Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5824 от 28.10.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6063/2023
Вид
Решение № 5824
Подписан
28.10.2024
В сила
28.10.2024
Състав
Татяна Димитрова, Радина Калинова Калева, Румяна Милчева Найденова

Цитирани разпоредби

  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 266 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 125 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 25, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 40 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 51, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 429 · Кодекс за застраховането
  • чл. 499, ал. 2 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5824 гр. София, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Румяна М. Найденова

Радина К. Калева при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Димитрова Въззивно гражданско дело № 20231100506063 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 от ГПК.

С Решение № 213 от 16.01.2023 г. на СРС по гр. д. № 14935/2022 г., са уважени предявените кумулативно и обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл.411 КЗ вр. чл.45 ЗЗД вр. чл.86, ал.1 ЗЗД от Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от изпълнителните директори С.Н.А. и П.В.Д., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт К.З. срещу на ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ****, представлявано от С.П., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ц.Д. и е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ на ищеца сумите, както следва: сума в размер на 402,58 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 21.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег.

№****, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №93001910037688 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №****, ведно със законната лихва исковата молба - 20.5.2021 г., до изплащане на сумата и сума в размер на 16,10 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 15.11.2020 – 7.4.2021 г. Ответникът е осъден на основание чл.78, ал.1 от ГПК да заплати на ищеца сума в размер на 425 лева, представляваща разноски по делото и 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство.

Недоволен от решението е останал ответникът ЗД „Б.И.“ АД, ЕИК ****, който в 1 законоустановения срок по чл. 259, ал.1 ГПК е подал въззивна жалба, с която оспорва решението като неправилно и незаконосъобразно. На първо място, оспорва изводът, че механизмът на процесното ПТП е доказан по делото, тъй като не става ясно от мотивите на съда защо дава предимство на свидетелските показания на единия свидетел, а тези на другия свидетел не взема предвид при постановяване на крайния си съдебен акт. На второ място, твърди, че при липса на установен механизъм на ПТП, останалите елементи от фактическия състав също остават недоказани, като не намира приложение и презумпцията за вина по чл.45, ал.2 ЗЗД. Моли съда да отмени решението, като постанови ново, с което да уважи претенциите му. Претендира и разноски.

В законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК от страна на ищеца Застрахователна компания „Л.И.“ АД, ЕИК **** е подаден отговор на въззивната жалба. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна и недоказана, а съдебното решение да потвърди изцяло, като правилно и законосъобразно. Според въззиваемия първоинстанционния съд е постановил мотивирано и законосъобразно решение, като мотивите на съда, достатъчно изчерпателни и ясни, водят до правилния и категоричен извод за основание за ангажиране отговорността на ответника. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Отговорът на въззивната жалба също е предявен в законоустановения срок по чл.263, ал.1 ГПК и от легитимирана страна, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Въззивният съд като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата съдебна инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Ищецът ЗК Л.И. АД моли съда да признае на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът ЗД Б.И. АД е задължен да му плати следните суми: на осн. чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД – 402,58 лв., претендирана като обезщетение за претърпените на 21.12.2019 г. при ПТП имуществени вреди от собственика на л.а. с рег. №****, в чиито права е встъпил ищецът с изплащане на застрахователното обезщетение по договор за застраховка – полица №93001910037688 от 2019 г., срещу ответника като застраховател по договор за застраховка „Гражданска 2 отговорност“ със собственика на т.а. с рег. №****, ведно със законната лихва исковата молба - 20.5.2021 г., до изплащане на сумата; на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 16,10 лв. – обезщетение за забава за плащане на сумата по чл.411 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за периода 15.11.2020 – 7.4.2021 г.

Моли и за осъждането на ответника на осн. чл.78, ал.1 ГПК да му плати обезщетение за направените разноски. Ответникът ЗД Б.И. АД оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо, а досежно неговата правилност, съдът намира подадената въззивна жалба за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Първоинстанционният съд обосновано е приел, че за уважаването на иска с правно основание чл. 411 КЗ е необходимо доказване кумулативното наличие на няколко предпоставки. Нормата на чл. 411 КЗ предвижда суброгационното право на застрахователя, изплатил на застрахования застрахователно обезщетение, да иска от третото лице, причинило виновно вреди на застрахованото имущество, респ. от неговия застраховател, това, което е платил на застрахования. Платилият застраховател може да встъпи в правата на застрахования до размера на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Следователно, обхватът на суброгационното право зависи от размера на застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования, и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на застрахования. За да бъде основателен предявеният регресен иск, следва да бъде установено по безспорен начин осъществяването на следните елементи от фактическия състав на суброгационното право: валидно застрахователно правоотношение към датата на застрахователното събитие (ПТП) по имуществена застраховка "Каско" на процесния автомобил; настъпване на застрахователно събитие, причинено от трето лице – водач на МПС, който има валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответника; възникване на гражданска отговорност за третото лице (деянието, причинените с него вреди, причинно – следствената връзка между ПТП и причинените вреди); плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахования по имуществената застраховка. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.

Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения иск е за ищеца. Същият следва при условията на пълно и главно доказване да установи, че е сключен договор за имуществено застраховане при ищеца за процесното увредено имущество, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило ПТП, причинено виновно и противоправно от водача, чиято гражданска отговорност е застрахована при него, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на увредения обезщетение в размер на действителните вреди. В тежест на ищеца е да установи наличието на фактически предпоставки за ответника да възникне задължение за заплати половината от 3 това обезщетение. В тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане, съответно обстоятелствата, които го освобождават от това задължение. Извън това в тежест на всяка от страните е да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.

По делото не се спори, а и се установява от събраните писмени доказателства, че процесните превозни средства са застраховани съответно при дружеството – ищец и дружеството – ответник, като за доказването на това са представени застрахователните полици. В същите е отразена информация, както за застрахованите МПС по вид, марка, модел и т.н., така и за собствениците, водачите и срока на действие на сключените договори.

Спорния между страните момент е относно останалите предпоставки, реализирането на които е от значение за уважаване на ищцовата претенция, респ. за ангажиране отговорността на ответника.

Изводът, че е установен и доказан механизма на настъпване на процесното ПТП, първоинстанционния съд прави на база представения по делото двустранен констативен протокол и приетото, представено и неоспорено от страните по делото заключение на вещото лице по САТЕ.

Съгласно разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“б“ от ЗдвП за участниците в движението не съществува задължение да подпишат такъв протокол, а имат тази възможност единствено при наличие на предпоставките, предвидени в същата, а именно – да са налице само имуществени вреди и между тях да е постигнато съгласие. Допълнителен аргумент е следващата буква „в“ на цитираната разпоредба, която урежда процедурата в случаите, когато такова съгласие не е постигнато.

В настоящия случай не е налице на изключение, предвидено по буква „в“ на цитираната разпоредба, тъй като видно от свидетелските показания и двамата допуснати по делото свидетели, последиците от станалото ПТП са извън тези по чл. 125 ЗДвП и водачите на автомобилите не са уведомили органите на полицията, а са съставили двустранен констативен протокол. Несъмнено, двустранния констативен протокол е частен свидетелстващ документ и като такъв не се ползва с материална доказателствена сила, а само с формална такава.

С оглед това, възниква задължението за съда да изследва наличието на други доказателства, подкрепящи истинността на вписаните в двустранния констативен протокол за ПТП обстоятелства относно механизма на произшествието, като при преценката си се ръководи от вътрешното си убеждение. Констатациите в протокола корелират с обективните данни в заключението на САТЕ. От същото, освен механизма на ПТП, се установява, че настъпилите вреди се намират в пряка причинна връзка с него. Същите се подкрепят и от показанията на свидетеля А.. Съдът счита, че на показанията на свидетеля следва да бъде дадена вяра, тъй като са последователни, логични и кореспондират с обективните данни, съдържащи се в писмените доказателства и заключението на САТЕ. Действително, налице е противоречие между показанията на свидетеля А. и свидетеля К. относно механизма на настъпване на ПТП – местоположение на колите, състояние на колите, посока на движение, 4 маневри и т.н., като настоящият състав на въззивния съд споделя изводите, направени в обжалваното решение. Констатираното противоречие между показанията на свидетеля К . в частта относно механизма на реализиране на процесното ПТП и останалия събран по делото доказателствен материал, води до дискредитиране на показанията на свидетеля в тази им част. Същите са изолирани, не се подкрепят и категорично се опровергават, в обсъдената част, от всички останали събрани в производството доказателства, включително и изготвения съвместно от водачите на участвалите в проишествието автомобили Двустранен констативен протокол за ПТП /за който не е налице спор, че е подписан именно от водачите на процесните два леки автомобила, инкорпорината в него, и изготвена от водачите, скица на пътната обстановка и начина на реализиране на процесното ПТП. Същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата, изготвена, приета и неоспорена от страните в производството съдебна автотехническа експертиза се установи по делото, че от техническа гледна точка, причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на лекия автомобил, застрахован при дружеството – ответник. Когато не е налице надлежно оспорване на фактите отразени в двустранния констативен протокол, при извършена съвкупна преценка на останалите обстоятелства по делото, настоящият съдебен състав счита, че следва да приеме, че отразените в двустранния констативен протокол факти са се осъществили. (Решение № 9566 от 6.06.2023 г. на СРС по гр. д. № 62482/2022 г.; Решение от 13.09.2013 г. на СРС по гр. д. № 10985/2012 г. и др.).