А. е осъден да заплати на ОД на МВР-Варна сумата 80лв. за юристконсултско възнаграждение, а на РС-Варна – сумата от 75лв. за възнаграждение на вещо лице.

С жалбата се оспорва решението с искане за отмяна на основание чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК - поради съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Неправилно РС приел, че искането за повторно извършване на химически анализ на пробата за наличие на алкохол в кръвта е след срока по чл. 27, ал.3 от Наредба № 1 за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози и че този срок е преклузивен.

Неправилно съдът изчислил средноаритметичната стойност на концентрацията на алкохол в кръвта на всички проби и я приел за налична у водача по време на управлението на МПС. Последната изследвана проба показала резултат под минимума, с оглед на което нарушението за което било издадено НП на А. не било безсъмнено доказано. Претендира се отмяна на Решението на РС и отмяна на НП. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора поддържа жалбата и развива доводите изложени в нея.

Моли да бъде уважена и да бъде отменено Решението на ВРС, както и НП.

Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38 от ЗАдв.

Ответникът

– Началник група в Сектор “Пътна полиция” към ОД на

МВР-Варна, чрез упълномощен юрисконсулт депозира писмени бележки, с които оспорва жалба. Моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Решението на ВРС счита за постановено при пълно и всестранно установяване на относимите по делото факти въз основа на правилна преценка на доказателствата. Излага съображения за правилността на изводите на районния съд и за законосъобразността на потвърденото наказателно постановление. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата и претендиране на адвокатско възнаграждение, моли да бъде присъдено в минималния размер.

Представителят на Окръжна прокуратура Варна дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита решението на РС за постановено в нарушение на материалния закон, поради което предлага да бъде отменено.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгласно чл. 218 ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно чл.63в ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията, предвидени в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на закона.

Решението на ВРС е валидно и допустимо. При проверката му не се установяват допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. За съдебното заседание са призовани страните, разпитани са свидетелите Х. Г. и Г. Г.– извършили проверката при която е констатирано нарушението. В съответствие с чл.283 от НПК въззивният съд приобщил към доказателствата по делото материалите приложени в административно-наказателната преписка. Уважил направеното доказателствено искане на защитата като допуснал съдебно-химическа експертиза на контролната проба и след изслушване на вещото лице - химик в Специализираната химическа лаборатория, приел изготвеното заключение. Правилно РС отчел липсата на други доказателствени искания от страните и като намерил делото за изяснено от фактическа страна при събраните гласни и приетите писмени доказателства дал ход по същество. Правилно са преценени доказателствата и съобразно доказателствената тежест на страните въззивния съд направил извода, че е доказана фактическата обстановка описана в АУАН и в НП, а нарушението за правилно квалифицирано. По аргумент от чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито е постановено от незаконен състав. Поради това касационният състав намира за неоснователно оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е налице основание за отмяна на Решението на основание чл.348 ал.1 т.2 от НПК.

Правилно

ВРС преценил събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност, а и с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните направил изводите си за фактите и обстоятелствата свързани с нарушението, извършителя му и за проведеното административно-наказателно производство. Проверката за правилността на прилагането на материалния закон касационният състав извърши съгласно чл.220 от АПК въз основа на фактическите установявания в Решението.

ВРС установил, че на 21.09.2021г. около 01:08 часа в гр.Варна, по бул.”Трети март” след кръстовището с бул. “Република” в посока бул.”Ян Хунияди”, от служителите на сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна бил спрян за проверка л.а. “Опел Астра” с рег.№ В****СР, управляван от С.М.А.. РС установил, че на водача е извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство алкотестер Дрегер с №7510, което отчело 0,68 промила алкохол в издишания от водача въздух.

РС установил, че водачът оспорил показанията на техническото средство и му издали талон за медицинско изследване № 085678, който му връчили в 01:20часа на 21.02.2021г. с указание да се яви в МБАЛ „св.Анна“ до 45минути, т.е. до 02:05часа. РС констатирал, че на място автокотрольора съставил на А. АУАН за това, че управлявал МПС с концентрация на алкохол над 0,5 до 0,8 на хиляда вкл. в нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който бил предявен на водача и той подписал без възражения. В Решението е установено, че А. се явил в лечебното заведение и в 01:58часа дал кръв, при изследване на която се установило наличие на 0,58 промила алкохол. Констатирал, че срещу АУАН не били подадени възражения и въз основа на материалите в преписката административно-наказващия орган издал НП №21-0819-004123/08.10.2021г. за извършеното от С.М.А. на 21.09.2021г. за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, състоящо се в управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда - 0,58 промила, установено с представената от водача кръвна проба и извършена химическа експертиза за наличие на алкохол в кръвта, отразена в протокол за химическа експертиза № 875/21.09.2021г. издаден от ОСМ при МБАЛ “Света Анна-Варна”АД. РС установил, че с НП на основание чл.174, ал. 1, т.1 от ЗДвП на А. били наложени административно наказание “глоба” в размер на 500лв. и административно наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месец. Констатирал, че НП е връчено на А. лично на 11.10.2021г., който го оспорил в срок с жалбата, по повод на която е образувано производството пред РС-Варна.

Правилно

ВРС приложил материалния закон към тези фактически установявания и заключил, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в чл.34 ал.1 от ЗАНН, с изискуемото съдържание в чл.42 и чл.57 от ЗАНН, от компетентни лица. Правилно преценил, че производството е проведено без нарушение на процесуалните правила в ЗАНН, че НП е надлежно връчено и в него фактическата обстановка и квалификация са ясно, пълно и безпротиворечиво описани, в съответствие с описанието и квалификацията в акта.

Основателно и в съответствие с доказателствата е извода в решението, че С.М.А. е осъществил състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността му с НП №21-0819-004123/08.10.2021г., което е правилно и законосъобразно издадено. Този извод изцяло се споделя от касационният състав като направен в съответствие със събраните доказателства и приложимите материално-правни разпоредби от ЗДвП и Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта или употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Касационният състав намира за правилно отчетено от РС, че водачът М.А. не се е възползвал от правото си, предвидено в чл.27, ал.3 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, да поиска в 7-дневен срок от връчване на НП на 11.10.2021г., т.е. до 18.10.2021г. за своя сметка повторно извършване на химически анализ чрез органа по производството. Такова искане е направено с молба подадена на 12.11.2021г. до ВРС – т.е. почти месец след срока в чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г., след като вече е била подадена жалбата срещу НП, материалите са постъпили в съда и е било образувано делото. След като в качеството му на изследвано лице А. не е поискал в срока до 18.10.2021г. предвиден в чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г. дадената от него на 21.09.2021г. контролна проба да бъде изследвана, той се е лишил от регламентираната в тази законова разпоредба възможност да ангажира заключение на повторна химическа експертиза с окончателен извод за количеството алкохол в кръвната му проба. Изцяло съобразени със свойствата на алкохола, за което подробни пояснения е дало вещото лице в съдебно заседание при изслушване на заключението, са предвидени изключително кратки срокове в Наредба №1/2017г. в чл.27, ал.2 – 3-дневен- за административнонаказващият орган от получаване на резултата от първото изследване , а в чл.27 ал.3 – 7-дневен за изследваното лице от връчване на НП да поискат повторно изследване на контролната проба. След като повторното изследване не е поискано в този законов срок, а почти месец по-късно, заключението при извършеното на 10.12.2021г. експертно изследване на кръвната проба дадена от А. на 21.09.2021г., че е установено наличие на 0,44 промила алкохол в контролната кръвна проба има само ориентировъчно значение и то само за извода по въпроса имало ли е или не е имало наличие на алкохол в кръвта му.

По аргумент от изложеното и цитираната правна уредба, установеното наличие на 0,44 промила алкохол в контролната проба дадена на 21.09.2021г. от А., но при изследването й два месеца и половина по-късно - на 10.12.2021г. при повторната СХЕ, тъй като не е поискано в срока в чл.27, ал.3 от Наредба №1/2017г. не се явява окончателно и не се ползва с признатата от законодателя в наредбата роля да опровергае резултата от първото изследване на кръвната проба.