Решение № 420 от 07.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 420 гр. София, 07.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Владимир Вълков

Зорница Гладилова при участието на секретаря Красимира Г. Г. като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000501358 по описа за 2024 година

САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 289/21 г. по описа на ОС Видин – Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ). Обжалва се решение 49/28.03.24 г., с което съдът, като е приел, че при определяне на значителното несъответствие в имуществото на ответниците са калкулирани и направените от тях разходи (а според съда следва да се съотнасят само приходи и наличност под формата на имущество, налично в края на проверявания период) е отхвърлил предявените искове.

Недоволен от решението е ищецът, който го обжалва в законовия срок. В жалбата се сочи, че на основание Допълнителните разпоредби на приложимия закон (§1, т.3 ЗОПНИ, в сила от 06.10.23 г.) се съдържа дефинитивна разпоредба относно размера на несъответствието между приходи с доказан произход и разходи и това е сума в размер на или над 150 000 лв. за проверявания период. Това означава, че между имуществото в началото и края на периода трябва да има необосновано превишаване.

Налице са визираните от закона кумулативни предпоставки – на всеки от ответниците е било повдигнато обвинение за престъпление, намиращо се сред изброените от чл.

108 ЗОПНИ. Приетата по делото и неоспорена икономическа експертиза установява несъответствие в размер на 183 318.67 лв. Тази сума значително надвишава визирания от закона минимум, за квалифициране на несъответствието като значително. След приспадане на имуществото, за което е направен частичен отказ от иска тази сума възлиза на 150 478.67 лв. На това основание се иска отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на иска съобразно направеното изменение, като се отнемат в полза на държавата МПС, описани на л. 406 т. 3 от делото. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се отразяват дати на осз, в които особените представители на ищците (призовани по реда на чл. 47 ГПК) не са се явили за преценка при присъждане на разноските.

1

В производството пред САС не са събирани нови доказателства.

При служебна проверка съдът установи, че жалбата, с която е сезиран, е допустима, а обжалваното решение е валидно и допустимо. Дължи се произнасяне относно правилността на решението с оглед доводите за неправилност.

Особените представители на ответниците оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въз основа твърденията на страните и според доказателствата, намиращи се в кориците на първоинстанционното дело, в рамките на очертания предмет на проверка, САС приема следното:

Установено по делото е, че по отношение на всеки от ответниците е било повдигнато обвинение по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал.2 НК за участие в организирана престъпна група, създадена с цел да се извършват съгласувано престъпления по чл.

159а и 280-281 НК. Същото е визирано от разпоредбата на чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗПКОНПИ. Проверяваният период е 02.12.09 г. – 02.12.2019 г.

Не е оборено твърдението на ищеца, че ответниците са фактически съпрузи.

Според §1, т. 18 ДР ЗПКОНПИ фактическо съжителство на съпружески начала е доброволно съвместно съжителство на съпружески начала на две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за встъпване в брак, което е продължило повече от две години и при което лицата се грижат един за друг и за общо домакинство. Доказателство за фактическото съпружество на ответниците са две деца, родени от ответничката, в чиито актове за раждане е вписан като баща ответникът, като децата са съответно: Я. Я. Я., ЕГН ********** и А. Я. Я., ЕГН **********.

Решението се основава на прието като компетентно заключение на вещо лице Р.

К. (л. 279). Настоящият състав ревизира частично приетата по делото експертиза поради виждането, че ищецът не е доказал размера на разходите, направени от всяко от проверяваните лица за пребиваване в чужбина. Калкулираните средства с естество на разходи са само предположени, но не и реално доказани. Тези разходи, пресмятани от вещото лице по отношение на първия ответник съобразно Наредбата за служебните командировки и специализациите в чужбина, са както следва: 713.87 лв. за 2010 г., 2141.62 лв. за 2012 г., 4400.58 лв. за 2013 г., 968.13 лв. за 2014 г., 1427.74 лв. за 2017 г., - общо 9651.94 лв., а за втората ответничка С. П., са както следва: 1290.84 лв. за 2012 г., 1290.84 лв. – за 2013 г., 1359.30 лв. за 2017 г., 2855.48 лв. – за 2018 г. - 1 750.45 лв. за 2019 г. или общо 8 546.91 лв.

При анализа на имуществото на ответника вещото лице е калкулирало придобивна стойност от продажба на МПС, закупени в предходен (преди началния момент на проверката) период. Тъй като е налично трансформиране на имущество, чието придобиване е извън рамките на проверявания период, то стойността, реализирана от продажбата, не следва да се отчита като приход с неустановен приходоизточник и следва да бъде изключена. Такива приходи са в общ размер 26 800 лв.

При приспадане на сбора от описаните по-горе суми 44 998.85 лв. за определяне величината, означена от закона като значително несъответствие между приходите и разходите на ответниците от общия размер на възприетото от вещото лице несъответствие от 183 316.67 лв., се получават 138 321.82 лв. Ако се калкулира помалката сума (от която са извадени вещите, излезли от патримониума на ответниците, което съответства на указанията, съдържащи се в ТР 4/21 г.) сумата, третирана като несъответствие между законни приходи и разходи, е още по-ниска.

На основание на установеното несъответствие между приходите, с доказан 2 източник за проверявания период, и разходите за същото време, не се доказва наличието на значително несъответствие по смисъла на закона и поради това на друго основание спрямо мотивите на първоинстанционния съд решението следва да се потвърди.

В полза на всеки от особените представители на ответниците следва да се присъди адвокатски хонорар в размер на 750 лв. Същите са изготвяли отговори на въззивната жалба и през време на първоинстанционното производство са имали активна защитна позиция в полза на представляваните.

Водим от горното САС:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение 49/28.03.24 г., постановено по гр.д. 289/21 г. по описа на ОС Видин.

Осъжда на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество да заплати хонорари в размер на по 750 (седемстотин и петдесет) лв. в полза на адв. С. И., АК Видин и адв. К. Г., АК Видин.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3