Определение № 13375 от 03.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13375 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИХАЕЛА КАСАБОВАХРАНОВА като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА

Гражданско дело № 20251110152283 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на Г. Б. К. срещу „Стик - Кредит“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД за признаване на установено в отношенията между страните, че сключения между тях Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № ********** г. е нищожен, евентуално че са нищожни клаузите на чл. 1, т. 3 и т. 4; чл. 8; чл. 10; чл. 11; чл. 17; чл.

27, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от договора.

В исковата молба се твърди, че на 22.12.2022 г. между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 1 000 лева, която ищецът следвало да върне на 3 месечни вноски при годишен процент на разходите /ГПР/ - 42,58 % съгласно чл. 1.4 от договора, и годишен лихвен процент /ГЛП/ - 36,00 % съгласно чл. 1.3 от договора.

В чл. 17, ал. 1 от договора било посочено, че в 3-дневен срок от сключването му потребителят следва да предостави на кредитора обезпечение, а съгласно чл. 27, ал. 1 ако кредитополучателят не предостави обезпечение в този срок или ако предоставеното обезпечение не отговаря на условията по договора, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплащала периодично заедно с погасителната вноска по кредита. Съгласно чл. 8 кредиторът има право едностранно да променя договорения с потребителя размер на възнаградителната лихва и на лихвата за забава по кредита, при настъпване на обстоятелства и по реда, посочен в Общите условия. В чл. 10 от договора било посочено, че при забава в плащането на погасителна вноска потребителят дължи на кредитора такса в размер на 10,00 лева, представляваща разход за събиране на просрочени вземания, като разходите се начислявали за всеки отделен погасителен период и не можели да надхвърлят сумарно 120,00 лева. Съгласно чл. 11 потребителят заплаща на кредитора за всяко изпратено до него съобщение такса в размер на 0,30 лева. В чл. 28 от договора било посочено, че при неизпълнение на което и да е договорно задължение, включително и при неизпълнение на плащане на дължима сума в срок, освен другите договорени неустойки, потребителят дължи и неустойка в размер на 1 % от размера на посочената сума. Ищецът навежда доводи, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като ГПР е немотивирано висок и противоречи на добрите нрави, същият е посочен единствено като процент, без да са конкретизирани разходите, включени в него, и при изчисляването му не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че ГЛП също е 1 немотивирано висок и противоречи на добрите нрави, тъй като надвишава три пъти размера на законната лихва. Излага съображения, че клаузите на чл. 17 и чл. 27, ал. 1 от договора са нищожни, тъй като уговорената в тях неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, нейният размер е прекомерен, а същата по същество представлява скрита договорна лихва. Относно клаузата на чл. 8 от договора поддържа, че възможността кредиторът да променя едностранно размера на възнаградителната лихва представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 11 ЗЗП, тъй като никъде в договора не са конкретизирани обстоятелствата, при които може да се извърши такава промяна, и на потребителя не са предоставени Общи условия на дружеството. Същевременно, размерът на лихвата за забава по потребителски кредити е регламентиран в чл. 33, ал.

2 ЗПК и кредиторът не може да променя този размер. По отношение на клаузите на чл.

10 и чл. 11 поддържа, че същите противоречат на чл. 10а ЗПК. По отношение на клаузата на чл. 28 от договора навежда доводи, че уговорената в нея неустойка се дължи и при забава в плащането на погасителни вноски, което противоречи на чл. 33 ЗПК. Предвид изложеното, моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че ищецът няма правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като договорът не е действащ и кредиторът не разполага с правна възможност да изисква суми по него, като успешният изход на настоящото производство за ищеца няма да се отрази по никакъв начин на правната му сфера. Навежда доводи, че от страна на ищеца е налице злоупотреба с право, тъй като с различни искови молби същият е оспорил една и съща клауза за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, макар и съдържаща се в различни договори за кредит. Поради това, моли при евентуален благоприятен изход на спора за ищеца да не му се присъждат разноски за повече от едно производство. Поддържа, че неустойката не следва да бъде включена в ГПР, тъй като е дължима след неговото сключване. Навежда доводи, че възнаградителната лихва по договора не противоречи на добрите нрави, тъй като не надвишава нормативно определения размер на ГПР от 56,50 %. Твърди, че ищецът е сключил множество договора за потребителски кредит с ответника, съдържащи уговорка за заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Делото следва да бъде насрочено за открито съдебно заседание.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 ГПК.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ НА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО :

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ: предявени са главен иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и евентуални искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 10а, ал. 2 ЗПК.

РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ:

УКАЗВА на ищеца, че носи доказателствената тежест да установи при условията на пълно и главно доказване: следните обстоятелства: сключването на договора за заем със соченото в исковата молба съдържание, че същият e нищожен на сочените основания; евентуално, че оспорените клаузи са нищожни на сочените основания.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, в т.ч. че договорът, е действителен, че при сключването на договора са били спазени особените 2 изисквания на ЗПК и ЗЗП, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора; че процесните клаузи са индивидуално уговорени, за което не сочи доказателства.

ОБЯВЯВА на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че на 22.12.2022 г. между ищеца и ответника е сключен Договор за потребителски кредит № *******, по силата на който ответникът е предоставил в заем на ищеца сумата от 000 лева, която ищецът следвало да върне на 3 месечни вноски; че при изчисляване на ГПР по договора не е включена неустойката за непредоставяне на обезпечение.

По доказателствата:

Следва да бъдат приети представените от ищеца и ответника писмени доказателства.

Страните следва да се приканят към сключването на спогодба или доброволно уреждане на спора по друг начин.

Искането на ответника за извършване на служебна справка за броя и вида на образуваните в съда производства на ищеца срещу ответника, както и за прилагането на исковите молби по тях към настоящото дело, следва да бъде оставено без уважение, тъй като посредством него не се цели установяване на факт от предмета на доказване по делото.

По искането по чл. 213 ГПК:

Съгласно сочената разпоредба когато в съда има висящи няколко дела, по които участват един и същи страни или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да се произнесе с общо решение. Съгласно чл. 4.6 от Единна методика по приложението на принципа за случайно разпределение на делата в районните, окръжните, административните, военните, апелативните и специализираните съдилища /приета с Решение на ВСС по протокол № 57/04.12.2014 г., изменена и актуализирана с Решение на ВСС по протокол № 13/19.03.2015 г./, при обединяване на няколко различни дела с различен предмет, но между едни и същи страни, или когато имат връзка помежду си, за разглеждане в едно производство /служебно съединяване на искове/, то продължава под номера на първото образувано дело и се разглежда от определения по това дело докладчик. В конкретния случай настоящото дело се намира на различен етап с конкретно посочените от ответника дела, поради което искането по чл. 213 ГПК следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.05.2026 г. от 9:10 часа, за която дата да се призоват страните.

П Р И Е М А проект за доклад съобразно обстоятелствената част на определението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 213 ГПК за присъединяване към настоящото на гр.д. № 52281/2025 г. по описа на СРС, 174 състав, на гр.д. № 52270/2025 г. по описа на СРС, 41 състав, на гр.д. № 52273/2025 г. по описа на СРС, 48 състав, на гр.д. № 52285/2025 г. по описа на СРС, 173 състав, на гр.д. № 52275/2025 г. по описа на СРС, 49 състав и гр.д. № 52268/2025 г. по описа на СРС, 48 състав.

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените с исковата 3 молба и с отговора на исковата молба документи.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за извършване на служебна справка от съда за броя и вида на заведените от ищеца срещу ответника дела и за прилагане на исковите молби по тях към настоящото дело.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за наличието на неравноправни клаузи по договор, сключен с потребител и, за което предоставя на страните при условията на състезателност възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от договора.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба страните или техни законни представители следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че:

- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Р., като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.