Решение № 93 от 06.08.2026, Районен съд - Карлово
- Съд
- Районен съд - Карлово
- Дело
- Административно наказателно дело 294/2026
- Вид
- Решение № 93
- Подписан
- 06.08.2026
- В сила
- 25.08.2026
- Състав
- Гюрай Алиев Мурадов
Цитирани разпоредби
- чл.33, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.574, ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл.574, ал.11 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 93 гр. К., 06.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Гюрай Ал. Мурадов при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно наказателно дело № 20265320200294 по описа за 2026 година Установи следното:
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 26-0281-000441/24.06.2026г. на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К., на Д. Г. П. с ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред съда в законоустановения 14-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Оспорва извършване на нарушението. Моли съда да отмени наказателното постановление. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител адв.Г. поддържа жалбата, претендира разноски.
Ответната по жалбата страна - Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР- К., редовно призована, не изпраща представител, но с молбастановище моли за потвърждаване на НП.
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима, а разгледана по същество - основателна, като съображенията за това са следните:
1
След като обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 25.05.2026 г. в 00:38 часа, в гр.К. по *** жалбоподателят управлявал лек автомобил Мерцедес модел ГЛЕ 350 Д 4 Матик с регистрационни табели с номер № *****, собственост на В. Д. П. от гр. К.. Бил спрян за проверка от полицейски служители, като при същата било установено, че превозното средство не е регистрирано по надлежния ред. Същото било със служебно прекратена на 24.03.2026г., регистрацията по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. За констатираното срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение GA 5346652 от 25.05.2026г. за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
По случая в РУ на МВР К. била образувана проверка.
С резолюция от 04.06.2026г. на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН административно-наказателното производство по издадения АУАН било прекратено. С постановление от 16.06.2026 г. на прокурор при РП П., ТО К. било отказано образуването на досъдебно производство по материалите от извършената проверка, тъй като деянието не е престъпно от субективна страна, понеже жалбоподателят не е знаел, че автомобилът е без сключена гражданска отговорност и че регистрацията е прекратена. Препис от същото бил изпратен на Началника на РУ на МВР К. за преценка налагане на административно наказание по ЗДвП.
На 24.06.2026 г. оправомощеният за това орган - Началникът на група Пътен контрол при РУ на МВР К. е издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № 1з -2539 на МВР, тъй като управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на показанията на разпитаните свидетели, както и на приетите писмени доказателства – НП № 26-0281-000441 от 24.06.2026г., АУАН, мотивирана революция, справка за нарушител/водач, Заповед №317з-3334/17.03.2026г., Заповед №8121з-1632/02.12.2021г., Заповед №8121К-3410/05.04.2023г., справка от РУ на МВР К., ведно със справка база КАТ, приобщените към доказателствата по делото материали по прокурорска преписка № 7645/2026г. по описа на РП П. ТО К., справка от Гаранционен фонд, ведно с уведомление по чл.574, ал.10 от КЗ, копие от рег. талон.
При така приетата и изложена фактическа обстановка съдът счита, че се установи, че жалбоподателят е управлявал МПС по път, отворен за обществено ползване, без същото да е регистрирано. Съдът намира обаче, че деянието му неправилно е било квалифицирано като административно нарушение. Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.2 от ЗДвП условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно 2 отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба ( Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства) на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Според на чл.18б, ал.2 от същата, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл.18б, ал.1, т. 8, вр. чл.18, ал.1, т.2 се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра.
Уведомяване е предвидено и в разпоредбата на чл.574, ал.10 от КЗ, според която Информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, и им дава срок 14 дни от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка.
Според разпоредбата на чл.574, ал.11 от КЗ /изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 01.08.2025 г./ компетентните органи по ал.1 предприемат мерки за спиране от движение на превозните средства или на средствата за обществен превоз на пътници и/или за налагане на съответните административни наказания, когато не е била сключена задължителна застраховка. Когато в срока по ал.10 не са били предоставени доказателства за сключен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, Гаранционният фонд уведомява органа по ал.1, т.1 да прекрати регистрацията на превозното средство. За да се направи извод, че собственикът е могъл да предположи, че е възможно регистрацията на автомобила да е прекратена, следва да е бил уведомен по реда на чл.574, ал.10 от КЗ. Едва след това уведомяване той би могъл да знае, че ако не представи съответните доказателства в срок, Гаранционният фонд ще уведоми МВР и регистрацията ще бъде прекратена.
Хипотезата на чл.143, ал.10 от ЗДвП се различава от тази по чл.143, ал.15, където регистрацията се прекратява след изтичане на 2 месечен срок от придобиването на МПС. В последния случай собственикът няма как да не е наясно, че от момента на придобиването тече срок, изтичането на който е скрепено със съответните последици. В хипотезата на чл.143, ал.10 обаче знанието за възможните неблагоприятни последици се базира на уведомлението па чл.574, ал.10 от КЗ. От писмените доказателства се установява, че лекият автомобил, управляван от жалбоподателя е с прекратена регистрация поради липса на гражданска отговорност, но за тази възможност не е уведомен собственика на автомобила. По делото липсват каквито и да е данни за уведомяване от страна на Гаранционния фонд за това обстоятелство.
Липсата на уведомяване е попречило на нарушителя да осъзнае общественоопасния характер на извършеното от него действие по управление на автомобила и да предвиди или да допусне настъпването на тези последици.
3
Макар чл.574, ал.10 КЗ да говори за 14-дневен срок от датата на изпращане на уведомлението, то следва все пак уведомлението да е било получено от адресата, за да се очаква да знае, че следва да изпълни дадено действие и то в определен срок. Отделно, макар и чл.143, ал.10 от ЗДвП вече да не е предвидено задължение за органите на МВР да уведомяват собственика на автомобила за служебно прекратена регистрация на автомобила след получено уведомление от Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от КЗ, то такова задължение за уведомяване продължава да съществува в чл.18б, ал.2, във вр. с ал.1, т.8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. В случая липсват доказателства, че собственикът на процесния лек автомобил е бил уведомен за служебно прекратената регистрация на автомобила. По делото не се установява по какъвто и да е друг начин, че жалбоподателят е бил или е могъл да бъде наясно, че регистрацията на автомобила е прекратена, още повече, че той дори не е и собственик, на който МПС е регистрирано. В този смисъл са и мотивите на РП- П., ТО- К. в постановлението за отказ да се образува ДП. При липсата на доказателства за виновното извършване на нарушение, обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед резултата от делото, направеното искането от страна на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява основателно. Към делото обаче са приложени пълномощно и договор за правна защита и съдействие – л.12, като от последния се установява, че договореното възнаграждение за това производство е 300 евро. В договора е отразено, че платената сума е 300 евро, като не е посочено как е платена тази сума - в брой или по банков път.
Това обстоятелство е изключително важно, тъй като съгласно Тълкувателно решение №6/2012 от 6 ноември 2013 год. на Върховният касационен съд на Република Б. - Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Тъй като в случая не е посочено дали, кога и как е заплатено възнаграждението /в брой или по банков път, със съответните доказателства/, съдът приема, че няма доказателства, че то въобще е платено, поради което не присъжда разноски на жалбоподателя.
По изложените мотиви К. РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
1.ОТМЕНЯ наказателно постановление № 26-0281-000441/24.06.2026г. на Началника на група Пътен контрол при РУ на МВР К., с което на Д. Г. П. с ЕГН **********, адрес ***, на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е 4 наложено административно наказание глоба в размер на 255.65 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Административен съд - П. в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
ГБ
5