Решение № 889 от 31.03.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. Варна, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Антония Светлинова при участието на секретаря Дияна Димитрова като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело № 20213110107312 по описа за 2021 година

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от ПЛ. Г. ЯНК. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к. „***, вх. 6, ет. 3, ап. 110, срещу „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. София, *** № 2, осъдителен иск с правно основание чл.

405, ал. 1 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 лв.

– частичен иск от сума в общ размер на 402,88 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение по договор за застраховка “Каско на МПС”, обективиран в застрахователна полица № 0306Х0457306 от 06.03.2019 г., за нанесени щети на застрахования лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № В9913ВТ от реализирано на 23.10.2019 г. в гр. Варна застрахователно събитие – пътнотранспортно произшествие, за което е образувана щета под № 13019030108404, която сума е заплатена от ищеца за ремонт на следните увредени детайли на автомобила, а именно: шенкел преден ляв и ляв тампон на двигателя, съобразно издадената фактура № 450/10.01.2020 г. на обща стойност 1322 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 25.05.2021 г., до окончателното изплащане на обезщетението.

По твърдения в исковата молба, между страните бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ за собствения на ищеца лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № *** обективиран в застрахователна полица № 0306Х0457306 от 06.03.2019 г., със срок на действие от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г., застрахователната премия по който била заплатена изцяло. На 23.10.2019 г. около 19:00 ч. ищецът управлявал застрахования автомобил, движейки се по бул. „Васил Левски“ в гр. Варна, когато на кръстовището с бул. „Цар Освободител“, в посока кв. „Победа“, на няколко метра от дясно пред автомобила изведнъж излязло улично куче. Ищецът веднага задействал 1 спирачката и завил волана на ляво, но кучето се намирало в т.нар. опасна зона, поради което произшествието било непредотвратимо и автомобилът се ударил в него и в бордюра вляво на пътното платно. За настъпилото събитие ищецът веднага уведомил застрахователя по телефон, като същият изискал протокол за ПТП. Затова и ищецът сезирал компетентните органи, които след посещение на място му обяснили, че наред с протокола за ПТП задължително следва да му бъде съставен и АУАН, и след като ищецът се съгласил, въпросните документи били издадени от полицейските служители. След като се снабдил с необходимия протокол, ищецът подал писмена претенция пред застрахователя, при когото била образувана застрахователна претенция (щета) под № 13019030108404/2020 г. Извършен бил оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис на настъпилите щети, в който били обективирани следните увредени негови детайли, а именно: броня предна, джанта предна лява и гума предна лява Мишелин 245/45R1896Y.

Ищецът се съгласил автомобилът да бъде ремонтиран в доверения сервиз „Колор Груп Варна“ ЕООД, където след разоборудване на МПС бил извършен допълнителен оглед и установени нови увреждания по преден ляв спойлер броня, облицовка ляво управление, облицовка преден ляв под, облицовка долна предна каросерия, преден ляв носач и задна лява джанта.

Около два месеца автомобилът бил в сервиза, поради което ищецът посетил на място същия, за да разбере причините за забавянето на ремонта. Там му обяснили, че били увредени още шенкел преден ляв и ляв тампон на двигателя, но понеже сервизът не бил специализиран за тенекеджийски услуги, не можели да извършат там подмяна на тези детайли. При това положение на 17.12.2019 г. ищецът подал молба до застрахователя за отпадане на възлагателното писмо към доверения сервиз относно ремонта на шенкел преден ляв и ляв тампон на двигателя на автомобила и изплащане на застрахователно обезщетение за тези щети след представяне на фактури за възстановяването им в друг сервиз. След извършване на съответните ремонтни дейности, на 13.01.2020 г. ищецът представил пред застрахователя издадените му и заплатени от него фактури на обща стойност 1380 лв., но въпреки това получил застрахователно обезщетение в занижен размер от 977,12 лв. Затова подал молба за преразглеждане на щетата и възстановяване на заплатената сума в пълен размер, в отговор на която получил писмо, с което застрахователят го уведомил, че една от представените фактури с № 450/10.01.2010 г. на стойност 1322 лв. била одобрена само частично, до сумата от 919,12 лв., като разликата от 402,88 лв., за която било отказано изплащането на застрахователно обезщетение, се дължи на обстоятелството, че фактурираните стойности на шенкел и тампон на двигателя били завишени. Ищецът счита отказът за незаконосъобразен, доколкото застрахователят бил длъжен да му възстанови всички направени разходи за извършения ремонт на автомобила, които били съизмерими с действителната стойност на претърпените вреди.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения частичен иск и претендира разноски, вкл. адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявения иск с твърдения за ненадлежна активна процесуална легитимация на ищеца, 2 понеже същият не бил собственик на застрахования лек автомобил. Отделно оспорва иска и като неоснователен. Не оспорва сключването на процесния застрахователен договор, настъпването на застрахователно събитие в периода на покрит риск и уведомяването му за това, както и изплащането на застрахователно обезщетение по образуваната застрахователна преписка, вкл. и обезщетение за щетите по шенкел преден ляв и ляв тампон на двигателя на застрахования автомобил в размер на 919,12 лв., като част от стойността на представената фактура № 450/10.01.2020 г. за извършен ремонт на тези детайли. Поддържа, че фактурираните разходи не били съгласувани предварително и одобрени от него, поради което обезщетението било определено според Методиката на ЗАД „Армеец“ за оценка на щети по МПС, съобразно средните пазарни цени за труд, резервни части и материали, и приложимите към договора ОУ, вкл. индивидуалните особености на автомобила като година на производство и период на експлоатация. В тази връзка се позовава на т. 72 и т. 73 от ОУ, предвиждащи начина на определяне на застрахователното обезщетение при частична щета. Изтъква още, че в застрахователната полица страните били уговорили конкретни начини на обезщетяване, а именно: по експертна оценка или доверен сервиз, както и че не било предвидено отстраняване на щети в избран от застрахования сервиз, но по изключение молбата на ищеца в тази насока била удовлетворена.

Отделно намира, че в случая било налице подзастраховане по смисъла на т. 22 от ОУ, тъй като в срока на действие на застрахователния договор ищецът бил завел още три щети с № 13019030103982, № 13019030107145 и № 13019030107847 , по които му били изплатени застрахователни обезщетения в общ размер на 1486,12 лв., след което МПС не било дозастраховано. Затова и счита, че процесното обезщетение следвало да бъде намалено с процента на подзастраховане - 7,01 %, изчислен след деление на изплатените обезщетения (1486,12 лв.) със застрахователната стойност на автомобила (21000 лв.).

По изложените аргументи поддържа, че изплатеното обезщетение напълно репарирало вредоносните последици от застрахователното събитие, респ. търсената разлика не била дължима.

В условията на евентуалност оспорва размера на иска като завишен, несъответстващ на средните пазарни цени.

По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски по делото, вкл. юрисконсултско възнаграждение. Релевира и възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Й.А., поддържа иска и прави възражение за нищожност на клаузите по т. 72, т. 73, т. 21 и т. 22 от Общите условия към застрахователния договор, на които се позовава ответникът, поради противоречие с нормите на КЗ и ЗЗП. В хода на устните състезания моли за уважаване на частичната претенция и присъждане на разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът не изпраща представител в открито съдебно заседание.

Предварително депозира писмена молба, с която поддържа отговора и обективираното в него искане.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото 3 доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ.

Същият е допустим, доколкото са налице нормативно установените положителни процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и липсват процесуални пречки за това.

Възраженията на ответника относно собствеността върху увреденото МПС касаят материално-правната, а не процесуална легитимация на ищеца, респ. същите са въпрос по същество на спора.

Основателността на иска е обусловена от наличието на следните кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: 1.) валидно възникнало застрахователно правоотношение между страните по процесния застрахователен договор; 2.) настъпване на застрахователно събитие в периода на покрит риск; 3.) причиняване на щети по застрахования автомобил, както и 4.) наличие на причинно-следствена връзка между щетите и застрахователното събитие. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти. В негова тежест е да установи също и размера на претендираното застрахователно обезщетение. С оглед предприетата от ответника защита срещу предявения иск, той носи тежестта да установи фактите, на които основава своите възражения срещу размера на претенцията, в т.ч. и наличието на подзастраховане на автомобила.

С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че между страните е сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ с предмет лек автомобил „БМВ 530“ с рег. № *** обективиран в застрахователна полица № 0306Х0457306 от 06.03.2019 г., със срок на действие от 09.03.2019 г. до 08.03.2020 г., както и че застрахователната премия по договора е заплатена изцяло. Тези обстоятелства се потвърждават и от представените писмени доказателствени средства – комбинирана застрахователна полица (л. 5) и квитанции за извършени плащания по полицата (л. 6-7). Следователно между ПЛ. Г. ЯНК. и „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД е налице валидно възникнало застрахователно правоотношение, по което ответното застрахователно дружество се е задължило да заплати на ищеца застрахователно обезщетение при настъпване на застрахователно събитие.

Не е спорно, че в периода на покрит риск – на 23.10.2019 г. е реализирано такова застрахователно събитие – ПТП при посочения в исковата молба негов механизъм, според който на посочената дата около 19:00 ч. ищецът управлявал застрахования автомобил, движейки се по бул.

„Васил Левски“ в гр. Варна, когато на кръстовището с бул. „Цар Освободител“, в посока кв. „Победа“, от дясно пред автомобила изведнъж излязло улично куче и, за да избегне удара с него, ищецът предприел аварийно спиране и спасителна маневра завой на ляво, но въпреки това не успял да предотврати произшествието и се блъснал в кучето и в бордюра вляво на пътното платно, при което настъпили материални щети по автомобила.

Безспорно е още, а се установява и от приобщеното уведомлениедекларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ (л. 44), че на 24.10.2019 г.

4 ищецът е уведомил ответното дружество за така настъпилото събитие и при него е образувана застрахователна претенция (щета) под № 13019030108404, както и че при завеждане на щетата ищецът е избрал начин на обезщетяване в сервиз, посочен от ЗАД „Армеец“.