Решение № 326 от 17.11.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 326 гр. ХАСКОВО, 17.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж. М. Д. като разгледа докладваното от ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ Въззивно гражданско дело № 20235600500732 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 - 273 от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от В. П. В..

С Решение № 140/01.08.2023 г., допълнено по реда на чл. 250 от ГПК с Решение № 151/07.09.2023 г., постановени по гр.д. №153/2023 г. Районен съд - Харманли е отхвърлил предявените обективно съединени искове с правни основания чл. 344 ал. 1, т. 1 , 2 и 3 от Кодекс на труда от В. П. В. ЕГН **** от ****, против СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, представлявано от *** В. С. П., а именно: да се признае уволнението му, извършено със Заповед № *** г., за незаконно и да се отмени; да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца обезщетение за времето, за което е останал без работа за периода 19.12.2022 г.- 19.06.2023 r. в размер на 10 025.52 лв. - при брутно трудово възнаграждение през месеца, предхождащ уволнението, в размер на 1 670.92 лв. (възнаграждението му за м. ноември 2022 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното и изплащане.

1

С Решение № 140/01.08.2023 г. съдът е осъдил В. П. В. да заплати на СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, деловодни разноски в размер на 1 600.00 лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Недоволен от Решението е останал въззивникът В. П. В., като го обжалва в законоустановения срок. Счита същото за неправилно и немотивирано. Набляга, че в сключения трудов договор не е посочено дали е сключен като безсрочен или срочен такъв. Изтъква, че трудовото правоотношение е прекратено на неправилно посочено правно основание – чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ – поради изтичане на срока. В тази връзка добавя, че посоченото правно основание в Заповедта касае само срочните трудови договори, което води до извод за незаконосъобразност на последната.

Моли съдът да постанови решение, с което да уважи така предявените искове и да му бъдат присъдени разноски.

Срещу Решение № 151/07.09.2023 г., с което по реда на чл. 250 е допълнено Решение № 140/01.08.2023 г. в частта на първия постановен диспозитив, е подадена втора въззивна жалба от страна на В. П. В. с идентично съдържание и доводи с първата такава.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивните жалби от въззиваемата страна СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция въззивникът се представлява от адв. Й., която поддържа жалбите и моли същите да бъдат уважени. Въззиваемият се представлява от адв. К., който моли за потвърждаване на решението.

Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, от активно легитимирана страна, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено 2 при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

РС - Харманли е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, предявени от ищеца В. П. В. против ответника СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли.

По делото е безспорно установено, че страните са били в трудовоправни отношения, възникнали от сключен между тях Трудов договор № **** г. по силата на който е възникнало трудово правоотношение, по което ищецът е заел длъжността „***“ , код по НКПД ****, в СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, считано от 15.09.2022 г.

Процесния трудов договор е сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ.

В т. 4 на договора е посочено, че същият е със срок за изпитване 6 месеца /15.03.2023 г./ в полза на работодателя.

Със Заповед № **** г. на Директора СУ „Неофит Рилски“ гр.

Харманли, издадена на основание чл. 325, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 71, ал. 1 от КТ., е прекратено трудовото правоотношение с В. П. В. считано от 19.12.2022 г.

Като причина за прекратяване на същото е посочено „Поради изтичане на уговорения срок.“

В хода на първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно счетоводна експертиза за установяване на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ. В изготвеното заключение вещото лице определя два варианта на обезщетение - съответно в размер на 10 025.52 лв. и 9 699.60 лв., в зависимост от размера на трудовото възнаграждение получено от ищеца за пълен работен месец: 1 670.92 лв. - за м. ноември и 1 616.60 лв. - включващ основна заплата и клас прослужено време.

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички сочени от страните доказателства, които са били съотносими и необходими за изясняване на спорните факти от значение за делото и връзките между тях. Въз основа на събраните в достатъчен обем допустими и относими доказателства, районният съд е достигнал до правилния извод, че 3 предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. чл.

225, ал. 1 КТ са неоснователни, поради което ги е отхвърлил. Изложените от първоинстанционният съд мотиви на основание чл. 272 от ГПК се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което препраща към тях. В настоящата инстанция не се представиха доказателства, които да навеждат на изводи, различни от направените от първоинстанционният съд. Не са направени и оплаквания и искания по чл. 266, ал. 3 ГПК.

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Трудов договор № **** г. е сключен на основание чл. 70, ал. 1 от КТ когато работата изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се предшества от договор със срок за изпитване до 6 месеца. Не може да бъде споделен аргументът на въззивника, че не било ясно дали договорът не е срочен, което би обосновало приложение в настоящия случай на втората хипотеза на чл. 70, ал. 1 от КТ - когато за работата е определен срок, по-кратък от една година – срокът за изпитване е до един месец. Видно от съдържанието на Договора в същия не е заложен срок за извършване на работата. По аргумент от чл. 67, ал. 2 от КТ трудовият договор се смята сключен за неопределено време освен ако изрично не е уговорено друго.

Действително, в т. 4 на Договора след отбелязването, че същият се сключва със срок за изпитване 6 месеца се съдържа дата – 15.03.2023 г.

Процесната дата се намира в средата на изречението, преди уточнението, че срокът е в полза на работодателя, и представлява крайния момент на същия този шестмесечен срок /15.09.2022 г. – 15.03.2023 г./. Сключването на срочен трудов договор за срок от 6 месеца в конкретния случай противоречи и на житейската логика – същият е с начална дата започването на учебната година – 15.09.2022 г., и би изтекъл във време след започването на втория учебен срок в рамките на учебната година 2022-2023 г. и далеч преди нейното приключване.

Не се споделят и доводите за неправилно правно основание за прекратяване на трудовия договор. Заповед № **** г. е издадена от Директора на СУ „Неофит Рилски“ гр. Харманли, тоест от компетентен орган. Действително, в същата е посочена неправилна правна разпоредба за прекратяването на трудовия договор – чл. 325, ал. 1, т. 3 от КТ, но се съдържа 4 и правилната такава – чл. 71, ал. 1 от КТ. По аргумент от последната работодателят разполага с правото едностранно да прекрати договора без да е необходимо да мотивира защо приема, че работникът не може да изпълнява възложената работа. В конкретния случай с издадената Заповед е прекратено трудовото правоотношение три месеца и четири дни след неговото възникване и преди изтичането на уговорения в полза на работодателя шестмесечен срок за изпитване. Посочването на неправилно правно основание в Заповедта заедно с правилното такова не влече материална незаконосъобразност на същата.

С оглед изложеното настоящата инстанция стига до извод, идентичен с този на първата такава - искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен, прекратяване на трудовото правоотношение е извършено на съществуващо в закона основание, при наличието на елементи от състава на съответното материално-правно основание и при липса на нарушение на процесуалните правила.

По исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ:

Неоснователността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ обуславя неоснователност и на претенциите за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение по чл.

225, ал. 1 от КТ, предвид техния акцесорен характер и обусловеността им от уважаването на главния иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна.

Поради съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции първоинстанционното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 140/01.08.2023 г., допълнено по реда на чл.

250 от ГПК с Решение № 151/07.09.2023 г., постановени по гр.д. №153/2023 г. по описа на Районен съд – Харманли.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в 5 едномесечен срок, считано от датата на обявяването му - 17.11.2023 г. , за която дата страните са уведомени в съдебно заседание.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6