Определение № 1817 от 17.06.2022, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 7509/2022
- Вид
- Определение № 1817
- Подписан
- 17.06.2022
- В сила
- 13.07.2022
- Състав
- ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 39, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.183, ал.2, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.186 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.186, ал.2 и ал.7 · Закон за движението по пътищата
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1817 гр. София, 17.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Г. Б. Ц. като разгледа докладваното от Г. Б. Ц. Административно наказателно дело № 20221110207509 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.58д- 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „Ш – М.“ООД, ЕИК ...., представлявано и управлявано от Г. М. Р., действащ чрез процесуалния си представител – адв.
Л. – САК, срещу фиш серия СО №.../..г., издаден от инспектор при „Ц. за г. м.“ЕАД, с който на основание чл.186, ал.3, вр.чл.6, т.1, вр.чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП, на „М.- П. Л.“ЕООД, ЕИК ...., е наложена глоба в размер на 20,00 лева.
С жалбата се иска отмяна на издадения фиш. Жалбоподателят оспорва факта на извършено от него нарушение.
От приложените към преписката материали се установява, че фишът е издаден на 05.06.2022г. за маловажно нарушение на разпоредбата на чл.6, т.1, вр.чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП. С него на „М. –П. Л.“ЕООД е наложена глоба в размер на 20,00 лева. Фишът е издаден в хипотезата на чл.186, ал.3 от ЗДвП, в отсъствие на нарушителя. От съпроводително писмо изх. №Ж363/14.06.2022г. на „Ц. за г. м.“ЕАД, с което материалите по преписката са постъпили в СРС, не се установява против така издадения фиш да е постъпило възражение по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП. Глобата по него не е заплатена в 7-дневен срок. По делото не са ангажирани и доказателства, в резултат на евентуално извършено оспорване на фиша да е съставян АУАН и да е издадено Наказателно постановление за нарушението.
При така проведената ретроспекция на извършените процесуални 1 действия настоящият съдебен състав намира, че е сезиран с жалба, която се явява процесуално недопустима. Аргументите за това са следните:
Общата уредба за санкциониране на маловажните административни нарушения, установени при извършването им, се съдържа в нормата на чл.39 от ЗАНН. Санкционирането на нарушението като маловажно следва да бъде предвидено изрично в специален закон, а глобите се налагат на мястото на нарушението, чрез издаването на фиш от контролен орган. Такава възможност изрично е уредена в чл.186, ал.1 от ЗДвП, с което се явява удовлетворено и първото изискване за законоустановеност на санкцията. За да бъде наложена глоба по този ред се изисква фишът да бъде подписан от нарушителя, с което той удостоверява, че е съгласен да плати глобата и не оспорва установеното нарушение. Изключение от правилото се регламентира в нормата на чл.186, ал.3 от ЗДвП (приложена в конкретния случай), съгласно която фиш за неправилно паркирано моторно превозно средство може да се издаде и в отсъствие на нарушителя. В този случай фишът се издава на собственика на моторното превозно средство. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото за доброволното й заплащане. Закрепването на уведомлението към моторното превозно средство се смята за връчване на фиша. Глобата и в двете хипотези подлежи на плащане в 7-дневен срок, а при неплащането й в този срок, издаденият фиш има характера на влязло в сила наказателно постановление и се изпраща за принудителното му събиране – чл.186, ал.7 от ЗДвП.
Същественото в коментираните хипотези е, че законодателят не е предвидил оспорване пред съд на тази категория актове, като единствено е дал възможността на лицето алтернативно да оспори нарушението или размера на глобата, или да откаже да подпише фиша /така чл.39, ал.3 от ЗАНН, респ. чл.186, ал.2 от ЗДвП/. В този случай обаче е предвидено съставянето на АУАН, съответно на НП по общия ред на закона. Едва издаденото наказателно постановление подлежи на атакуване по редовните способи, регламентирани в ЗАНН.
В конкретиката на казуса, както бе споменато и по- горе, фишът е 2 съставен на датата на издаването си и в отсъствието на нарушителя, като е връчен по реда, предвиден в нормата на чл.186, ал.3 от ЗДвП. Поради това и подадената жалба, с която той е оспорен, следва да се приема като възражение по смисъла на чл.186, ал.2 от ЗДвП, като е следвало производството да продължи по чл. 39, ал. 3 ЗАНН – чрез евентуално съставяне на акт за установяване на административно нарушение и издаване на наказателно постановление. Единствено фактът на издаване на санкционен акт би имал суспендиращо действие по отношение на съставения по реда на чл.186 от ЗДвП фиш. Преди издаването на наказателното постановление липсва годен за обжалване акт и не е налице валидно наложено административно наказание, респ. липсва правен интерес от обжалване. Тук е мястото да се отбележи, че това тълкуване е съобразено и с духа на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, чиито норми допускат необжалваемост на наказателни санкции – Протокол 7 на Конвенцията. Конкретно чл.2, §2 от този протокол предвижда изключение от правото на обжалване в наказателното производство по отношение на маловажните престъпления, определени в закона.
В случая жалбоподателят неправилно е приел, че компетентен да се произнесе по така депозираната жалба (тя по съществото си представлява възражение по чл.186, ал.2 от ЗДвП) се явява Софийски районен съд, доколкото в закона не е разписана подобна процедура. Отговорът по наведените в нея възражения и дали те са допустими или не, следва да бъде предоставен от самия контролен орган в хипотезата на чл.186, ал.2 от ЗДвП.
Този извод се налага предвид систематичното и логическото тълкуване на нормите на чл.186, ал.2 и ал.7 от ЗДвП, от които следва, че лицето, отразено като нарушител или собственикът на превозното средство имат право в срока за доброволно плащане на глобата - 7-дневен и преди фишът да бъде приравнен на влязло в сила наказателно постановление, да оспорят вмененото нарушение или размера на наложената глоба и да искат от органа, издал фиша, да състави акт за установяване на административно нарушение. Въз основа на този акт, по преценка на наказващия орган, може да бъде издадено наказателно постановление, което от своя страна вече подлежи на обжалване, по реда на ЗАНН.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че процесният фиш не подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, поради което и 3 жалбата следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима. С оглед на това безпредметно се явява и обсъждането на изложените в нея възражения относно законосъобразността на издадения фиш, доколкото въпросът за процесуалната допустимост на жалбата е преюдициален спрямо разглеждането на жалбата по същество.
Само за пълнота съдът констатира и допълнителни аргументи за оставяне без разглеждане на жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че е сезиран от лице, което не притежава надлежна процесуална легитимация, доколкото с атакувания фиш е санкционирано „М. П. Л.“ЕООД, а жалбата изхожда от „Ш. – М“ООД.
Така мотивиран и на основание чл.63, ал.2 от ЗАНН, Софийски районен съд, 2-ри състав, НО,
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НАХД №7509/2022г. по описа на Софийски районен съд, НО, 2-ри състав.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба от „Ш. - М“ООД, ЕИК ..., срещу фиш с №.../05.06.2022г., издаден от инспектор при „Ц. за градска м.“ЕАД, с който на основание чл.186, вр.чл.6, т.1, вр.чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП на „М.- П.
Л.“ЕООД е наложена глоба в размер на 20,00 лева, като процесуално недопустима.
След влизане в сила на разпореждането, същото ведно с жалбата и материалите по преписката да се изпратят на „Ц. за г. м.“ЕАД за преценка по реда на чл.186, ал.2 от ЗДвП.
Преписи от определението да се връчат на жалбоподателя „Ш. – М“ООД чрез адв. Л. и на „Ц. за г. м.“ЕАД /за сведение/.
Определението подлежи на обжалване пред Административен съд – София град, по реда на Глава тринадесета от АПК, в седемдневен срок от получаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4