Решение № 5540 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5540 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20211110156394 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 124 и следващите от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Л. Г. Р. и С. Г. Р., както следва:

- искове с правно основание чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 1825.83 лева за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., както и на сумата 35.84 лева за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2018г. – 30.04.2020г., за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл....., вх.1, ет.5, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-30.09.2021г., до окончателното плащане; искове с правно основание чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за сумата 268.46 лева – лихва за забава върху главницата за доставена топлоенергия за периода 15.09.2019г. – 17.09.2021г. и 7.30 лева– лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г.- 17.09.2021г.

Сумите се претендират при равни квоти.

Ищецът твърди, че ответниците са потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, всеки като собственик на 1/2 ид.ч. от имота, поради което са задължени да заплатят стойността й, което не са сторили. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач.

1

Претендират се разноски.

Ответникът С. Г. Р. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва през процесния период да е бил собственик на имота. Твърди, че през 2007 г. е дарил своя наследствен дял от процесния имот на трето за спора лице - Хр. П. Сл., както и е заявил изричен отказ от този дял в нарочна декларация.

Ответникът Л. Г. Р., чрез назначения особен представител адв.К. , оспорва исковете по основание и размер с аргумент, че по делото липсват доказателства относно размера на претендираните задължения – за отопление на имота, от сградна инсталация и за топла вода, а претендираните суми са многократно завишени и недължими. Релевира евентуално възражение за погасяване на вземанията по давност. Оспорва съдържанието на представените към исковата молба документи – съобщения към фактури и извлечение от сметки по месеци, с довод, че са частни свидетелстващи документи и съдържат изгодни за издателя данни и не се ползват с обвързваща доказателствена сила. Възразява по отношение на исканията за допускане на експертизи, както и за приемане на извлечение по сметка, съобщение към фактура №0106594141/31.07.2019 г. и договор № Д-0-67 от 03.06.2020 г., тъй като счита същите за неотносими.

Конституираното трето лице-помагач „Техем Сървисиз“ ЕООД не изразява становище по делото.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 29.10.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Техем Сървисиз“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 21.11.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Техем Сървисиз“ ЕООД относно обстоятелството, че ищецът и третото 2 лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост. Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните сметки не се оспорва в процеса и се доказва включително от заключението по съдебно-техническата експертиза. Доводът, че няма данни за облигационна обвързаност между тези лица през процесния период, не се споделя. Обстоятелството, че договорът е от по-късна дата, не променя факта, че етажната собственост е избрала разпределително дружество - „Техем Сървисиз“ ЕООД, което – видно от заключението по СТЕ, е осъществявало услугата. Друго решение на етажната собственост, с което да е избрано различно от това лице, което да осъществява дялово разпределение, не се съдържа по делото.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Топлоснабденият имот е придобит от Е. Н. Р. и Г. Л. Р. по силата на дарение, направено от Хр. П. Сл. – нотариален акт за дарение № ...., том I, дело № 158/30.06.2006г. /л. 19-20 и л.

21-22/

От извършената служебно справка по реда на Наредба № 14/2009г. се установи, че на 11.05.2007г. е починал Г. Л. Р. и е оставил за свои наследници преживяла съпруга Е. Н. Р. и синовете си – Л. Г. Р. и С. Г. Р..

С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка № 173, том I, дело № 167 от 25.06.2007г. /л. 17-18/ Е. Н. Р. е прехвърлила на Хр. П. Сл. ½ ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок № ....., ет. 6.

С нотариален акт за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и издръжка № 55, том II, дело № 246 от 25.09.2007г. /л.9-10/ Е. Н. Р. е прехвърлила на Хр.П. Сл. 1/8 ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок № ..., ет. 6.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 25.09.2007г. /л.14-15/ С. Г. Р. е дарил на Хр. П. Сл. своите 1/8 ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр.

София, ж.к. „Л.“, блок № ...., ет. 6.

На 28.09.2017г. Хр. П. Сл. е продал на Л. Г. Р. своите 13/16 ид.ч. от топлоснабдения имот – апартамент № 26, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, блок № ...., ет. 6 – нотариален 3 акт за продажба на недвижим имот № 93, том I, дело № 76/28.09.2017г. /л. 11-12/.

Представените доказателства дават основание на съда да заключи, че собственик на имота е само и единствено ответника Л. Г. Р. по силата на правна сделка и по наследство.

По изложените съображения, съдът не споделя направеното от процесуалния представител на този ответник възражение, че същият не е собственик на имот, или че е такъв, но заедно с други лица. Доказателствата по делото еднопосочно сочат, че другият ответник по делото не се явява собственик на имота, а такъв е само Л. Г. Р..

Като собственик на имота той се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

По делото не се оспорва начина на начисляване на топлинната енергия.

При все това, по делото е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период. Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Техем Сървисиз“ ЕООД. За имота е била потребявана топлоенергия за битово горещо водоснабдяване.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната, изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 1825.83 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 26, находящ се в гр.София, ж.к. „Л.“, бл...., вх.1, ет.5, за периода 01.07.2018г. – 30.04.2020г., 35.84 лева – главница за осъществено дялово разпределение за периода 01.08.2018г.-30.04.2020г.; 268.46 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2019г. – 17.09.2021г., както и на сумата 7.30 лева – лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода 01.10.2018г. – 17.09.2021г.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела своевременно възражение, че част от вземанията са погасени по давност, което е основателно. Видно е, че се претендират суми за топлоенергия с начална дата 01.05.2018г., а исковата молба, която прекъсва давността в случай на положително решение, е депозирана на 30.09.2021.

Вземанията, възникнали преди 30.09.2018г. се явяват погасени по давност и възлизат в общ размер от 70.83 лева, от които 35.84 лева главница за доставена топлинна енергия и 11.13 4 лева лихва върху нея.

Общият размер на вземанията след 30.09.2018г. възлизат на 2073.90 лева, от които 1773.43 главница за периода 01.07.2018 г – 30.04.2020 г и 257.33 лева лихва за периода 15.09.2019г.-17.09.2021г., както и главница за дялово разпределение от 35.84 лева за периода 01.08.2018г.-30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 7.30 лева за периода 01.10.2018г.17.09.2021г.

При съобразяване, че ответника Л. Г. Р. се явява потребител на топлинна енергия за процения период и имот, то предявените срещу него искове следва да се уважат, но само до сумите, които се търсят от ищеца срещу този ответник, и след съобразяване на погасените по давност вземания досежно търсената срещу този ответник част. С оглед изложеното, дължими от Л. Г. Р. са следните вземания: 886.71 лева главница за доставена топлинна енергия за периода 01.07.2018 г – 30.04.2020 г и 128.67 лева лихва за периода 15.09.2019г.17.09.2021г., както и главница за дялово разпределение от 17.92 лева за периода 01.08.2018г.-30.04.2020г. и лихва върху тази главница от 3.65 лева за периода 01.10.2018г.17.09.2021г. За разликата над сумите за главница за доставена топлинна енергия и лихва върху нея, предявените искове следва да се отхвърлят като погасени по давност.