Решение № 22 от 18.03.2026, Районен съд - Нова Загора

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Нова Загора, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ при участието на секретаря Диана М. Дечева като разгледа докладваното от РОСЕН К. ЖЕЛЯЗКОВ Административно наказателно дело № 20262220200028 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на А. В. с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв.И. И. И.-С. от АК - Сливен, против НП № 25-0306-001382 от 12.01.2026 г. издадено от Началник група в ОДМВР Сливен, РУ - Нова Загора, с което:

1. На основание чл.179, ал.2 пр.1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 153.39 € / 300 лв. за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.

2. На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП.

3. На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП.

4. На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП.

5. На основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез адв.С. счита, че НП е незаконосъобразно и моли съда за неговата отмяна. Позовава се на процесуални нарушения при издаването му.

Ответникът - началник на РУ - Нова Загора към от ОДМВР Сливен не се явява и не се представлява. В писмено становище постъпило по делото, оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено.

1

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

На 20.11.2025 г. около 18:30 часа в *** по ул.„Георги Димитров“ № 6 в посока северюг А. В. е управлявал лек автомобил „Шкода Октавия” с регистрационен номер *** собственост на А.Й.В.. с ЕГН **********, като при избиране скоростта си на движение не се съобразил с характера на пътя (остра крива ляв завой), вследствие на което при излизане от завоя загубил контрол над управлението на автомобила излязъл извън пътното платно вдясно по посоката си на движение и се блъснал в крайпътна имотна телена ограда.

При реализираното ПТП с материални щети не останал на мястото на произшествието, за да окаже съдействие за установяване на причинените вреди и не уведомил съответната служба за контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието.

След настъпилото произшествие е издаден е протокол за ПТП № 1775838 и При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН, серия GA № 4662362 от 20.11.2025 г., а въз основа на него и процесното НП.

Настоящият съдебен състав кредитира в цялост показанията на свидетелите И. Н. К. и М. З. М., тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешно безпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетелите са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административно наказателното производство и съдебното следствие.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

При съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление за нарушението са спазени изискванията за форма и съдържание, както и специфичните процедурни правила, свързани с участието на свидетели, предявяване на АУАН, и сроковете за това. АУАН и НП отговарят на отговаря на изискванията за форма, съдържание и реквизити, регламентирани в чл.42 и чл.57 от ЗАНН.

Съдът намира за неоснователни доводите на адв.С., че предвид хаотичното описание на всичките действия в които се вменявала вина на жалбоподателя оставало неясно за какво точно е санкциониран, което нарушавало правото му на защита, както и че жалбоподателя, като млад шофьор, предизвиквайки процесното ПТП с абсолютно незначителни щети, е изпаднал в паника, предвид което се прибрал вкъщи да съобщи на своите родители какво се е случило, а също и че въобще не се коментирало отношението му към извършеното, липсата на предходни нарушения, критичното му отношение към това, което е сторил и уплахата му, които могат да се възприемат предвид и нищожните щети, които са настъпили и за които претенции нямали собствениците на увредените вещи, за маловажност на случая.

Това е така, тъй като предвид приложеното на л.26 по делото сведение от А. В. с дата 20.11.2025 г., от същото е видно, че той посочва, че като карал малко по-бързичко при което 2 при навлизане в ляв завой изгубил контрол над автомобила. В същото сведение жалбоподателя заявява и че бил уплашен и избягал, което противоречи в известна степен на твърденията в пледоарията на адв.С., че се прибрал вкъщи да съобщи на своите родители какво се е случило. Известно е на всички ни, че освен това в ерата на високите технологии, вероятно е имало и друг начин да им съобщи, но без да напусне местопроизшествието.

Освен изложеното неоснователно се явява и наведеното, че липсват предходни нарушения, тъй като видно от справката за нарушител/водач приложена по делото се установява, че на А. В. му е издадено СУМПС на 28.07.2025 г., а като изключим процесните има още 4 нарушени за периода от 05.09.2025 г. до 15.11.2025 г.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

По отношение на приложението на материалния закон:

Всеки правоспособен водач има задължение да се движи по начин, съобразен с конкретните пътни условия, като е длъжен да спазва предписанието на чл.20, ал.2 от ЗДвП, да управлява автомобила с такава скорост, която да бъде съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие; водачът е длъжен да намали скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за движението. Съгласно задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н.д.№ 10/84 г., ОСНК, водачът на МПС е длъжен да съобрази скоростта на движението не само с примерно посочените от чл.20, ал.2 от ЗДвП фактори, но и с всички други затруднения и препятствия в движението, произтичащи от пътните условия и ситуации, знаците, маркировката, психофизиологическото състояние на водача и всички други отрицателно действащи фактори, като намаляването на скоростта е в зависимост от степента на опасността - колкото опасността е по-голяма, толкова скоростта трябва да бъде по-малка, като при пътни условия и ситуации, когато движението и с минимална скорост създава опасност за настъпване на произшествие, водачът следва да спре. Следователно, разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП съдържа примерно, а не изчерпателно изброяване на факторите на пътната обстановка, които имат значение за избиране на съобразена скорост за движението. Величината на скоростта трябва да бъде в зависимост от отрицателното влияние на тези фактори.

От доказателствата по делото по безспорен начин се установява, че В. е управлявал автомобила „малко по-бързичко“, а и както стана ясно същият е млад водач, с по-малък стаж и опит съответно, което обаче той трябва да отчита и съобразява при управлението на автомобила и да извърши нужната преценка, да съобрази скоростта си с всички фактори и условия, обезпечаващи безопасното движение по пътищата.

Съобразно разпоредбата на чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП е предвидено наказание глоба във фиксиран размер от 153.39 € / 300 лв., поради което настоящият състав счита, че наказанието по т.1 от НП е наложено законосъобразно, предвид гореизложеното.

Разпоредбата на чл.123 от ЗДвП урежда какви са задълженията на водач на моторно превозно средство, участник в ПТП.

Всеки водач, участник в ПТП, има задължението да спре, за да установи какви са последиците от произшествието (чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП), а останалите задължения на водачите са диференцирани в зависимост от това дали при ПТП има пострадали хора или са причинени само материални щети, а в последния случай водачите имат различни задължения в зависимост от това дали между участниците в ПТП има или липсва съгласие относно обстоятелствата, свързани с ПТП.

На първо място по наложеното му административно наказание „глоба“ в размер на 3

102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 от ЗДвП, съдът намира, че правилно АНО го е наложил, тъй като съгласно цитираната законова разпоредба „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието“, нежели да избяга.

По следващото наложено административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„а“ от ЗДвП, АНО е наложил същото предвид разпоредбата на закона относима към процесното ПТП, а именно „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, да окаже съдействие за установяване на вредите от произшествието“, като не бяха ангажирани доказателства жалбоподателя да е търсил проактивно контакт със собствениците на имота, в чийто двор е навлязъл при произшествието и е увредил огражденията им.

Относно следващото наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП, съдът намира, че правилно е приложена разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.„в“ от ЗДвП „Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен, когато при произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват дадените им указания като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.“, тъй като видно от изложеното по-горе не е потърсено от страна на жалбоподателя съгласието на пострадалите собственици на имота и е напуснал местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията.

На последно място относно последното наложено на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер на 102.26 € / 200 лв. и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 3 (три) месеца за нарушение на чл.123, ал.2 от ЗДвП, визираната законова разпоредба гласи, че „Всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен при поискване от други участници в движението да дава данни за самоличността си и за задължителната си застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, а в зависимост от последиците от произшествието и да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.“, като съдът намира, че в случая се касае за хипотезата в която жалбоподателят е следвало да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието, поради което правилно е бил наказан и на това основание, тъй като съгласно нормата на чл.123, ал.2 от ЗДВП, всеки участник в пътнотранспортно произшествие е длъжен да уведоми собствениците на имуществото, което е повредил в резултат на произшествието.