Акт от 25.07.2018, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- 2555/2016
- Подписан
- 25.07.2018
Цитирани разпоредби
- чл.154 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.112 ал.2 т.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.117 ал.5 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.156 ал.2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.32 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- §2 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл.114 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.114 ал.1 т.9 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.115 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.116 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.118 ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.126 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.12 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 176 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.6 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.68 ал.1 т.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.69 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.70 ал.5 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.71 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.9 ал.1 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.73 · Закон за данъците върху доходите на физическите лица
- чл.24 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.68 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.10 ал.1 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.10 ал.4 · Закон за корпоративното подоходно облагане
- чл.4 ал.1 т.5 · Закон за счетоводството
- чл.5 ал.1 · Закон за частната охранителна дейност
- чл.62 · Кодекс на труда
Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер 1720 Година 2018, 25.07. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Първо отделение, III състав на 24.04.2018 година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар:
МИГЛЕНА НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ
КОМСАЛОВА адм. дело номер 2555 по описа за 2016 година и като обсъди:
Производството е по реда на чл.156 и следващите от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Л.А.А., като управител на **ЕООД, с ЕИК ****, с адрес за кореспонденция: ****, против Ревизионен акт № Р-16001615010052-091-001 от 01.08. 2016 г., издаден от З.Д.В., на длъжност началник сектор, възложил ревизията, и В.И.К., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 712 от 14.10. 2016 г. на и.д.Директор Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр.Пловдив, при Централно Управление на Национална агенция по приходите, оправомощен със Заповед № ЗЦУ-58/21.01.2016 г. на изпълнителния директор на НАП – София, в частта за непризнат данъчен кредит в общ размер на 25 638.60 лева, ведно с прилежащите лихви в размер на 14 992.23 лева, както и в частта, с която се твърди да е мълчаливо потвърден за допълнително определени задължения по ЗКПО.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че е погрешно схващането, че РА е обжалван само в частта по ЗДДС, а всъщност е поискана отмяна изцяло на РА. Жалбоподателят счита, че мотивите на ревизиращия екип са необосновани и неправилни, като излага подробни доводи по всяка една доставка. бележки.
Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
Ответникът Директор на Дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт *, е на становище, че жалбата е неоснователна по аргументи, подробно изложени в представената по делото писмена защита, и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.
ДО ДОПУСТИМОСТТА
Констатира се от жалба вх.№ 20-19-32 от 19.08.2016г. на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив, че Ревизионният акт е обжалван в предвидения за това срок в частта за непризнат данъчен кредит, пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с решението си изцяло го е потвърдил в тази част. Така постановеният от директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” - гр.Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална ДОПУСТИМОСТ, в частта за определените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит, ведно с прилежащите им лихви.
Що се отнася до твърдението в жалбата, поддържано от процесуалния му представител в съдебно заседание от 17.01.2018 г., че се оспорва РА и в частта за определени задължения по ЗКПО, за която част се счита, че е оспорена по административен ред с горецитираната жалба, но по която липсва произнасяне от решаващия орган, поради което и РА се счита за мълчаливо потвърден в тази му част, което прави съдебния контрол допустим, съдът констатира следното.
Каза се по-горе, видно от съдържанието на жалба вх.№
20-19-32 от 19.08. 2016г. на Дирекция „ОДОП“ – гр.Пловдив се установява, че „фирма“ЕООД е оспорил РА „изцяло в частта му с която е отказано правото да ползва данъчен кредит“, изложени са съображения именно в тази връзка, респ. формулирания петитум е „Моля да отмените изцяло Ревизионен акт № Р-16001615010052-091-001 от 30.05.2016г., с който на „фирма“ЕООД е отказано право да ползва правота на данъчен кредит, по фактури издадени от доставчици, подробно описани в акта.“ Констатира се, че в тази жалба не се излагат никакви доводи относно определени задължения по ЗКПО. Отделно от това очевидно е сгрешена и датата на РА, като е посочена тази на РД.
Едва в жалба вх. № 96-00-295/26.10.2016 г., подадена до настоящата инстанция се твърди, че неправилно органът е възприел жалбата само в частта по ЗДД* Отново и в тази жалба не се сочат конкретни доводи за неправилност на акта в частта за допълнително определени задължения за корпоративен данък, като въпреки първоначалното твърдение, в петитума на жалбата отново се иска: „… да отмените изцяло РА № Р-16001615010052-091-001/01.08.2016 г., с който на **ЕООД е отказано правото да ползва данъчен кредит ….“.
Видно и от възражение срещу РД вх. № 6672/21.07.2016 г., жалбоподателят възразява само и единствено срещу определените допълнителни задължения по ЗДДС: „Възразявам срещу РД
№ Р-16001615010052-09-001/30.05.2016 г., с който е направено предложение на представляваното от мен дружество, да бъдат определени допълнителни задължения по ЗДДС“. Оттам насетне, никъде във възражението не се излагат доводи относно определените задължения за корпоративен данък, включително и в петитума на възражението, където е посочено: „…моля, да не приемете предложението, направено с РД № Р -16001615010052-09-001/30.05.2016 г., с който е направено предложение на представляваното от мен дружество да бъдат определените допълнително задължения по ЗДДС“.
Или иначе казано установява се, че не е изпълнена процедурата по административното обжалване на атакувания РА в частта му по ЗКПО, като същият е влязъл в сила в тази му част.
Нормата на чл.156 ал.1 от ДОПК е категорична, в смисъл, че РА може да бъде обжалван пред съда единствено в частта, в която не е отменен в хода на административното му обжалване, а разпоредбата на чл.156 ал.2 от ДОПК – че РА не може да се обжалва по съдебен ред, в частта в която не е обжалван по административен ред.
Следователно законът не предвижда възможност за обжалване на тази категория актове направо пред съд, без да е изчерпан предварително административният ред за това.
Консеквентно това налага извода за оставяне без разглеждане на жалбата на “фирма”ЕООД в частта й насочена против РА, с твърдения за мълчаливото му потвърждаване в хода на административното му оспорване, в частта относно установените задължения по ЗКПО, като процесуално недопустима и прекратяване на производството по делото в тази му част на това правно основание.
ПО СЪЩЕСТВО на оспорването в частта на установените задължения по ЗДД*
Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001615010052-020-001 от 08.12.2015 г., издадена от З.Д.В., на длъжност началник сектор при ТД на НАП-Пловдив, е възложена данъчна ревизия на „фирма” ЕООД, с обхват: - корпоративен данък за периода 19.12.2009 г. – 31.12.2014 г.; данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; данък върху добавената стойност за периода 30.12. 2009 г. – 30.11.2015 г.; ДОО – за осигурители за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; вноски за здравно осигуряване – за осигурители за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; УПФ – за осигурители цза периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г.; - професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2010 г. – 30.11.2015 г. и фонд „ГВРС“ за периода 01.01.2010 г. – 31.1.2010 г. Срокът за извършване на ревизията е определен до три месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.12.2015 г. по електронен път.
Издадени са ЗВР № Р-16001615010052-020-002 от 14.03.2016 г. и ЗВР № Р-16001615010052-020-003 от 13.04.2016 г., с които крайният срок за извършване на ревизията е продължен до 16.05.2016 г.
В хода на тази административна процедура е съставен Ревизионен доклад № Р-16001615010052-092-001/30.05.2016 г. /л.128/, срещу който, в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК е депозирано възражение вх. 6672/21.07.2016 г. и въз основа на който, възложилият ревизията и ръководителят на ревизията са издали Ревизионен акт № Р-16001615010052-091-001 от 01.08.2016 г.
По жалба на **ЕООД е издадено Решение № 712 от 14.10.2016 г. от Директор на Дирекция „ОДОП“ -
Пловдив, при ЦУ на НАП, с което РА е потвърден в частта относно определените задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит.
С оглед, делегирането на правомощия по реда на чл.112 ал.2 т.1 от ДПОК, по делото са представени:
Заповед № РД-09-518/30.04.2014 г. на директора на ТД на НАП Пловдив.
Изложеното до тук налага да се приеме, че процесното ревизионно производство е възложено от материално компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в съответствие с нормата на чл.119 ал.2 във връзка чл.118 ал.2 и чл.112 ал.2 т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
Ревизията по ЗДДС обхваща данъчни периоди от
30.12.2009 г. до 30.11.2015 г., през които дружеството извършва охранителна дейност и посредническа дейност на мобилни оператори. **ЕООД има издаден лиценз от ГД „Охранителна полиция“ при МВР за извършване на частна охранителна дейност № 1573/19.01.2011 г и № 1574/19.01.2011 г. за извършване на дейност по чл.5 ал.1 от Закона за частна охранителна дейност – лична охрана на ФЛ и охрана на имущество на ФЛ и ЮЛ и № 2688/28.04.2014 г. за охрана на мероприятия.
Анализирайки документите, събрани в хода на извършени насрещни проверки на преките доставчици на стоки и услуги: „фирма“ ЕООД, „фирма“ ООД и „фирма“ ЕООД, както и тези, предоставени от самото ревизирано лице /РЛ/, органът по приходите е достигнал до извода, че фактурите, по които се претендира данъчен кредит /ДК/, представляват документи, в които посочените данни не съответстват на обективната действителност, тъй като същите не отразяват реално извършени доставки на стоки и услуги. Правната норма, на която е отказан данъчният кредит е чл.70 ал.5 от ЗДДС, която от своя страна е основание за корекция на данъчната основа на получените доставки и на приспаднатия данъчен кредит от **ЕООД
Органът по приходите е отказал на **ЕООД правото на приспадане ДК в общ размер 25 638.60 лв. с мотив за липса на реално извършени доставки на стоки и услуги, по фактури, издадени от следните дружества:
-
„фирма“ ЕООД, ЕИК по Булстат ********* /с предишно наименование ФИРМА/ - отказан ДК за м.08., м.10., м.11 и м.12.2010 г., общо в размер на 10 535.60 лв. по 22 бр. фактури, с вписан предмет на доставките: вентилаторна печка, химикалки пластмасови, рекламни бележници, визитки, подаръчно-рекламни комплекти/продукти, компютърна система, съгласно спецификация, монитор, услуги по оформяне и печат на рекламно-информационни етикети и др. На фактурите е отбелязано „начин на плащане – в брой“ / с изключение на ф-ра № 298/30.07.2010 г. (л.2656, т.9) с отметка – „плащане по сметка“ /, но не са приложени фискални бонове към фактури № 395/26.11.2010 г. (л.2661 – гръб, т.9), № 398/29.11.2010 г. (л.2662, т.9), № 447/30.12.2010 г. (л.2663, т.9), № 448/30.12.2010 г. (л.2663 – гръб, т.9), № 449/30.12.2010 г. (л.2664, т.9), № 450/30.12.2010 г. (л.2662 – гръб, т.9), № 451/30.12.2010 г. (л.2665, т.9), № 453/31.12.2010 г. (л.2665 – гръб, т.9) и № 454/31.12.2010 г.(л.2666, т.9). Към останалите фактури са приложени нечетливи фискални бонове.
Установено е също така, че във фактури: №
296/30.07.2010 г. (л.2655 – гръб, т.9) № 298/30.07.2010 г. (л.2656, т.9), № 342/06.10.2010 г. (л.2656 – гръб, т.9) № 343/06.10.2010 г. (л. 2657, т.9) и № 348/11.10.2010 г. (л.2657 – гръб, т.9) е посочено: „основание на сделката – услуга“, а в описанието е записано „РС – компютър АСУС, принтер, монитор“, „канцеларски материали по опис, принтер, монитор“, „компютърна система“. На фактура № 368/29.10.2010 г. (л.2660, т.9) е посочено „основание на сделката – печат“, но в описанието е записано „компютърна система съгласно спецификация“. Във фактура № 298/30.07.2010 г. е отбелязан начин на плащане „по смета“, в дневника на с/ка 401 е отбелязано – плащане в брой. Към копие на фактура № 342/06.10.2010 г. е прикрепено копие на касов бон от 06.10.2010 г., а в представения дневник на с/ка 401 (л.2666 – гръб, т.9) е осчетоводено плащане по РКО от 31.03.2011 г. Същото е установено и за фактури № 343/06.10.2010 и № 413/11.12.2010 г.
Разпечатката съдържа 49 от 215 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7879746-4d33-4682-a7d2-d1935f331993