Решение № 210 от 02.02.2026, Административен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 210

Перник, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - IV състав, в съдебно заседание на петнадесети януари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МАРИЯ ХРИСТОВА

При секретар ДЕСИСЛАВА ДРЕХАРСКА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ХРИСТОВА административно дело № 20257160700536 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 - чл.178 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл.118, ал.3, във вр. с ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на Н. П. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], бл.4, ап.10, вх.А против Решение № 691219**** от 04.11.2025 година на директора на ТП на НОИ- П****, с което е отхвърлена жалбата с вх. № 1012-13-*** от 06.10.2025 година, подадена против разпореждане [номер]**** /прот. № 2113-13-145****/ от 19.09.2025 година на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което на основание чл.69б, ал.1 от КСО и във вр. с Регламент /ЕО/ № 883/2004 и Регламент /ЕО/ № 987/2009 година му е отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Жалбоподателят счита, че обжалваният административен акт е неправилен и незаконосъобразен и в този смисъл иска от съда да постанови съдебен акт, с който същият да бъде отменен.

В проведеното на 15.01.2026 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде уважена.

Ответникът по жалбата – Д***на Т*** на Н*** - П***, редовно призован не се явява, представлява се от юрисконсулт Е. С., която оспорва основателността на жалбата и моли съда да постанови съдебно решение, с което същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – П****, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК, въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл.146 от АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от лице по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати от оспорения административен акт, при спазване на срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО, срещу подлежащ на обжарване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С. З. вх. № 2113/13/1453 от 20.12.2023 година, подадено до директора на Т*** п*** на Н***- [населено място], Н. П. Д. с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица], бл.4, ап.10, вх. А е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Към заявлението като доказателства са приложени: трудова книжка № 116*** от 28.12.1988 година, издадена от ТМК „Л.“, [населено място]; трудова книжка № 9*** от 23.11.2004 година; военна книжка № 04***; УП-З № 117** от 17.11.2005 година, издадено от „С***“ АД - в несъстоятелност; УП-З № 7*** от 15.11.2005 година, издадено от „С*** И***“ АД; УП- З № 032 от 22.06.2011 година, издадено от „А****“ ЕООД, [населено място]; УП-2 № 01 от 2012, издадено от ЕТ Е*** Т*** Е*** Г***“ [населено място]; документи за стаж от Г**** и Ч****; УП-3 № 1 от 27.01.2012 година, [населено място]; УП № 02 от 2012 година / лист 10/.

Във връзка с така подаденото заявление е издадено разпореждане [номер]**** от 19.09.2025 година, с което на основание чл.69б, ал.1 от КСО, във вр. с Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 година на Европейския парламент и на Съвета е разпореден отказ да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. В мотивите на разпореждането е посочено, че към датата на подаване на заявлението, а именно 20.12.2023 година лицето има навършена възраст 54 години 00 месеца и 01 дни, като от 01.08.1984 година до 15.02.2016 година е зачетен следния осигурителен стаж: осигурителен стаж от първа категория труд 11 години 00 месеца и 26 дни; осигурителен стаж за втора категория труд 01 година 08 месеца и 04 дни; осигурителен стаж за трета категория труд 03 години 10 месеца и 06 дни или общ осигурителен стаж превърнат към трета категория труд на основание чл.104 от КСО в размер на 24 години 04 месеца и 24 дни. В мотивите на разпореждането също така е посочено, че периодите от 01.01.2007 година до 31.12.2008 година в „ЦРБ“ [населено място], от 01.08.1986 година до 31.05.1988 година в „Т***“ /“Н********“ – [населено място]; от 01.01.2013 година до 31.12.2013 година в ЕТ „Ф*** А. Н***“ – [населено място] не са зачетени за осигурителен стаж, тъй като лицето не е приложило документи, които да удостоверяват осигурителен стаж и доход. Длъжностното лице посочва, че чрез системата за електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС е установено, че жалбоподателят е с потвърден осигурителен стаж в Г****за периода от 01.11.2013 година до 26.10.2016 година в размер на 02 години 07 месеца и 00 дни, а така също и че не е потвърден осигурителен стаж в Ч****. По този начин е изчислено, че общият осигурителен стаж при сумиране на осигурителни периоди в България и Г**** е в размер на 26 години 11 месеца и 24 дни. По този начин сборът от осигурителен стаж и възраст е в размер на 80 точки.

Срещу това разпореждане е депозирана Жалба с вх. № 1012-*** от 06.10.2025 година. По повод на нея директорът на Т*** на Н*** - П**** е постановил Решение № 691219**** от 04.11.2025 година, с което на основание чл.117, ал.3 от КСО е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е връчено на 05.11.2025 година / лист 9/.

По делото, чрез административната преписка са представени и приети като писмени доказателства: декларация с вх. № 2113-13-14**** от 20.12.2023 година /лист 12/; чуждестранни документи /лист 15/; военна книжка /лист 22/; трудова книжка /лист 23/; трудова книжка /лист 25/; УП-3 № 11****, издадено от „С****“ АД – в несъстоятелност; УП-3 № 7*** издаден от „С**** и***“ АД; УП-3 № 03***, издаден от „А***“ ЕООД; УП-3 № 01 от 27.01.2012 година от ЕТ „Е. Г****“; Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и СЕ /лист 33-48/; УП-3 № 24/Ф-25 от 23.01.2024 година, издадено от О*** П*** /лист 51/; УП-3 № РД-09**** от 08.01.2024 година, издадено от Р*** и****м*** – П***; Електронен обмен на социално осигурителна информация между България и ЕС с № 2113-13-145*** от 15.04.2024 година /лист 60-74/; Сигнал вх. № 24116*** от 24.09.2024 година /лист 116/; Писмо изх. № 1023-40-1**** от 16.09.2024 година /лист 117/; Отказ за издаване на удостоверение № 5530-13*** от 04.10.2024 година /лист 128/; Констативен протокол № КВ-5-13-017* от 08***.10.2024 година /лист 129 гръб/; Констативен протокол № КП-5-21-017241*** от 21.10.2024 година /лист 132/; Констативен протокол № КП-5-21-017*** от 22.10.2024 година /лист 133/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд- П****, като извърши по реда на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Относно компетентността на административния орган:

Разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б. „а“ от КСО посочва, че компетентен да се произнесе по жалби срещу разпореждания на длъжностно лице по чл.98, ал.1 от КСО с мотивирано решение е именно ръководителят на съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт. От тази гледна точка в настоящия случай Решение № 691219**** от 04.11.2025 година е издадено именно от директора на Т**** п*** на Н*** о*** и*** – П****. Съобразно чл.9, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Н*** о*** и** /П***/, Н*** се състои от централно управление и териториално поделение, като териториалният обхват и седалищата на териториалните поделения са съгласно границите и административните центрове в Република България, утвърдени с указ на президента на Република България, т.е. доколкото постоянният адрес на жалбоподателя се намира на територията на [населено място], то компетентен да се произнесе е именно директорът на териториално поделение на Н*** - П***. Потвърденото с оспореното решение разпореждане също е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност. От изложеното следва, че не е налице основание за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.1 от АПК.

Относно формата на административния акт:

Решението е издадено в изискуемата от закона форма и със съдържание, което е регламентирано в чл.59, ал.2 от АПК. Отговаря на изискванията за мотивираност, съгласно чл.117, ал.3 от КСО. Означен е и органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Посочена е информация относно реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. В решението е посочена датата на неговото издаване и е отразен подпис на издателя му. От обстоятелствената част недвусмислено се изяснява, че контролиращият административен орган приема обжалваното разпореждане за издадено от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура и споделя изводите, обективирани в него. Въз основа на това съдът прави извод за липса на основания за отмяна на акта по смисъла на чл.146, т.2 от АПК.

Относно съответствието на акта с административнопроизводствените правила:

При издаването на обжалвания административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да послужат като самостоятелно основание за неговата отмяна. Доводи в тази посока не са направени и от страна на жалбоподателя, предвид което липсва основание за отмяна на административния акт по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.

Относно съответствието на административния акт с материалноправните разпоредби на закона:

Спорният по делото въпрос е да бъде установено, дали правилно административният орган е приложил разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО и в съответствие с това, дали правилно е отказано отпускане на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Съобразно разпоредбата на чл.69б, ал.1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1. Навършили са възраст до 31 декември 2015 година 47 години и 8 месеца за жените и 52 години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете; 2. От 31 декември 2015 година възрастта по т.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на [възраст] възраст.

По делото не е спорно, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят е навършил възраст от 54 години и 00 месеца и 01 дни, което означава, че е била налице първата изискуема се от закона кумулативна предпоставка по чл.69б, ал.1 от КСО. Спорен по делото обаче е въпросът, дали правилно е изчислен размерът на осигурителния му стаж, доколкото пенсионният орган е приел, че той е в размер на 26 години 11 месеца и 24 дни, в това число общ осигурителен стаж, придобит в България в размер на 24 години 04 месеца и 24 дни и осигурителен стаж придобит във Ф**** р*** Г*** в размер на 02 години 07 месеца и 00 дни.

Настоящият съдебен състав счита направените от страна на органа изводи за правилни. Аргументите за това се изразяват в следното:

От представените по делото писмени доказателства е безспорно установено, че лицето към датата на подаване на заявление е с осигурителен стаж от първа категория труд в размер на 11 години 00 месеца и 26 дни, осигурителен стаж втора категория труд, който е в размер на 01 години 08 месеца и 04 дни, осигурителен стаж от трета категория труд, който е в размер на 03 години 10 месеца и 06 дни, което се доказва на първо място от УП-3 № 11*** издадено от „С****“ АД – в несъстоятелност, в което е посочен осигурителен стаж за периода от 05.12.1988 година до 01.04.1991 година в размер на 02 години 03 месеца и 26 дни, за периода от 01.04.1991 година до 15.11.1991 година в размер на 00 години 07 месеца и 14 дни, за периода от 15.01.1991 година до 31.12.1990 година в размер на 08 години 11 месеца 16 дни и за периода от 01.01.2000 година до 17.01.2000 година в размер на 00 години 00 месеца и 16 дни или общо стаж в размер на 11 години 01 месеца и 12 дни / лист 27/; на второ място от УП-3 № 7***, издаден от „С*** и***“ АД, в която е посочен осигурителен стаж за периода от 17.01.2000 година до 05.09.2001 година в размер на 01 години 07 месеца и 18 дни и от 05.09.2001 година до 05.10.2001 година в размер на 00 години 01 месеца и 00 дни или общо осигурителен стаж в размер на 01 години 08 месеца и 18 дни /лист 28/; на трето място от УП-3 № 0***, издадено от „А****“ ЕООД в което е посочен осигурителен стаж за периода от 12.10.2009 година до 29.03.2011 година в размер на 01 години 05 месеца и 17 дни /лист 29/; на четвърто място от УП-3 № 01 от 27.01.2012 година от ЕТ „Е. Г***“, в което е посочен осигурителен стаж за периода от 03.09.2011 до 27.01.2012 година в размер на 04 месеца и 24 дни /лист 30/; на пето място от УП-3 № 24/Ф*** от 23.01.2024 година, издадено от О*** П***, в което е посочено осигурителен стаж за периода от 01.08.1984 до 31.08.1984 година в размер на 00 години 00 месеца и 18 дни /лист 51/ и на шесто място от УП-3 № РД-09*** от 08.01.2024 година, издадено от Р*** и*** м*** – П***, в което е посочен осигурителен стаж за периода от 01.08.1985 до 31.08.1985 година в размер на 00 години 00 месеца и 17 дни /лист 52/.