Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 60 от 22.01.2024, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 496/2022
Вид
Протокол № 60
Подписан
22.01.2024
В сила
22.01.2024
Състав
Атанас Василев Славов

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 60 гр. Варна, 19.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ ГО, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Атанас В. Славов при участието на секретаря Веска П. Петрова

Сложи за разглеждане докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело № 20223100100496 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 15:30 часа се явиха:

Ищецът А. А. А., редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът С. М., редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява, не се представлява.

Ответникът М. Б. ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ

„СВЕТА АННА – ВАРНА“ АД, редовно уведомен за съдебно заседание, не се представлява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила молба вх. № 1224/16.01.2024 г. от адвокат О. Т.-К., с която заявява, че не възразява по даване ход на делото и няма да сочи други доказателства.

Изразява становище по съществото на спора.

Третото лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО

„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно уведомен за съдебно заседание, не се явява законния представител, не се представлява.

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило становище вх. № 1220/16.01.2024 г. от ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, чрез ю. к. И. С., с коeто не прави възражение по даване ход на делото; задал е въпроси към вещото лице и свидетелите; направил е и други възражения по реда на чл. 192 от ГПК.

Вещото лице Т. И. И., редовно призован за съдебно заседание, явява се.

СЪДЪТ СЛУЖЕБНО ПРОВЕРИ И КОНСТАТИРА, че вещото лице е депозирало заключението в срока по чл. 199 от ГПК.

Свидетелите Г. С. С. и Т. Е. Х. , редовно призовани, явяват се. Разпитът им ще се проведе чрез видеоконферентна връзка по реда на чл. 156а от ГПК от Затвора – Белене.

1

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ пристъпва към разпит на допуснатите в предно съдебно заседание свидетели Г. С. С. и Т. Е. Х..

СЪДЪТ призовава за разпит в качеството на свидетел: Г. С. С..

Разпитът се провежда чрез видеоконферентна връзка, осъществена между ОС-Варна и Затвора Белене.

Отстранява от залата свидетеля Т. Е. Х..

Съдебен служител при Затвор Белене – К. Л. - инспектор социални дейности и възпитател удостоверява, че лицето, което се представя за разпит е именно свидетелят Г. С.

С..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

Г. С. С. – 49 г., български гражданин, без родство и дела със страните по спора. В момента изтърпява наказанието “лишаване от свобода” в Затвор – Белене.

В момента се явява адвокат Т. С. - процесуален представител на ищеца. Съдът запозна адвокат С. с извършените до момента действия.

Свидетеля С.: Обещавам да говоря истината. Познавам А. А. А.. С него сме в една килия отдавна - от година и половина от сега. На него му пада червото. Това негово състояние е откакто аз го познавам. Мисля, че той ходи да му правят операция, но била несполучлива. Така са му казали на него. Не знам да е страдал от запек или друго, което да е предизвикало това падане на червото. Нямам идея от къде е това заболяване. След операцията той спазваше особен хигиенен режим. Държи се чист, мие се. Него го болеше, особено като му падне червото. Тогава го изнасяме с одеала до линейката. Бая често му пада червото, да речем през два-три дни. Доколкото знам той не е постъпвал в болница за подълго лечение и да е отсъствал. Когато това се случва, ние сме заедно в килията. Аз съм го виждал, какво да ми обяснява – боли го, кръв има. Това влияе на самочувствието му. Не му е приятно, некомфортно му е. По този повод, доколкото знам има някакви изписани хапчета, но още не са му ги дали. Не са му ги дали от медицинския център.

АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Г. С. С..

СЪДЪТ призовава за разпит в качеството на свидетел: Т. Е. Х..

Разпитът се провежда чрез видеоконферентна връзка, осъществена между ОС-Варна и Затвор – Белене.

2

Съдебен служител при Затвор Белене – К. Л. - инспектор социални дейности и възпитател удостоверява, че лицето, което се представя за разпит е именно свидетелят Т. Е.

Х..

Преди разпит на свидетеля, съдът пристъпва към снемане на неговата самоличност, като напомня за отговорността по чл. 290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и правото на отказ от свидетелстване по реда на чл. 166, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ГПК.

Т. Е. Х. – 31 г., български гражданин, без родство и дела със страните по спора. В момента изтърпява наказанието “лишаване от свобода” в Затвор – Белене, за отвличане.

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Обещавам да говоря истината. Познавам А. А. А. като съкилийник. По него време в една килия бяхме шест или седем човека, нещо такова. Знам, че той има рак на дебелото черво. Така ми каза. Той е с това заболяване от 2021 г. Знам, че му е извършено оперативно лечение в гр. Варна, в „Света Анна“ и че операцията не е сполучлива. Това го знам от него. Не знам А. да е страдал от някакъв хроничен запек. След операцията не знам дали му е назначен особен хигиенен режим. А. имаше болки, болеше го стомаха, не ядеше толкова много, на ден един път, защото го беше страх. Той се притеснява да яде. След като той се върна от болницата, аз бях в килията. Случвало се е много пъти да му пада червото след като се върна от операцията. Като падне червото се виждаше като голямо топче и той ставаше неподвижен. Когато се случи това нещо, започва да го боли и той кърви. Тогава от спешното идват да го вземат в болницата. Ние го носим. Това се случва на месеца един-два пъти. Когато той се върне от болницата е в нормално състояние. Сега не знам как е, защото в момента съм в друга група. След операцията, докато бяхме заедно, друго по-продължително лечение не знам да му е правено.

В. Л. И. към свидетеля: Когато той се прибра след операцията в затвора, беше ли на някакъв по-специален хранителен режим или ядеше същата храна, каквато и Вие?

СВИДЕТЕЛЯТ Х.: Той беше на някаква диета.

АДВ. С.: Нямам повече въпроси към свидетеля.

Съдът освободи от съдебната зала свидетеля Т. Е. Х..

СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение с вх. рег. № 457/08.01.2024 г. по допуснатата съдебно-медицинска експертиза и пристъпи към изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.

Вещо лице Т. И. И.: 45 годишен, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, без родство и дела със страните по делото. Предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.

Вещото лице обеща да даде заключение по съвест и разбиране.

В. Л. И.: Поддържам представената от мен експертиза.

АДВ. С. към вещото лице: Дали сте заключение, че на ищеца му е поставен пълен ректален пролапс. Извършеното лечение - хирургическата намеса, това ли е единствената възможна оперативна намеса, след тази диагноза?

3

В. Л. И. отговаря: Не. Възможни са няколко вида подходи за лечение при тази диагноза. Този, който е избран от доктор М. е приложим напълно в оперативната интервенция. Относно това дали е извършена лапароскопски или отворено, печалбата за пациента е тази, че се възстановява много по-бързо. Условията, при които живее той в момента, е много вероятно да са били причината той да избере лапароскопския подход за оперативната интервенция. Той е много по-щадящият вариант. След литературната справка, от световната литература, както в България, така и в чужбина, се установява, че няма разлика между това дали операцията е извършена лапароскопски или отворено. Това, което може да се каже обаче, при справката е, че независимо от който и да е вид оперативна интервенция, било то отворена или пък лапароскопска, с приложение или не в случая на укрепното платно, с или без резеци на ректума, си има останала част от червата. Така или иначе оценката на рецидива се движи между 8 и 11 процента, независимо от вида на оперативната интервенция. За съжаление при тази патология, този рецидив е доста висок, като причина за рецидива се отдава най-вече на лош хранителен режим, на вродени състояния от сорта на това, че има вродена слабост на съединителната тъкан в тази зона на ректума и не рядко се налага да се правят нови оперативни интервенции, не само една такава.

АДВ. С. към вещото лице: Вие сочите, че няма отразени контролни прегледи при оператора доктор М.. Задължителни ли са тези повторни прегледи, така наречени „контролни“?

В. Л. И. отговаря: От гледна точка на това дали са задължени - не можем да задължим нито един пациент да дойде под охрана при нас, за да мине тези контролни прегледи. Така че те не могат да бъдат задължителни, но те са препоръчителни, строго препоръчителни. Наши пациенти, които сме оперирали, абсолютно винаги ги молим да дойдат на първата седмица след операцията и на двадесетия ден, ако е възможно, или някъде в рамките на плюс-минус два-три дни от посочените. Ако пациентът по някаква причина пропусне тези дати или дни, след хоспитализацията, може в първото удобно за него време все пак да дойде и да се прегледа от опериращия лекар. Това е важно както за пациента, така и за лекаря.

АДВ. С. към вещото лице: В случая, след като не е извършен, това повлиява ли съответно на състоянието на пациента и би ли могло по някакъв начин да се предприемат действия по отношение на извършената до тук интервенция?

В. Л. И. отговаря: Не случайно зададох въпроса на свидетеля относно диетата в затвора. Тъй като при пациенти с тази патология постоперативният период е от изключително голямо значение за успеха на операцията. Аз прегледах пациента и той ми каза нещо изключително интересно, че на следващия ден, след операцията, при него е отишъл друг лекар, няма да му назовавам името в момента, който му е заявил, че операцията е била неуспешна. Как точно е установено това, защото от към хигиенен режим най-важното нещо от тази постоперативен период, при тази оперативна интервенция е пациентът да се въздържа от каквито и да било позиви за дефекация (напъни) или вертикализация на 4 следващия ден, за да не даде възможност на гравитацията да разруши това, което са изградили колегите оперативно и докато се образуват необходимите сраствания по платното и наличните коремни стени, трябва да минат няколко дни, при които пациентът трябва да приема или само течности, или храна с ниско белтъчно съдържание. В момента липсва високо такова, но да не предизвиква никаква обстипация или позиви за дефекация. Така че ако някой е помолил този човек да се напъне, за да се провери какво е качеството на оперативната интервенция, то му е направил една изключително лоша услуга.

АДВ. С. към вещото лице: Тъй като всички посещения са описани в медицинската документация, този преглед, за който Вие говорите, описан ли е?

В. Л. И. отговаря: Не. Не е описан никъде. Това са твърдения на ищеца, че при него е отишъл лекар, който му е казал, че операцията е неуспешна, но това не е отразено никъде в декурзусите на „Света Анна“, на хирургията. В декурзуса, който видях пише, че е нормален постоперативен период. В никакъв случай не е отразено от въпросния лекар, че има нещо, което е притеснително на първия постоперативен ден.

АДВ. С. към вещото лице: Лекарите, които извършват визитация описват ли се в някакъв нарочен дневник?