Решение № 187 от 14.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 187 гр. Благоевград, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Коцева

Членове:

Илияна Стоилова

Величка Пандева при участието на секретаря Мария Миразчийска в присъствието на прокурора Н. Г. С. като разгледа докладваното от Маргарита Коцева Въззивно административно наказателно дело № 20231200600659 по описа за 2023 година Производството пред Окръжен съд Благоевград е образувано по въззивна жалба на адв. И. В.П. като защитник на обвиняемата Л. Д. М. срещу Решение № 500703/14.10.2022 г. по н.д. № 8/2021 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което обвиняемата М. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 309, ал. 1 НК, като й е наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв. на основание чл. 78а НК.

В жалбата на защитника на обвиняемата М. – адв. В.П., се твърди, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, тъй като не се подкрепяло от събраните доказателства, като е направено искане до въззивния съд да бъде отменено и постановено ново, с което обвиняемата бъде призната за невиновна. В допълнителните съображения по жалбата защитникът на обвиняемата излага подробни доводи в подкрепа на искането за отмяна на решението и оправдаване на обв. М., като твърди неправилно приложение на материалния закон от районния съд, който е допуснал съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствените материали; сочи се, че в производството не е бил доказан нито един от елементите от състава по чл. 309, ал. 1 НК. Излагат се подробни доводи във връзка със събраните доказателства и какви изводи следва да се направят при техния анализ, като подробно се анализира заключението по тройната 1 графологическа експертиза и защо същото като необосновано не следва да се кредитира.

Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което е изслушана назначената по искане на защитника на обвиняемата с определението за насрочване на делото съдебно-почеркова експертиза, изготвена от в.л. Ч..

В насроченото открито с.з. обвиняемата М. и нейният защитник адв.

В.П., редовно призовани, не се явяват. В писмено становище защитникът на обвиняемата заявява, че поддържа жалбата, като оспорва заключението на в.л.

Ч. като необосновано и със съмнение относно правилността му, иска постановяване на ново решение, с което, след отмяна на обжалваното решение като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, обв. М. се признае за невиновна и оправдае по повдигнатото й обвинение.

В хода на съдебните прения представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград прави искане решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прокурорът твърди, че районният съд е извършил обективен и пълен анализ на доказателствата, като е посочил в мотивите защо базира изводите си на едни доказателства, а други приема за неотносими или недостоверни, като правилно районният съд не е оценил заключението на в.л.

Т., чийто изводи са в противоречие както с изводите на вещите лица по тройната графологическа експертиза, така и с изводите на вещото лице, изслушано във въззивния съд, като в.л. Ч. компетентно и обективно е отговорило на въпросите. Според прокурора доказателствата за това кой е поръчал, купил и докарал автомобила, какви са отношенията на обвиняемата М. с бившия й съпруг не оборвали извода за нейната виновност и не касаели предмета на производството, в което се установява факта на съставянето и ползването от обвиняемата М. на неистински договор за покупко-продажба на МПС.

Иска се потвърждаване на атакувания съдебен акт на районния съд, който е правилен и законосъобразен, и наложеното с него наказание е справедливо.

Въззивният съд, след като обсъди материалите по изпратеното дело, събраните доказателства в първата и във въззивната инстанции, изложените доводи в жалбата и становището на страните в хода на съдебните прения, и 2 след като на основание чл. 378, ал. 5 вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното решение намира следното от фактическа и правна страна:

Производството пред РС – Разлог е проведено по реда на особените правила на глава 28 НПК, като при анализ на събраните в хода на проведеното съдебно следствие доказателства районният съд е направил правилни фактически изводи, а доказателствата, събрани пред окръжния съд, не дават основание да се направят съществено различни фактически изводи от посочените в мотивите на обжалваното решение относно повдигнатото обвинение. С обжалваното Решение № 500703/14.10.2022 г. по н.д. № 8/2021 г. по описа на РС – Разлог обвиняемата Л. М. е призната за виновна в това, че на неустановена дата в периода 08.06.2018 г. - 22.06.2018 г. в гр. С. е съставила неистински частен документ - договор за покупко – продажба с предмет товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * с рама № ***, в който в графа „Подпис за продавач” (Seller’s Signature) е положила подпис от името на К. Е. (С.Е.) в качеството й на собственик на товарния автомобил, и на 17.08.2018 г. в гр. Д., общ. Банско, го е употребила пред полицейски орган при РУ на МВР гр. Банско, в хода на проверка по преписка № 1060/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр. Разлог (преписка № 379400-2529/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Банско), за да докаже, че съществува в нейна полза право на собственост по отношение на товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * с рама № ***, като за престъпление по чл. 309, ал. 1 НК районният съд я освободил на основание чл. 78а НК от наказателна отговорност, като й е наложил наказание глоба в размер на 1 000 лв.; с решението районният съд е осъдил обвиняемата Л. М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Благоевград за направените в досъдебното производство разноски сума в размер на 169,14 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист, а по сметка на Районен съд Разлог за направените в съдебното производство разноски сума в размер на 1 128,45 лв., както и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Следва да се приеме за установено при анализ на доказателствения материал, събран в производството пред районния и въззивния съд, следното от фактическа страна, което се различава за някои от обстоятелствата на случилото се от фактическата обстановка, описана в мотивите на районния 3 съд:

Обв. Л. М. е *-годишна към датата на обвинението, със средно образование, вдовица от 2002 г., неосъждана.

След смъртта на съпруга си В. М. обв. Л. М. с роденото от брака й с починалия дете останали да живеят в дома на М. в гр. Д., ул. В. Л. № *, където живеели родителите на починалия съпруг на обвиняемата и семейството на неговия брат – св. Е. М.. В даден период от време след смъртта на В. М. обв.

Л. М. заживяла на семейни начала със св. Е. М. и това съжителство продължило до 2017 г.

През 2016 г. обв. Л. М. и св. Е. М., които в този период вече живеели заедно на семейни начала и също отглеждали заедно животни, имали казан за ракия, в който извършвали обща дейност, решили, че за нуждите на фермата за животни и за ракиджийницата им е необходимо да бъде закупен автомобил, подходящ за тази дейност. Братът на обв. М. – св. Б. Г., в този период пътувал до Великобритания и оттам можел да достави автомобил, който трябвало да е пикап и джип, като му било възложено да закупи такъв за нуждите на св. М. и на обв. М., които му дали 5 000 лв. за покупката.

Преди 17.08.2016 г. св. Г. /при него във Великобритания по повод рождения му ден на 5 август била и неговата съпруга – св. Е. Г., която разбрала, че ще се приберат с кола, закупена за сестрата на съпруга й/ закупил от Великобритания товарен автомобил марка и модел „Мицубиши Л200“ с peг. № * и с рама № ***, закупен през месец август 2016 г. от собственика му К. Е. (С.Е.), като за покупко-продажбата бил съставен договор, необходим за изнасянето на автомобила от Великобритания, както и за регистрацията в България, като с този автомобил на 17.08.2016 г. св. Б. Г. влязъл в България.

Автомобилът бил предоставен от св. Б. Г. на обв. Л. М. и фактическия й съжител - св. Е. М., които били заплатили и продажната цена. Св. М. и обв. М. ползвали общо автомобила, който бил с английски номера, като въпреки управлението на същия и задължението, което имали в законовия срок след придобиването му, същите не регистрирали автомобила в КАТ, със същия автомобил св. Е. М. катастрофирал, като писмените доказателства сочат за направена застраховка за автомобила от обв. М., но като собственик в документите при застрахователя и в съставения на 19.09.2016 г. протокол за ПТП /л. 152 от т. 2 на ДП/ е била посочена К. Е. и водач на автомобила – св.

4

М..

През лятото на 2017 г. св. Е. М. и обвиняемата се разделили, като от месец септември 2017 г. последната заживяла в гр. С. със св. Д. К€ от гр. Д..

След раздялата между св. Е. М. и обв. М. автомобилът останал във владението на св. Е. М., като последният на 25.08.2017 г. подал заявление за регистрация на автомобила и последният бил регистриран на негово име в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Благоевград на същата дата /вж. документи на л. 41 -л. 50, том 2 на ДП/. При подаване на заявление за регистрация на автомобила св. Е. М. представил договор с К. Е. за продажба на този автомобил с дата на подписване, посочена в договора - 14.08.2017 г. /л. 52-53 от т. 2 на ДП/.

След като обв. М. разбрала за регистрирането на автомобила и по повод силно влошените отношения между нея и св. Е. М., както и между последния и близките на обвиняемата, последната решила да предяви претенции за връщане на автомобила с подаване на жалба до прокурора, като на 08.06.2018 г. обвиняемата депозирала в Районна прокуратура гр. Разлог жалба, по повод на която била образувана преписка № 1060/2018 г. /л. 35, том 2 на ДП/.

Районна прокуратура гр. Разлог възложила извършване на проверка на РУ на МВР гр. Банско, където преписката била заведена под № 379400-2529/2018 г., като за извършване на проверката бил определен св. Ангел Ю. - служител на РУ на МВР гр. Банско, Участък гр. Д.. С оглед претенциите за собственост на превозното средство и тъй като не всички документи, с които св. Б. Г. бил докарал превозното средство през м. август 2016 г. в България, били у обв. М. след раздялата й със св. М., който е продължил да ползва джипа, за да установи твърденията в подадената до прокурора жалба, че тя е собственик на автомобила, обвиняемата изготвила договор за покупко-продажба /л. 68 от т.

2 на ДП/, в който посочила всички данни за автомобила от талона, с който е разполагала, името на продавача, продажна цена, нейните данни като купувач, като положила подпис за продавача и купувача, изписала датите 12.08.2016 г. срещу положените от нея подписи за продавач и купувач, като това се случилото на неустановена дата в периода 08.06.2018 г. - 22.06.2018 г. в гр. С., където живеела в този период, обвиняемата изготвила договор за покупко-продажба с предмет товарен автомобил марка „Мицубиши“, модел „Л 200“ с peг. № * с рама № ***, в който в графата „Подпис за продавач” (Seller’s Signature) положила подпис от името на К. Е. (С.Е.) в качеството й на 5 собственик на товарния автомобил, след това се подписала и в графата „Подпис за купувач“ от свое име, изписала датите 12.08.2016 г. срещу подписите в двете графи. На 17.08.2018 г., в хода на извършващата се проверка по преписка № 1060/2018 г. по описа на Районна прокуратура гр.

Разлог/№ 379400-2529/2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Банско/, обвиняемата се явила в Участък гр. Д. при РУ на МВР гр. Банско и предала на св. Ю. изготвения от нея договор за покупко-продажба в оригинал наред с други документи, като бил изготвен протокол за доброволно предаване /л. 64 от т. 2 на ДП/.

За изясняване на противоречията в гласния и писмен доказателствен материал относно това дали обв. Л. М. е получила от брат си - св. Б. Г., при вноса на автомобила през м. август 2016 г. подписан от посочения в този договор, представен на св. Ю. във връзка с извършваната полицейска проверка, като продавач от Великобритания К. Е., в производството са назначени няколко графологически и почеркови експертизи, изслушани пред районния съд и пред въззивната инстанция. В заключението на експертизата по досъдебното производство вещото лице Т. прави изводи, че подписът за К.