Решение № 94 от 17.04.2024, Районен съд - Ботевград

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Ботевград, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, IV-ТИ ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20231810101645 по описа за 2023 година

С исковата молба от „*****“ ЕООД срещу Е. Л. Х., са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД – за признаване за установено по отношение на Е. Л. Х., че същата дължи на „*****“ следните суми: 1.) 4303,94 лв. – главница по Договор за потребителски кредит № 40003936455 от 23.04.2021 г.; 2.) 1988,06 лв. – възнаградителна лихва (договорно възнаграждение) върху така посочента главница за периода от 10.04.2022 г. до 05.04.2023 г.; 3.) 972,24 лв. – възнаграждение за закупена услуга „Фаст“; 4.) 1788,88 лв. - възнаграждение за закупена услуга „Флекси“; 5.) 500,65 лв. – лихва за забава за периода от 11.01.2022 г. до 05.04.2023 г.; 6.) 238,34 лв. – законна лихва за периода от 05.04.2023 г. до 27.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2023 г. (датата на подаване на заявлението по чл.

410 ГПК) до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 692/29.06.2023 г. за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 332/2023 г. по описа на РС – Ботевград.

В исковата молба се сочи, че на 23.04.2021 г. е сключен Договор за потребителски кредит № 40003936455 между страните по делото. Ответникът подписал договора за заем, като приел общите условия към същия. Главницата по кредита била 5000 лв., годишният процент на разходите – 49,03 %, годишният лихвен процент – 41 %. На 23.04.2021 г. ищцовото дружество превело сума в размер на 321,36 лв. по банкова сметка на ответника, а останалата сума от главницата послужила за рефинансиране на други по – стари задължения на ответника към дружеството. Заемът 1 следвало да се погаси за 36 месеца на равни погасителни вноски от по 337,29 лв. с падеж 10-то число от месеца. Ответникът се възползвал и от две допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“. Услугата „Фаст“ представлявала приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит и струвала 1250 лв., а услугата „Флекси“ представлявала отлагане на определен брой вноски и струвала 2300 лв. Въпреки преструктурирането на кредита с няколко поредни анекса, ответникът не погасил изцяло задълженията си. Изпаднал в забава на 05.04.2023 г., а кредитът бил обявен за предсрочно изискуем. По същество искането към съда е да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца горепосочените суми. Претендират се и разноски в заповедното и исковото производство.

Ответникът е получил препис от исковата молба, като в законоустановения срок не е депозирал отговор.

В откритото съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява.

Същият взема становище по същество в предварително депозирана писмена молба, като заявява, че поддържа доводите и исканията си. Ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото са представени Договор за потребителски кредит № 40003936455 от 23.04.2021 г., ведно с приложените към същия погасителен план, декларации, Общи условия, Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, Анекс № 1 от 11.06.2021 г. за отлагане на вноски, ведно с погасителен план; Анекс № 2 от 19.10.2021 г. за отлагане на вноски, ведно с погасителен план, всички подписани от двете страни по делото. Съгласно клаузите на индивидуалния договор за потребителски кредит, отпуснатата сума е в размер на 5000 лв. и следва да се погаси за 36 месеца, годишният лихвен процент е 41,00 %, а ГПР е 49,03 %. Уговорени са и възнаграждения за закупен пакет от допълнителни услуги – 1250 лв. за услуга „Фаст“ и 2300 лв. за услуга „Флекси“.

Съгласно Извлечение по сметка от 25.09.2023 г. към Договор за потребителски кредит 40003936455 от 23.04.2021 г., ответникът погасил седем пълни анюитетни месечни вноски и една частична в общ размер на 2608,29 лв., с които плащания частично са покрити главница, лихви и допълнителни услуги. В извлечението са посочени остатъчните вноски по договора според ищеца.

В Уведомително писмо от 06.04.2023 г. ответникът се известява, че поради просрочени плащания, кредиторът се възползва от правото си да обяви неиздължения остатък от кредита за предсрочно изискуем, считано от 05.04.2023 г. Видно от оформената разписка, уведомителното писмо е връчено на ответника лично на 2

13.04.2023 г. и по този начин да е доведено до негово знание.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

За да бъдат уважени исковите претенции, ищецът следва да проведе пълно и главно доказване на следните факти: 1 . ) наличие на валидно договорно правоотношение между ответника и „*****“ ЕООД; 2.) изпълнение от страна на ищеца „*****“ ЕООД по договора, т. е., че е предоставил сумата по кредита; 3.) изпадане на длъжника в забава; 4.) период и размер на всяка от претендираните суми.

С Решение на Съдът на Европейския съюз (СЕС) в Люксембург от 21.03.2024 г. бе прието, че неточното обявяване на годишен процент на разходите (ГПР) в договора за потребителски кредит, без да са включени всички разходи, води до нищожност на договора, при което длъжникът връща само главницата по заема, без лихви и разноски. Решението касае т. нар. „допълнителни услуги“, които кредиторите предлагат на длъжниците – например за бързо разглеждане и за потенциално отсрочване и разсрочване. Задължителното тълкуване на съда в Люксембург е, че ако клаузите за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на заем и за възможност за разсрочване са част от конструкция за прикриване на действителните разходи по кредита или са задължителни за получаването му, те следва да са включени в ГПР: „Член 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета трябва да се тълкува в смисъл, ч е разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техният размер, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „годишен процент на разходите“ по смисъла на посочения член 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит“.

Така, с оглед даденото от СЕС тълкуване, когато разходите за тези допълнителни услуги не са били включени в ГПР, т.е. той е посочен неточно в договора за кредит, това следва да се санкционира, като длъжникът върне само главницата по кредита, без да плаща лихви и разноски: „В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски 3 кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“.

В процесния случай, уговореното в т. VI от договора и чл. 15.1. и чл. 15.2. от ОУ заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1250 лв. и „Флекси“ в размер на 2300 лв. е прекомерно и противоречащо на законовите изисквания. Предоставените за тази цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит, в каквото смисъл е изискването на императивните разпоредби на закона. Не е формирана цена за всяка от услугите поотделно, каквито са изискванията, заложени в разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК: „Видът, размерът на действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит." Отделно от това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, тоест същото е дължимо само за възможността за предоставянето на изброените услуги, като е без значение дали някоя от тези услуги ще бъде реално използвана по време на действието на сключения между страните договор. В договора в частта относно въпросните допълнителни услуги е уговорено, че задължението за услугите „Фаст“ и „Флекси“ е изначално включено в размера месечните погасителни вноски по кредита. За услугата „Фаст“ в чл. 15.1. от Общите условия е посочено, че представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит на съответния клиент преди тези на други клиенти, които не са избрали и заплатили тази допълнителна опция по договора, както и усвояване на кредита до 24 часа след подписване на сделката. Чл. 10а, ал. 2 от Закона за потребителския кредит обаче забранява заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. По подобен, противоречащ на закона начин, в чл. 15.2. от Общите условия е разписано, че услугата „Флекси“ представлява възможност за клиента да променя погасителния си план – възможност, която произтича директно от закона и от принципа за свобода на договарянето (в т.ч. и предоговарянето), която не е необходимо да се уговаря с изрични клаузи, а още по малко да бъде възмездна, доколкото е иманентно присъща за предмета на дейност на кредитните институции. В заключение уговорките за заплащане на възнаграждение за допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“ се явяват нищожни, като противоречащи на 4 императивни правни норми – разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за потребителския кредит/ЗПК/. Сочените неравноправни клаузи водят до осезаемо неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя с оглед на взетия заем, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване на принципа на договорна свобода и използване на икономически по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

Наред с изложеното, уговорените възнаграждения за услугите „Фаст“ и „Флекси“ са в солиден размер, значително оскъпяват кредита, но в същото време не са включени в годишния процент на разходите (ГПР), който и без тях е в размер на почти половината от главницата, а именно 49,03 %. По този начин, кредиторът на практика прикрива възнаграждение, като не включва същото ГПР, с което нарушава императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит. Затова съгл. чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК процесният договор за потребителски кредит е недействителен. При това положение и на основание чл. 23 ЗПК потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва (вкл. мораторна такава) или други разходи по кредита (в същия смисъл – Определение № 298/12.02.2024г. на ВКС по т. д. № 630/2023 г., I т. о., ТК).

В настоящия казус е доказано усвояване на главница в размер на 5000 лв., като значителна част от нея е послужила за рефинансиране на стари задължения в размери съответно 773,26 лв., 2019,74 лв и 1885,64 лв., а остатъчната сума от 321,36 лв. е преведена на потребителя по банков път, за което по делото е представено платежно нареждане. Ищецът признава обстоятелството, че ответникът е погасил 7 пълни анюитетни вноски и една частична, или общо е платил по договора 2608,29 лв. В същата насока е и представеното извлечение по сметка. Ищецът е отнесъл плащанията частично за главница, но и за лихви и допълнителни услуги, каквито в случая не се дължат, поради подробно изложените по – горе съображения. При условие, че дължима е само главницата, ирелевантно за настоящия спор е по какви пера кредиторът е отнесъл извършените плащания. Затова от претендираната сума за главница в размер на 4303,94 лв. следва да се приспадне платеното в размер на 2608,29 лв. и искът за главница да бъде уважен частично до размера от 1695,65 лв., а за остатъка до пълния предявен размер – да се отхвърли като неоснователен.