Разпореждане № 105 от 05.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 105 гр. София, 05.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: К. Г. Д. като разгледа докладваното от К. Г. Д. Наказателно дело частен характер № 20221110202633 по описа за 2022 година

След като разгледах подадената от Е. Д. М. против А. Л. З. тъжба намирам, че не са налице основания за насрочване на делото в открито съдебно заседание, като наказателното производство следва да се прекрати, тъй като описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление.

След като се запознах с постъпилата на 07.11.2022 г. молба-уточнение на първоначалната тъжба, настоящият съдебен състав счита, че макар в същата да не е конкретизирано дали с инкриминирания израз се приписва престъпление или се разпространява позорно обстоятелство, от отразеното в частната тъжба и допълнителна молба от частния тъжител с вх. № 179119/29.08.2022 г. може да се изведе извод, че е повдигнато обвинение за осъществяване на втората форма на изпълнителното деяние по чл. 147, ал. 1 НК, а именно приписване на престъпление. В този смисъл частният тъжител недвусмислено е посочил, че с инкриминирания израз му е приписано, че е заплашвал А. З., отправял й заплахи. Инкриминираният израз обаче не съдържат каквато и да е информация за конкретно обстоятелство, факт, време и място, а е абстрактно формулирано. В този смисъл в Решение № 60 от 27.05.2016 г. по н.д. № 106/2016 г. по описа на ВКС, НО, II н.о. е посочено:

„Действителното съдържание на цитираната фраза не позволява интерпретацията й като достатъчно конкретизирано твърдение за определено обстоятелство, индивидуализирано по време, място и особености. Твърденията следва да притежават "конкретизирано съдържание по смисъл да носи информация за конкретно обстоятелство, 1 факт, време, място, процес, а не да са изложени абстрактно и да се сочат лицата и другите инкриминирани данни общо, без да се разбира точно и определено за кое лице се отнасят тези обстоятелства" (Р № 87-71-II н. о.).

Неопределените обстоятелства не представляват конкретни твърдения и истинността им е непроверима“. В този смисъл са и Решение № 85 от 10.02.2014 г. по н.д. № 2383/2013 г. по описа на ВКС, I н.о., Решение № 347 от 26.11.2015 г. по н.д. № 1049/2015 г. по описа на ВКС, III н.о., Решение № 87 от 24.02.1971 г. по н.д. № 798/1970 г. по описа на ВС, НК, II н.о. и др. В настоящия случай инкриминираният израз не представлява твърдение за определено обстоятелство, конкретизирано по време, място и обстоятелства при извършването му, още по-малко е посочено кога, къде, какво и от кого престъпление е извършено, в частност закана, както твърди тъжителят. В случая е инкриминирано заявление на А. З. по гр. дело № 15916/2015 г. по описа на СГС, I ГО, 17-ти състав, обективирано в „писмо до СГС“ касателно молба с вх. № 123418/27.09.2018 г., подадена от частния тъжител М., ищец по горепосоченото гражданско дело, с което последната очевидно извършва оценка, интерпретация на описаното в същата молба. В инкриминирания израз обаче липсва каквато и да е информация и твърдения за конкретни заплахи, още по-малко от страна на частния тъжител Е. М.. В този смисъл инкриминираният израз е обективно несъставомерен по текста на чл. 147, ал.

1 НК.

От друга страна, следва да се прави разлика между обективирането на конкретни факти и изказването на предположения, мнения и оценки, тъй като фактите подлежат на доказване и проверка за разлика от оценъчните съждения. В този смисъл съдебната практика на национално ниво и тази на ЕСПЧ е константна. Така в Решението „Lingens v. Austria” ЕСПЧ е достигнал до следния извод: „Трябва да се прави строго и прецизно разграничаване между факти и оценъчни съждения. Наличието на факти може да бъде демонстрирано (доказано), докато истинността на оценката не подлежи на доказване. Що се отнася до оценките, това изискване не може да бъде удовлетворено и е посегателство срещу свободата на мненията”. В конкретния случай от съдържанието на инкриминирания израз е видно, че не се касае за разпространение на конкретни позорящи обстоятелства или приписване на престъпление, а за обективиране на оценка, адресиране на възмущението си до съда, от страна на автора на инкриминирания израз, по 2 отношение на отразеното в молба с вх. № 123418/27.09.2018 г. (както се твърди в самата тъжба). В този смисъл не е налице разпространение на конкретни факти и обстоятелства, а даването на негативна оценка.

Съдът счита, че инкриминираният израз не представлява и престъпление обида по чл. 146, ал. 1 НК, доколкото със същия не са разпространени унизителни по отношение на тъжителя думи, епитети или квалификации. В този смисъл инкриминираното изречение от „писмо до СГС“ обективно не би могло да засегне честта и достойнството на тъжителя, независимо от субективната интерпретация на тези факти от негова страна.

С оглед на всичко гореизложено, наказателното производство по делото следва да се прекрати поради обстоятелството, че описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление. Следва да се отбележи, че и след измененията на НПК с ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г. съдията-докладчик има правомощие да прекрати наказателното производство, ако описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.

250, ал. 1, т. 1 НПК съдията-докладчик има правомощие да прекрати наказателното производство, образувано по тъжба на пострадалия, в случаите по чл. 24, ал. 5 НПК. Нормата на чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК касае именно правомощие на съдията-докладчик да провери дали в тъжбата е описано престъпление, както и дали същото се преследва по тъжба на пострадалия до съда. В този смисъл, независимо от отмяната на чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК, и съгласно актуалната редакция на НПК, съдията-докладчик има правомощие не само да провери редовността на тъжбата и да прекрати наказателното производство, ако същата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 НПК, но и на по-силно основание да прекрати същото, ако описаното в тъжбата деяние не представлява престъпление.

Така мотивиран и на основание чл. 250, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 2, вр. чл. 81, ал. 1 НПК

РАЗПОРЕДИ:

ПРЕКРАТЯВАМ наказателното производство по НЧХД № 2633/2022 г. по описа на СРС, НО, 96-ти състав.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по 3 реда на Глава XXI от НПК в 15-дневен срок от получаване на съобщението.

ПРЕПИСИ от разпореждането да се изпратят на частния тъжител Е. М., адв. Ю., А. З. и адв. Сеизов.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4