Решение № 1329 от 29.12.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1329 гр. Бургас, 29.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Златомира М. Стефанова като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501947 по описа за 2023 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по повод жалба с вх. №37882/27.10.2023 по описа на БОС, подадена от адв. Красен Димитров Кръстев като пълномощник на „ЛеонКар“ ООД, ЕИК 206943077, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к.

Лазур, ***, ет. 2, представлявано от управителя Едуард Вадимович Леонов, в качеството му на наддавач по публична продан по изп. д. №20168040400353 по описа на ЧСИ Делян Николов срещу Постановление за възлагане на недвижим имот от 13.10.2023г. по същото изпълнително дело.

В жалбата са изложени твърдения, че дружеството участвало като наддавач в проведена в периода 23.07.2023-23.08.2023г. публична продан по изп. д. №20168040400353 по описа на ЧСИ Делян Николов относно поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в гр.Поморие, общ, Поморие, обл.Бургас, по КККР, одобрени със Заповед РД-18-36/29.04.2009г. на изпълнителния директор на АГКК, с административен адрес на поземления имот: гр.Поморие, местност „Чаирад с площ от 5502 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване. при начална цена 125 760лв. В срока на провеждащата се продан дружеството внесло необходимия задатък и депозирало наддавателно предложение. На 25.08.2023г. при провеждане на търга, жалбоподателят бил обявен за купувач на имота за сумата от 139 576лв.

Видно от скица от 25.08.2023г. от АГКК към датата на търга за имота било 1 вписано като обстоятелство: трайно предназначение на територията: урбанизирана. След като било обявено за купувач на 05.09.2023г. дружеството внесло оставащата сума по проданта и необходимите такси. По повод отправено от страна на съдебния изпълнител запитване, на 09.08.2023г.

Община Поморие депозирала по изпълнителното дело писмо, в което било посочено, че имотът обект на публичната продан е земеделски, тъй като решението по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ, с което същият бил отреден за жилищно строителство загубило действие, поради липса на поискано издаване на разрешение за строеж. Сочи се, че с разпореждане от 12.09.2023г. съдебният изпълнител отменил обявяването на дружеството за купувач с мотива, че негов собственик е гражданин на държава извън ЕС, поради което то не можело да придобива земеделски земя, съгласно чл. 3, ал. 7 ЗСПЗЗ. С Постановление за възлагане от 13.10.2023г. съдебният изпълнител възложил имота на втория по ред наддавач, участвал в проданта - „Планекс“ ООД за сумата от 127 000 лева. Жалбоподателят обжалва именно това постановление.

Излагат се аргументи, че дружеството-жалбоподател е изпълнило всички законови изисквания и е предложило най-високата продажна цена, платило е сумата и разноските в срок, поради което имотът е следвало да бъде възложен на него, а разпореждането, с което е отменено обявяването му за купувач е недопустимо. Оспорва се обстоятелството възложеният имот да е със земеделски статут като се излагат съображения в тази насока. Твърди, че видно от представената към жалбата справка за актуално състояние на дружеството, съдружник в него вече е и български гражданин. По същество моли за отмяна на обжалваното постановление. Представя доказателства.

В съответствие с изискванията на чл. 436, ал. 2 от ГПК съдебният изпълнител е администрирал жалбата до длъжника В. К. К. и взискателя „Българо-американска кредитна банка“ АД, но от тяхна страна липсват подавани възражения в срок.

На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ Делян Николов, с които се взема становище за неоснователност на жалбата.

Изложени са аргументи, че съдебният изпълнител при издаване на постановление за възлагане следва да съобразява законовите изисквания и забрани относно лицата, които имат право да придобиват определено имущество. В случая преди да издаде постановлението за възлагане, същият е установил, че недвижимият имот трябвало да бъде прехвърлен на еднолично търговско дружество „Леонкар“ ЕООД, чиито собственик е гражданин на държава извън ЕС, а в чл. 3, ал.7, т.2 от 3CПЗЗ изрично било предвидено, че за такова дружество съществува забрана да придобива земеделска земя. От писмото с вх.номер 33793/08.09.2023г. на Община Поморие се установявало, че поземленият имот е с предназначение “земеделска територия". Поради това, се наложило съдебният изпълнител да отмени обявяването на дружеството-жалбоподател за купувач, съответно е обявил следващия по ред наддавач за купувач, с което спазил предписана от закона забрана, важаща и при провеждането на публични продажби. Статутът на имота, който 2 съдебният изпълнител е възприел е този според предоставената от общината информация, доколкото общината изработвала

ПУП-овете за предназначението на поземлените имоти.

Бургаският окръжен съд при извършената проверка, намери, че подадената жалба е допустима и редовна. Със същата се обжалва действие на съдебния изпълнител от кръга на посочените в разпоредбата на чл. 435 от ГПК, от лице имащо право на жалба и отговаря на изискванията на закона.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

Изпълнителното дело е било образувано по молба на взискателя „Българо-американска кредитна банка“ АД въз основа на издаден по ч.гр.д.

№2665/2016г. по описа на Районен съд Бургас изпълнителен лист като длъжниците „Коенерагро“ ЕООД, ЕИК ********** и В. К. К., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно сумата от 200 000 лв. главница, 2480,66лв. договорни лихви за периода от 20.11.2015г. до 09.05.2016г., сумата от 13 797,88лв. лихви за забава за периода от 20.11.2015г. до 09.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.05.2016г. до окончателното изплащане и 8099,75лв. разноски.

За обезпечение на вземането длъжниците учредили в полза на банката ипотека върху процесния недвижим имот с идент. ***, съгласно Нотариален акт №109,том I, рег. №961, дело №84/2015г. от 23.04.2015г. По отношение на него било насочено принудително изпълнение чрез налагане на възбрана, вписана в служба по вписванията на 01.06.2016г. На 24.06.2016г. имотът бил описан.

По отношение на имота са провеждани множество публични продажби, като последната такава, която се е и реализирала е проведена в периода 23.07.2023-23.08.2023г. Видно от обявлението за публична продажба с изх.

№06.07.2023г. поземленият имот е описан с трайно предназначение „урбанизирана“ и начин на трайно ползване „за друг вид застрояване“.

След отваряне на наддавателните предложения на 24.08.2023г. за купувач на имота е обявено дружеството „Леонкар“ ЕООД, като предложило най-високата продажна цена от 139 576лв. В протокола за отварянето на наддавателните предложиния е отбелязано, че не са постъпили невалидни наддавателни предложения.

С писмо с изх. №32439/30.08.2023г. съдебният изпълнител поискал справка от Община Поморие относно статута на поземления имот.

Междувременно по делото на 05.09.2023г. дружеството представило преводни нареждания за извършено плащане на остатъка от продажната цена на имота.

На 08.09.2023г. по изпълнителното дело постъпило писмо от Община Поморие, с което ЧСИ е уведомен, че поземленият имот – предмет на публичната продан представлява „земеделска територия“. От писмото се 3 установява, че за имота се прилагал ПУП – ПЗ, одобрен със Заповед №РД-161084/24.10.2005г. на Кмета на Община Поморие. За имота било издадено Решение №9/10.08.2006г. на Комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ за изграждане на обект „жилищно строителство“, но тъй като не било поискано издаване на разрешение за строеж, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от ЗОЗЗ решението загубило правно действие. Съгласно предвижданията на ТУП, одобрен със Заповед №405/21.08.1997г. на Кмета на Община Поморие имотът попадал в „терени за трайни насаждения“, а така също и в зона за териториална устройствена защита, съгласно ЗУЧК.

Предвид получената информация и след като констатирал, че собственикът на обявеното за купувач дружество е руски гражданин, съобразно разпоредбата на чл. 3, ал. 7, т. 3 от ЗСПЗЗ, съдебният изпълнител постановил разпореждане от 12.09.2023г., с което отменил обявяването на купувач на дружеството „ЛеонКар“ ЕООД и обявил за купувач дружеството „Планекс 7“ ООД като указал в двуседмичен срок от получаване на съобщението последното да внесе продажната цена, а внесената от „Леонкар“ ЕООД цена да бъде върната.

На 13.10.2023г. било издадено постановление за възлагане на новообявения купувач и именно то е предмет на обжалване с разглежданата жалба.

Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 3 от ГПК постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, на основания, че наддаването при публична продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена. В жалбата се твърди, че дружеството е изпълнило всички законови изисквания, предложило е най-високата продажна цена, обявено било за купувач и внесло всички необходими такси и остатъка от цената, поради което именно на него е следвало да бъде възложен имота, а не на следващия по ред наддавач.

Настоящия състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения.

По отношение на правото на дружеството-наддавач да участва в публичната продан.

При провеждане на публична продан за съдебния изпълнител съществува задължение за проверка дали лицата, които участват като наддавачи в публичната продан имат право да наддават, както и дали тези лица имат право да придобиват собствеността върху изнесеното на продан имущество. Законодателят е наложил императивно ограничение на определен кръг лица да участват в публичната продан и неспазването на това ограничение води до недействителност на продажбата – така чл. 490 от ГПК, който препраща и към разпоредбата на чл. 185 от ЗЗД. Според първата разпоредба лица, които нямат право да наддават са длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, 4 служителите на съдебния изпълнител, а лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, които не могат да бъдат купувачи даже и на публична продан, нито пряко, нито чрез подставено лице: са а) лицата, които по закон или по назначение от властта управляват или пазят чужди имущества - относно същите тия имущества, както и длъжностните лица относно имотите, които по служба им е възложено да продават и б) съдиите, прокурорите, държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите - относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право. При констатиране на участие на посочените лица, съдебният изпълнител следва да ги отстрани като нямащи право на участие в наддаването.

Следва да се отбележи обаче, че това са общите ограничения, които касаят публичните продажби по ГПК. Такива персонални ограничения са предвидени съответно за публични продажби, провеждани от публичните изпълнители по реда на ДОПК и от синдиците в производствата по несъстоятелност, уредени в ТЗ. Наред с тези общи ограничения обаче съществуват и допълнителни такива, предвидени в специални закони, с които съдебният изпълнител също е длъжен да се съобразява. Именно такова ограничение е предвидено в ЗСПЗЗ. Съгласно чл. 3, ал. 4 от ЗСПЗЗ чужденци или чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земеделска земя при условията на международен договор, ратифициран по реда на чл. 22, ал. 2 от Конституцията на Република България, обнародван и влязъл в сила, а чужденците - и при наследяване по закон. Ал. 5 от същата разпоредба урежда придобиването на собственост от граждани на държавите членки на Европейския съюз и на държавите – страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство. В ал. 7, т. 2 от същия член е предвидена забрана за придобиване и притежание на право на собственост върху земеделски земи от: 1/търговски дружества, в които съдружниците или акционерите са пряко или косвено дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим; 2/ търговски дружества, в които съдружници или акционери са чужденци, извън физическите лица по ал. 4 и 5, или чуждестранни юридически лица, извън тези по ал. 4 и 6, както и еднолични търговски дружества, учредени от такива физически или юридически лица; 3. акционерни дружества, които са издали акции на приносител. За дружества, притежаващи собственост върху земеделски земи в противоречие с тази разпоредба е предвидена и имуществена санкция в разпоредбата на чл. 40а ЗСПЗЗ.

Разпечатката съдържа 38 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e7829fe7-695b-4833-b2e6-158f890ba5d3