Решение № 159 от 12.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 159 гр. Пловдив, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Д. Личева - Гургова при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева като разгледа докладваното от Мария Д. Личева - Гургова Гражданско дело № 20255330107694 по описа за 2025 година

Производството е по обективно и субективно кумулативно и евентуално съединени искове съединени искове с правно основание член 124 ал. 1 ГПК, вр. с член 26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК и искове с правно основание член 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът М. Д. К. ЕГН **********, с адрес: гр. ***, в исковата си молба против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ” АД, ЕИК 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Люлин, кв. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, офис 40-46, е поискал от съда:

Да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на паричен заем № *** г. на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл. 19, ал. 1 от ЗПК, както и да бъде прогласена нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство № *** г., сключен между „Файненшъл България” ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Люлин” № 7, бул.”Джавахарлал Неру” № 28, „Силвър център”, ет.2, офис 40-46, ЕИК 202513690, като лишен от правно основание, уговорен неравноправно в ущърб на потребителя, противоречащ на добрите нрави и не породил правни последици, тъй като обезпечава нищожна кредитна сделка;

Да осъди „Изи Асет Мениджмънт” АД, ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1324, ж.к „Люлин” 7, бул. „Джавахарлал Неру” № 28, Силвър център, ет. 2, офис 40-46, да му заплати сумата от 85.00 лева, представляваща сума, получена без 1 основание по недействителния договор за паричен заем № *** г., с която ответникът се обогатил неоснователно за негова сметка, /получена при начална липса на основание/, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата

Ищецът твърди, че между него и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, бил сключен договор за паричен заем № *** г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричната сума в размер на 300,00 лв. Ищецът следвало да върне заемната сума и размера на възнаградителната лихва в срок от 16 седмици на 16 вноски, всяка една в размер на 20,32 лв.

Всяка погасителна вноска съдържала главница и лихва съобразно погасителния план, издаден към процесния договор. В договора между страните бил уговорен фиксиран лихвен процент по заема в размер па 50.00 % и ГПР в размер на 60,76%. Общата дължима сума по кредита възлизала на стойност 325,12 лв., която сума се състояла от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договора.

Между ищецът и втория ответник „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, бил сключен договор за предоставяне на гаранция № *** г., по силата на който вторият ответник се задължил, в качеството си на „гарант“ да издаде гаранция за плащане /за изпълнение на парични задължения/ в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения на ищеца, възникнали съгласно договор за паричен заем № *** г. Съобразно чл. 3. (1) от договора за предоставяне на гаранция № *** г., ищецът следвало да заплати на гаранта /втория ответник/ възнаграждение в размер на 138,88 лв., платимо разсрочено на вноски за срока на кредита, всяка от които в размер на 8,68 лв.

Ищецът заплатил сумата общо в размер на 385,00 лв., както следва: в офис на дружеството „Изи Асет Мениджмънт“ АД на 02.04.2024г. сумата от 60,00 лева, на 30.04.2024г. сумата от 60.00 лева, на 13.03.2024г. сумата от 60.00 лева, на 27.05.2024г. сумата от 60.00 лева, всичките отбелязани с подпис от служител в погасителния план. По банков път са заплатени чрез „Изи Пей“ АД на 08.03.2024г. сумата от 29.00 лева, на 27.02.2024г. сумата от 29.00 лева, на 16.04.2024г. сумата от 58.00 лева, на 19.03.2024г. сумата от 29.00 лева.

Ищецът твърди, че сключеният между страните договор за паричен заем № *** г., по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на ЗПК, а страните по него имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.

9. ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11, ал.

1 т. 7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

Твърди, че откъм съдържание, договорът за потребителски заем следвало да се отбележи, че 2 изискванията по чл.11, ал.1, т.7 и т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% /петкратния размер на законната лихва/ и на общата дължима сума, били изпълнени само формално.

Не било спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочела, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора, като се посочвали взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В случая не били посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването.

ГПР следвало да включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление давало информация на потребителя, как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В случая, потребителят бил поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания от него финансов продукт.

Твърди, че в денят на сключване на договора за паричен заем с представителя на „Изи Асет Мениджмънт” АД, със същия представител бил сключен и Договор № *** за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България” ЕООД, ЕИК: 202513690, по силата на който дружеството „Файненшъл България” ЕООД, поело задължението да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт” АД, задълженията му като кредитополучател по договора за кредит. По силата на така сключения Договор за предоставяне на гаранция му било начислено към всяка отделна месечна вноска да заплаща отделно по 8,68 лева или общо сумата от 138.88 лева, дължими на падежа на плащане на погасителните вноски по договора за паричен заем /чл. 3, ал. 1 от Договора/, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Законодателят уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и третото, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът имал легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице - поръчител била лишена от правно основание.

Ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, оспорва наведените доводи за нищожност на договорите. Твърди, че не са нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 10 и т. 11 ЗПК.

Сочи, че възнаграждението на дружеството гарант не е дължимо на заемодателя и не е част 3 от заемното правоотношение, поради което не следва да се включва в ГПР. Посочва, че възнаграждението на гаранта се дължи, независимо дали отговорността на гаранта е ангажирана или не. Поддържа, че нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, не изисква в договора да се посочи математически алгоритъм, по който се изчислява ГПР. Твърди, че твърденията за недействителност на договора за предоставяне на гаранция са неоснователни – договорът за гаранция не противоречал на добрите нрави. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Ответникът „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, оспорва наведените доводи за недействителност на договора за предоставяне на гаранция. Счита, че договорът за гаранция не е в противоречие с добрите нрави и не е лишен от правно основание. Не счита, че престациите са явно нееквивалентни. Твърди, че с предоставената гаранция, извършва възмездна услуга в полза на заемодателя, като договорът е сключен по възлагане на ищеца, при условие за получаване на възнаграждение. Моли за отхвърляне на предявените искове.

Претендира разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между ищецът и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК: 131576434, бил сключен договор за паричен заем №*** г., по силата на който заемодателят предоставил на заемателя паричната сума в размер на 300,00 лв. Кредитът бил отпуснат при следните условия: да се върне заемната сума и размера на възнаградителната лихва в срок от 16 седмици 16 вноски, всяка една в размер на 20,32 лв. Всяка погасителна вноска съдържала главница и лихва съобразно погасителния план, издаден към процесния договор. В договора между страните бил уговорен фиксиран лихвен процент по заема в размер па 50,00 % и ГПР в размер на 60,76 %.

Общата дължима сума по кредита възлизала на стойност 325,12 лв., която сума се състои от размера на заемната сума и размера на възнаградителната лихва за целия срок на договор за паричен заем № *** г.

Между ищецът и „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК 202513690, пък бил сключен договор за предоставяне на гаранция № ***г., с който ищецът възлага на ответника да отговаря солидарно с него пред „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по изпълнение на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем.

С оглед на това, между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума, а между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД валидно правоотношение по договор за поръчителство за плащане в полза на кредитора, с цел гарантиране изпълнението на всички задължения.

„Изи Асет Мениджмънт“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.

4 страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно разпоредбите на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 712 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7 - 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.