Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 25.07.2018, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
2555/2016
Подписан
25.07.2018

Цитирани разпоредби

  • чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.112 ал.2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.118 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.156 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.114 ал.1 т.9 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.115 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.116 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.118 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.126 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.12 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.68 ал.1 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.69 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.70 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.71 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.71 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.9 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
  • чл.24 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.68 б."в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.10 ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
  • чл.4 ал.1 т.5 · Закон за счетоводството
  • чл.5 ал.1 · Закон за частната охранителна дейност
  • чл.62 · Кодекс на труда

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер 1720 Година 2018, 25.07. Град

ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, III състав на 24.04.2018 година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар:

МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ

КОМСАЛОВА адм. дело номер 2555 по описа за 2016 година и като обсъди:

Производството е по реда на чл.156 и следващите от

Данъчно-осигурител­ния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалба на Л.А.А., като управител на **ЕООД, с ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: ****, против Ревизионен акт № Р-16001615010052-091-001 от 01.08. 2016 г., издаден от З.Д.В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и В.И.К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 712 от 14.10. 2016 г. на и.д.Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по при­ходите, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016 г. на изпълнителния ди­ректор на НАП – София, в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 25 638.60 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 14 992.23 лева, както и в частта, с която се твърди да е мълчаливо потвърден за допълнително определени задължения по ЗКПО.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административ­ния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че е погрешно схващането, че РА е обжалван само в частта по ЗДДС, а всъщност е поискана отмяна изцяло на РА. Жалбоподателят счита, че мотивите на ревизиращия екип са необосновани и неправилни, като излага подробни доводи по всяка една доставка. бележки.

Пре­тендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.

Ответникът Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт *, е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се при­съждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ДО ДОПУСТИМОСТТА

Констатира се от жалба вх.№ 20-19-32 от 19.08.2016г. на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив, че Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок в частта за непризнат данъчен кредит, пред контролния в йерархията на приходната адми­нистрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил в тази част. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвиде­ния за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ, в частта за определените задължения по ЗДДС в резултат на не­признато право на данъчен кредит, ведно с прилежащите им лихви.

Що се отнася до твърдението в жалбата, поддържано от процесуалния му представител в съдебно заседание от 17.01.2018 г., че се оспорва РА и в частта за определени задължения по ЗКПО, за която част се счита, че е оспорена по адми­нистративен ред с горецитираната жалба, но по която липсва произнасяне от ре­шаващия ор­ган, поради което и РА се счита за мълчаливо потвърден в тази му част, което прави съдебния контрол допустим, съдът констатира следното.

Каза се по-горе, видно от съдържанието на жалба вх.№

20-19-32 от 19.08. 2016г. на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив се установява, че „фирма“ЕООД е оспорил РА „изцяло в частта му с която е отказано правото да ползва данъчен кре­дит“, изложени са съображения именно в тази връзка, респ. формулирания пети­тум е „Моля да отмените изцяло Ревизионен акт № Р-16001615010052-091-001 от 30.05.2016г., с който на „фирма“ЕООД е отказано право да ползва правота на данъчен кредит, по фактури издадени от доставчици, подробно описани в акта.“ Констатира се, че в тази жалба не се излагат никакви доводи относно опре­делени задължения по ЗКПО. Отделно от това очевидно е сгрешена и датата на РА, като е посочена тази на РД.

Едва в жалба вх. № 96-00-295/26.10.2016 г., подадена до настоящата ин­станция се твърди, че неправилно органът е възприел жалбата само в частта по ЗДД* Отново и в тази жалба не се сочат конкретни доводи за неправилност на ак­та в частта за допълнително определени задължения за корпоративен данък, като въпреки първоначалното твърдение, в петитума на жалбата отново се иска: „… да отмените изцяло РА № Р-16001615010052-091-001/01.08.2016 г., с който на **ЕООД е отказано правото да ползва данъчен кредит ….“.

Видно и от възражение срещу РД вх. № 6672/21.07.2016 г., жалбоподателят възразява само и единствено срещу определените допълнителни задължения по ЗДДС: „Възразявам срещу РД

№ Р-16001615010052-09-001/30.05.2016 г., с който е направено предложение на представляваното от мен дружество, да бъдат определени допълнителни задължения по ЗДДС“. Оттам насетне, никъде във въз­ражението не се излагат доводи относно определените задължения за корпорати­вен данък, включително и в петитума на възражението, където е посочено: „…мо­ля, да не приемете предложението, направено с РД № Р -16001615010052-09-001/30.05.2016 г., с който е направено предложение на представляваното от мен дружество да бъдат определените допълнително задължения по ЗДДС“.

Или иначе казано установява се, че не е изпълнена процедурата по ад­министративното обжалване на атакувания РА в частта му по ЗКПО, като същият е влязъл в сила в тази му част.

Нормата на чл.156 ал.1 от ДОПК е категорична, в смисъл, че РА може да бъде обжалван пред съда единствено в частта, в която не е отменен в хода на ад­министративното му обжалване, а разпоредбата на чл.156 ал.2 от ДОПК – че РА не може да се обжалва по съдебен ред, в частта в която не е обжалван по админи­стративен ред.

Следователно законът не предвижда възможност за обжалване на тази ка­тегория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително администра­тивният ред за това.

Консеквентно това налага извода за оставяне без разглеждане на жалбата на “фирма”ЕООД в частта й насочена против РА, с твърдения за мълча­ливото му потвърждаване в хода на административното му оспорване, в частта от­носно установените задължения по ЗКПО, като процесуално недопустима и прек­ратяване на производството по делото в тази му част на това правно основание.

ПО СЪЩЕСТВО на оспорването в частта на установените задължения по ЗДД*

Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615010052-020-001 от 08.12.2015 г., издадена от З.Д.В., на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „фирма” ЕООД, с обхват: - корпоративен данък за периода 19.12.2009 г. – 31.12.2014 г.; да­нък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; данък върху добавената стойност за периода 30.12. 2009 г. – 30.11.2015 г.; ДОО – за осигурители за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; УПФ – за осигурители цза периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; - професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г. и фонд „ГВРС“ за периода 01.01.2010 г. – 31.1.2010 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.12.2015 г. по електронен път.

Издадени са ЗВР № Р-16001615010052-020-002 от 14.03.2016 г. и ЗВР № Р-16001615010052-020-003 от 13.04.2016 г., с които крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 16.05.2016 г.

В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001615010052-092-001/30.05.2016 г. /л.128/, срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. 6672/21.07.2016 г. и въз основа на кой­то, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001615010052-091-001 от 01.08.2016 г.

По жалба на **ЕООД е издадено Решение № 712 от 14.10.2016 г. от Директор на Дирекция „ОДОП“ -

Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвър­ден в частта относно определените задължения по ЗДДС в резултат на непризна­то право на данъчен кредит.

С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени:

Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП Пловдив.

Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно произ­водство е възложено от материално компетентен административен орган, при спа­зване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постано­вен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от

30.12.2009 г. до 30.11.2015 г., през които дружеството извършва охранителна дейност и посредническа дей­ност на мобилни оператори. **ЕООД има издаден лиценз от ГД „Охра­нителна полиция“ при МВР за извършване на частна охранителна дейност № 1573/19.01.2011 г и № 1574/19.01.2011 г. за извършване на дейност по чл.5 ал.1 от Закона за частна охранителна дейност – лична охрана на ФЛ и охрана на имуще­ство на ФЛ и ЮЛ и № 2688/28.04.2014 г. за охрана на мероприятия.

Анализирайки документите, събрани в хода на извършени насрещни про­верки на преките доставчици на стоки и услуги: „фирма“ ЕООД, „фирма“ ООД и „фирма“ ЕООД, както и тези, предоставени от самото реви­зирано лице /РЛ/, органът по приходите е достигнал до извода, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит /ДК/, представляват документи, в които посо­чените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги. Правната норма, на коя­то е отказан данъчният кредит е чл.70 ал.5 от ЗДДС, която от своя страна е осно­вание за корекция на данъчната основа на получените доставки и на приспадна­тия данъчен кредит от **ЕООД

Органът по приходите е отказал на **ЕООД правото на приспа­дане ДК в общ размер 25 638.60 лв. с мотив за липса на реално извършени дос­тавки на стоки и услуги, по фактури, издадени от следните дружества:

-

„фирма“ ЕООД, ЕИК по Булстат ********* /с предишно наименование ФИРМА/ - отказан ДК за м.08., м.10., м.11 и м.12.2010 г., общо в размер на 10 535.60 лв. по 22 бр. фактури, с вписан предмет на доставките: вентилаторна печка, химикалки пластмасови, рекламни бележници, визитки, подаръчно-рекламни комплекти/продукти, компютърна система, съгласно спецификация, монитор, услуги по оформяне и печат на рекламно-информацион­ни етикети и др. На фактурите е отбелязано „начин на плащане – в брой“ / с изклю­чение на ф-ра № 298/30.07.2010 г. (л.2656, т.9) с отметка – „плащане по сметка“ /, но не са приложени фискални бонове към фактури № 395/26.11.2010 г. (л.2661 – гръб, т.9), № 398/29.11.2010 г. (л.2662, т.9), № 447/30.12.2010 г. (л.2663, т.9), № 448/30.12.2010 г. (л.2663 – гръб, т.9), № 449/30.12.2010 г. (л.2664, т.9), № 450/30.12.2010 г. (л.2662 – гръб, т.9), № 451/30.12.2010 г. (л.2665, т.9), № 453/31.12.2010 г. (л.2665 – гръб, т.9) и № 454/31.12.2010 г.(л.2666, т.9). Към останалите фактури са приложени нечетливи фискални бонове.

Установено е също така, че във фактури: №

296/30.07.2010 г. (л.2655 – гръб, т.9) № 298/30.07.2010 г. (л.2656, т.9), № 342/06.10.2010 г. (л.2656 – гръб, т.9) № 343/06.10.2010 г. (л. 2657, т.9) и № 348/11.10.2010 г. (л.2657 – гръб, т.9) е посочено: „основание на сделката – услуга“, а в описанието е записано „РС – ком­пютър АСУС, принтер, монитор“, „канцеларски материали по опис, принтер, монитор“, „компютърна система“. На фактура № 368/29.10.2010 г. (л.2660, т.9) е посочено „основание на сделката – печат“, но в описанието е записано „компю­търна система съгласно спецификация“. Във фактура № 298/30.07.2010 г. е от­белязан начин на плащане „по смета“, в дневника на с/ка 401 е отбелязано – пла­щане в брой. Към копие на фактура № 342/06.10.2010 г. е прикрепено копие на ка­сов бон от 06.10.2010 г., а в представения дневник на с/ка 401 (л.2666 – гръб, т.9) е осчетоводено плащане по РКО от 31.03.2011 г. Същото е установено и за фактури № 343/06.10.2010 и № 413/11.12.2010 г.