Решение № 3053 от 15.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3053 гр. Пловдив, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330100927 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 415 ГПК.

Предявен е установителен иск от „Креди Йес“ ООД против М. А. за признаване за установено, че ответницата дължи сумата 685,20 лв., представляваща неизплатена главница по запис на заповед от **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 6893/12.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 20245330114004/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

Ищецът твърди, че между страните е бил сключен договор за паричен заем № ***** г., за обезпечаване на който ответницата е издала процесния запис на заповед. Поддържа, че след извършени частични плащания е останал непогасен остатък от 685,20 лв., който не е заплатен доброволно, поради което е било образувано заповедно производство.

Ответницата оспорва иска.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.д. № 20245330114004/2024 г. по описа на Районен 1 съд – Пловдив се установява, че по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 10 ГПК и изпълнителен лист за сумата 685,20 лв., представляваща задължение по запис на заповед от **** г., ведно със законната лихва и разноските по заповедното производство.

Безспорно е, че срещу издадената заповед ответницата е подала възражение в срока по чл. 414 ГПК, поради което на заявителя са дадени указания по чл. 415 ГПК за предявяване на иск за установяване на вземането.

Предявеният иск е подаден в предвидения едномесечен срок и е процесуално допустим.

От представения оригинал на запис на заповед съдът установява, че същият съдържа всички реквизити по чл. 535 ТЗ – наименованието „запис на заповед“, безусловно обещание за плащане на определена парична сума, падеж, място на плащане, име на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати, дата и място на издаване и подпис на издателя.

Не се установиха пороци, водещи до нищожност или недействителност на ценната книга. Записът на заповед представлява редовен от външна страна менителничен ефект и като такъв материализира самостоятелно и абстрактно задължение на издателя.

По делото е представен и договор за паричен заем № ***** г., от който се установява каузалното правоотношение между страните. От доказателствата се установява, че ответницата е получила предоставения заем, а впоследствие е извършила частични плащания. От счетоводните документи и погасителните данни се установява, че след приспадане на извършените плащания е останало непогасено задължение в размер на 685,20 лв.

Съгласно задължителната практика на ВКС при предявен иск по чл. 422 ГПК, основан на запис на заповед, и при въведени твърдения относно каузалното правоотношение съдът следва да обсъди както редовността на менителничния ефект, така и релевантните възражения, произтичащи от каузалната сделка.

В настоящия случай не се установиха факти, които да водят до погасяване на вземането чрез изпълнение, прихващане, опрощаване, давност или друго основание. Ответницата не доказа плащане на процесната сума, нито представи доказателства, които да оборят материалната доказателствена 2 сила на представените от ищеца документи.

Съдът приема, че ищецът е доказал по пътя на пълното и главно доказване съществуването на вземането си в претендирания размер.

Поради това предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сторените разноски както в исковото производство, така и тези в заповедното производство съобразно дадените разрешения в т. 12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. А. А., ЕГН **********, че дължи на „Креди Йес“ ООД, ЕИК: 200688545 сумата от 355.63 евро, представляваща задължение по запис на заповед от **** г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.08.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 6893/12.08.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 20245330114004/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА М. А. А., ЕГН ********** да заплати на „Креди Йес“ ООД, ЕИК:

200688545 направените по делото разноски в размер на 268,43 евро.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3