Решение № 2118 от 13.04.2020, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е Н

И Е гр.София, .2020 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, в закрито заседание в състав:

Председател: БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА

Членове: ЕВГЕНИ ГЕОРГИЕВ

ЕКАТЕРИНА

СТОЕВА разгледа докладваното от съдия Стоева ч.гр.д. №

16337/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Подадена е жалба от длъжника „Т.С.“ ЕАД, против постановление от 14.10.2019 г. на ЧСИ Л.М.,с район на действие СГС, по изп. д.

№ 20197850400305, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за намаляване възложените му разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение до сумата от 200лв.

Жалбоподателят твърди, че адвокатското възнаграждение е прекомерно предвид правната и фактическа сложност на конкретното изпълнително производство и извършените от процесуалния представител на взискателя изпълнителни действия, изразяващи се единствено в подаване на молба за образуване на делото пред съдебния изпълнител. Твърди, че задължението било платено в срока за доброволно изпълнение, поради което длъжникът не следвало да отговаря за разноските на взискателя за изпълнителни способи, които не са били приложени. Моли съда да намали адвокатския хонорар до сумата от 200лв., дължима за образуване на изпълнителното дело, както и да редуцира размера на дължимите такси по т.

26 от ТТРЗЧСИ. Претендира присъждане на разноски.

Взискателят „Ф.М.“ ЕООД счита жалбата за неоснователна, тъй като освен образуване на изпълнителното дело извършвал и други действия по събиране на вземането. Отрича длъжникът да е платил задължението си в срока за доброволно изпълнение, включително и към момента на подаване на отговора. Поради изложеното счита, че му се дължи възнаграждение и за водене на изпълнителното дело, което било съобразено с минималния размер, определен в Наредба № 1/09.07.2004 г. Моли съда да му присъди разноски по частната жалба.

В мотивите си съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата, тъй като по молби на длъжника и становища на взискателя адвокатският хонорар по изпълнителното дело бил намаляван няколко пъти до сумата от 230лв. В същото време длъжникът не бил предоставил доказателства за плащане на дължимите суми.

Съдът, след като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител /чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК/, поради което е процесуално допустима.

Производството по изп.д. № 20197850400305 на ЧСИ Л.М., с район на действие СГС, е образувано по молба от 26.09.2019г. на „Ф.М.“ ЕООД, чрез упълномощен адв. К.Б., въз основа изпълнителен лист от 27.06.2019 г., издаден по гр.д.№ 87383/2017 г. по описа на СРС, 43 състав, с който „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв.В.Т.сумата от 300лв., представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно представителство по делото. Към молбата е приложен договор за цесия от 05.08.2019 г., с който адв. В.Т.прехвърлил вземането си по изпълнителния лист на взискателя. Представен е и договор за правна защита и съдействие в изпълнителното производство с уговорено възнаграждение от 350лв., както и преводно нареждане за плащане на сумата по банков път. С молбата за образуване на изпълнителното производство е поискано да бъде наложен запор върху движимите вещи и дружествените дялове на длъжника, както и да бъде наложена възбрана върху притежаването от него недвижими имоти.

Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 01.10.2019г. /стр.

11 от изп. дело/, като с нея длъжникът е поканен в двуседмичен срок да заплати задължението по изпълнителния лист, такса за издаването на изпълнителния лист от 5.91лв., разноски за адвокат на взискателя от 350лв. и 222.71 лв. такси по Тарифата към ЗЧСИ. На 11.10.2019г. длъжникът подал възражение срещу размера на разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по т.26 от ТТРЗЧСИ /стр.12/.

Взискателят е подал становище, в което изразил съгласие адвокатското възнаграждение да бъде намалено с 50лв. /стр.16/, като с обжалваното постановление от 14.10.2019г. съдебният изпълнител е намалил адвокатския хонорар до сумата от 300лв.

/стр. 18/. След подаване на частната жалба, по молба на взискателя от 18.11.2019 г. съдебният изпълнител е намалил още веднъж адвокатския хонорар до сумата от 230лв. /стр. 32/.

Съгласно чл.10, ал.1, т.1 и т.2 от Наредба №

1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително дело възнаграждението е 200лв. за образуване на изпълнително дело и 1/2 част от съответните размери посочени в чл. 7, ал. 2 за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000лв. В случая взискателят е подал молба за образуване на изпълнително производство чрез упълномощен адвокат, поради което му се следват разноски за адвокатско възнаграждение в минимално установения размер от 200 лв. съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата.

В молбата за образуване е поискано предприемане на изпълнителни действия срещу длъжника, които действия не са били предприети от съдебния изпълнител поради ранния етап, в който длъжникът е подал жалба срещу разноските в изпълнителното дело и нейното администриране за разглеждане от настоящия съд. Тези действия са насочени към удовлетворяване на вземането. В приложеното изпълнително дело не се съдържат данни задължението да е погасено чрез плащане преди или в срока за доброволно изпълнение /жалбата е подадена и администрирана след неговото изтичане/, поради което към момента не може да се приеме, че поисканите изпълнителни способи няма да бъдат приложени, съответно да се наложи прилагането на други такива.

Вземането по изпълнителния лист е 300лв. и минималният размер на възнаграждението за водене на делото възлиза на сумата от 30лв. съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата, до която именно сума е бил определен адвокатският хонорар след повторното му намаляване от страна на съдебния изпълнител. Предвид това съдът намира жалбата в тази част за неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне.

В частта за таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ жалбата е бланкетна и не съдържа никакви пороци на действието на ЧСИ, поради което също следва да се остави без уважение.

С оглед изхода от делото в полза на взискателя следва да се присъдят разноски от 200лв. за платено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното Софийски градски съд

Р Е

Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ

УВАЖЕНИЕ жалба на „Т.С.“

ЕАД, *** Б, против постановление от 14.10.2019 г. на ЧСИ Л.М.,с район на действие СГС, по изп. д. № 20197850400305.

ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ***, да заплати на „Ф.М.“

ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 200лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.