Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 47 от 26.08.2026, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Административно наказателно дело 77/2026
Вид
Решение № 47
Подписан
26.08.2026
Състав
Радка Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Гълъбово, 26.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Г. С.ова при участието на секретаря Белослава П. К. като разгледа докладваното от Радка Г. С.ова Административно наказателно дело № 20265550200077 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. К. Г., ЕГН **********, чрез адв. С. С. против наказателно постановление № 25-0447-000205/23.06.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GA № 3981018 от 19.05.2025г., на А. Г. са наложени административни наказания, както следва: глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл. 1046, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

Сочи, че актосъставителят – полицай М. Б. Т. – не бил надлежно оправомощен съгласно Заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на МВР, тъй като не били представени доказателства за успешно положен изпит по ЗДвП и КЗ. Твърди се още, че органът неправилно е кредитирал само възприятията на двамата очевидци, без да изследва цялостно фактическата обстановка, както и че действията на жалбоподателя представлявали случайно превъртане на гуми, обусловено от техническо съС.ие на автомобила и липса на шофьорски опит.

Въззиваемият административно-наказващ орган – Началникът на РУ – Гълъбово моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание не изпраща представител.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, намери за установено следното:

Жалбата е редовна и допустима - подадена е в срок от надлежна страна.

С обжалваното наказателно постановление № 25-0447-000205/23.06.2025 г. на Началник РУ в ОДМВР Стара Загора, РУ Гълъбово на А. К. Г. са наложени следните наказания: 1. глоба в размер на 3000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал. 1, предл. трето от ЗДвП, за нарушение на чл. 1046, т.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева, на основание чл. 177, ал.1, т.1 от ЗДвП, за нарушение на 1 чл. 150а, ал.1 от ЗДвП.

Наказващият орган е възприел следното от фактическа страна: на 19.05.2025г. в 12.00 часа, в гр. Гълъбово, по ул. „Индустриална" пред ПГЕЕ „В.З." Гълъбово, А. Г. управлява лек автомобил с рег. № *****, собственост на А.Г.А., като водачът допуска нарушения: Използва път отворен за обществено ползване за други цели, а именно водачът изфорсира двигателя на автомобила, от което задните колела на автомобила се завъртат на място, а задната част на МПС поднася наляво-надясно, което не съответства с тяхното предназначение превоз на хора и товари и 2. Управлява автомобила след като е лишен от МПС по административен ред с влязло в сила на 14.11.2023г. Наказателно постановление № 22-0447-000308 от 05.09.2022г.

Горното наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия GA № 3981018 от 19.05.2025г., съставен от М. Б. Т. на длъжност „полицай“ при РУ - Гълъбово.

Във връзка с личността на нарушителя е представена справка за нарушител/водач.

Във връзка с компетентността на актосъставителя и наказващия орган е представена заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Описаната в АУАН и НП фактическа обстановка се потвърждава изцяло от разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели: М. Б. Т. – актосъставител и С. А. И. и Д. Б. С. – свидетели при установяване на нарушението и съставянето на акта.

Видно от писмо с вх.рег. № 2590/08.06.2026 г. на РУ Гълъбово, сигнала за събитие на 19.05.2025 г. около 12,00 часа е подаден от св. С. А. И..

И двамата свидетели установяват, че жалбоподателят А. Г. се е качил в автомобила на шофьорското място, след като неговата сестра Н. Г. е слязла от автомобила, започнал е да дава газ, да върти гуми и да форсира на място. Според св. С. И., жалбоподателя е давал газ и е въртял гуми. Св. Д. С. заявява също, че жалбоподателя А. Г. е отпускал рязко съединителя и по този начин колата е приплъзвала и въртяла гуми, давал газ и форсирал автомобила.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Н. К. Г. дадени пред друг състав и прочетени по настоящото производство, тъй като няма спор кой е шофирал автомобила до ПГЕЕ „В.З." Гълъбово.

Съдът намира, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното наказателно постановление на това основание.

И АУАН, и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.

По отношение на възражението на жалбоподателя за липсата на материална компетентност на длъжностното лице съставило АУАН серия GA № 3981018 от 19.05.2025г., въз основа на което е издадено процесното НП № 25-0447-000205 от 23.06.2025г., съдът изиска доказателства, като по делото са представени копия на длъжностна характеристика рег.№ 3286р-44941/07.09.2023г. и свидетелство рег. № 10500/15.07.2024 г. , от които съдът счита, че актосъставителят е оправомощен да състави процесния АУАН. Същият е „полицай в сектор/група „Патрулно-постова дейност на сектор „Охранителна полиция и фигурира в т.1.3.3 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

Съгласно 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. Настоящият е именно такъв.

По отношение на нарушението, описано в т. 1 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следното:

2

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т. 2 ЗДвП - „На водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.“

От обективна страна, съдът прие, че на 19.05.2025г. в 12.00 часа, в гр. Гълъбово, по ул. „Индустриална" пред ПГЕЕ „В.З." Гълъбово, А. Г. управлява лек автомобил с рег. № *****, собственост на А.Г.А., форсира двигателя на автомобила, от което задните колела на автомобила се завъртат на място, а задната част на МПС поднася наляво-надясно, като не ползва пътя по предназначение.

Съдът намира за несъстоятелни възраженията на жалбоподателя, че описаното в АУАН и НП е еднократно действие на подаване на повече газ, и е въпрос на възприятие на всяко лице дали е форсиране или не, тъй като липсва измерване на шум с техническо средство, както и че самото нарушение не е описано пълно,прецизно и разбираемо.

В случая приетото от наказващия орган, че описаното в съставения АУАН и в издаденото въз основа на него наказателно поведение сочи на „използване на пътя за други цели, а не по предназначение” от водача на МПС, е фактически и доказателствено обосновано. С оглед показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели /актосъставителят и свидетели по съставянето на АУАН/ и описаната от тях обстановка установено се явява обстоятелството, че водачът съзнателно е форсирал двигателя, при което задната част на управляваният от него автомобил е поднасяла налявонадясно. В обратна насока са показанията на св. Г., сестра на жалбоподателя, която твърди, че никой не е въртял гуми. За показанията на св. Г. следва да се има предвид, че свидетелят на защитата е роднина на наказаното лице, сочещо на заинтересованост, освен ако се установява, че изнесените от този свидетел факти се подкрепят от безпристрастни показания на други свидетели и/или от останалите доказателства за съставомерните факти. Налага се извода, че обвинението е доказано и не е опровергано, чрез доказателствени средства, установяващи друга обективна истина за съставомерните факти. В случая автомобилът се е намирал на място, който е част от път, отворен за обществено ползване /арг. §6, т.1 ЗДвП/, и в посочения в наказателното постановление момент не е извършвал движение с цел превоз на пътници и товари, а с различна такава от единствено законосъобразната, поради което деянието правилно е квалифицирано като наказуемо по чл.175а, ал.1, предл. трето от ЗДвП.

Визираната като нарушена разпоредба на чл.104б, т. 2 от ЗДвП императивно забранява на водачите на МПС да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

Факта, че в закона не се съдържа легална дефиниция на „ползването на път за други цели, освен за превоз на хора и товари“, като законодателна техника предполага запълването на бланкетния състав с конкретно съдържание според особеностите на всяка хипотеза. В случая както в АУАН, така и в наказателното постановление ясно са описани всички елементи от състава на нарушението, а именно че форсира двигателя на автомобила, от което задните колела на автомобила се завъртат на място, а задната част на МПС поднася наляво-надясно. С тези си действия жалбоподателят е нарушил забраната по чл.104б, т. 2 от ЗДвП да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на обособените за целта места.

От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят е действал виновно.

Що касае размера на определените от наказващия орган административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право за управление на МПС за срок от 12 3 месеца, съдът намира, че доколкото размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното нарушение.

С оглед конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че по отношение на това нарушение не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

Предвид изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление в частта досежно нарушението, описано в т. 1.

По отношение на нарушението, описано в т. 2 от обжалваното наказателно постановление съдът намира следнот:

В НП № 25-0447-000205 от 23.06.2025г. на А. Г. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100лв. на основание чл. 177 ал.1 пр.3 от ЗДвП за това, че нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП като управлявал МПС, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред.

Административнонаказващияорган е приложил правилно материалния закон, като е съотнесъл фактите към хипотезата на посочената правна норма. По делото безспорно се установи, че на посочената в АУАН и НП дата жалбоподателят е управлявал автомобил след като е бил лишен от това право по административен ред. От справката за нарушител/водач безспорно може да се направи извод, че към датата на издаване на процесния акт АНО е разполагал с данни, че А. Г. е бил лишен от право да управлява МПС с влязло в сила НП № 0447-000308/05.09.2022 г. За срок от 24 месеца, влязло в сила на 14.11.2023 г. С установеното на 19.05.2025 г., че управлява МПС след като е бил лишен от това право по административен ред, жалбоподателят А. Г. е осъществил състава на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП. Последният предвижда глоба от 100 до 300лв. за този, който който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен или административен ред. В случая на жалбоподателя е наложена глоба от 100 лв. т.е. наказанието е определено в минималния размер, който съдът намира за съобразен с броя на предходни нарушения на ЗДвП и актовете по прилагането му .

Предвид изложеното, съдът намира че следва да потвърди атакуваното наказателно постановление и в частта досежно нарушението, описано в т. 2.