Решение № 421 от 16.10.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 421 гр. П., 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. Д. като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20244400500527 по описа за 2024 година Производство по чл.258 и сл.от ГПК.

С решение на П.ски Районен съд ,ІІІ-ти гр.с.№733 от 29.05.2024г., постановено по гр.д.№4046/2023г.е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от К. В. Ц.,ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.П., ж.к.„***”, бл.***, ет.***, ап.***, чрез адв. А.Д., САК, със съдебен адрес за призоваване: гр. София, р-н „***“,ж.к.„***“, ул.„***” №***, ет.***, ап.*** против "***" АД ,ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,п.к.****,р-н ***,бул./ул.*** № *** иск на основание чл.22 вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД за прогласяване недействителността на договор за потребителски паричен кредит ****-*********, сключен между К. В. Ц., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „*** С.А, клон България“, ЕИК:********* в качеството му на кредитодател.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на ответната страна- „Агенция за събиране на вземания“, ЕАД гр.София,ЕИК 203670940.

1

Срещу така постановеното решение на ПРС е постъпила въззивна жалба от ищцата пред ПРС К. В. Ц.,чрез пълномощника й адвокат А. Д. от САК,с която същото се обжалва като неправилно и необосновано.Твърди се,че първоинстанционният съд неправилно е приел, че неточното посочване на годишния процент на разходите (ГПР) не води до недействителност на договор за потребителски паричен кредит PLUS - ********,като ПРС не се е съобразил с практиката на СЕС, която е задължителна за съдилищата.Въззивницата счита,че при преценката за недействителността на процесния договор за потребителски кредит въз основа на аргумента за неточното посочване на ГПР, съдът следва да съобрази най-новата практика на СЕС, обективирана в Решение от 21.03.2024г.г. по дело С714/22.,постановено по преюдициално запитване. В жалбата подробно е възпроизведено цитираното решение на СЕС.С оглед цитираното решение на СЕС са изложени доводи,че уговорените в процесния договор за потребителски паричен кредит "такса ангажимент" и застрахователна премия по "Защита на плащанията" са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, но не са включени в него.Налице е неточно посочване на ГПР в договора, което е равносилно на нищожност на договора. Относно наведените с исковата молба доводи за недействителност на договора за потребителски кредит на основание чл. 22 във вр. с чл. 10, ал. 1 ЗПК, отхвърлени от първоинстанционния съд като недоказани,въззивницата излага доводи,че с проекта за доклад по чл. 140, ал. 3 ГПК, представен от първоинстанционния съд с определение № 1292 от 29.03.2024 г. не е разпределена правилно доказателствената тежест от съда. Обстоятелството дали при съставянето на процесния договор за потребителски кредит е спазено изискването да се използва размер на шрифта не по-малък от 12, както е предвидил законодателят,следва да се докаже от кредитодателя. а не от кредитополучателя.В тази насока е посочена практика на ВКС и на СЕС.Посочено е,че от неправилното разпределение на доказателствената тежест в хода на делото,се е стигнало и до неправилния извод на първоинстанционния съд в обжалваното решение, че не е доказан размер на шрифта на процесния договор по- малък от 12. Съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила като не е изследвал служебно въпрос, касаещ неравноправност на клауза от договора.

На това основание решението на Районен съд П. е постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон , същото е в противоречие с практиката на всички съдилища в Република България, както и с практиката на СЕС.В тази насока в жалбата са изложени подробни доводи и съображения.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени обжалваното решение на ПРС № 733 от 29.05.2024г. по гр.дело № 4046/2023 г.като неправилно и необосновано и вместо него да бъде постановено друго , 2 с което да б ъ д е прогласен за недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS - ********, с оторизационен код ********, сключен между К. В. Ц., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и "***" АД,ЕИК ********* в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26, ал.

1, предложение първо ЗЗД във вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 10, ал.1 от ЗПК. Претендира се и присъждане на адвокатско възнагрждение на осн.чл.38 ал.2 от ЗА за двете инстанции, в размер на 1 594,35лв.с ДДС за всяка инстанция.

В съдебното заседание на 25.09.2024г.пред ПОС възз ивницата и нейния пълномощник адвокат А. Д. не се явиха.Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на страната и нейния проц.представител, ведно със списък на разноските по чл.80 ГПК.

Въззиваемата страна „***“АД гр.София,чрез пълномощника си юрисконсулт М.М. е депозирала писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК.Отговорът е изпратен по-късно от ПРС, поради което не е съобразен при постановяване на определението по чл.267 ГПК.С отговора е взето становище,че въззивната жалба е неоснователна,като въззиваемото дружество моли Окръжния съд да потвърди изцяло решението на ПРС.Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,а при условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищеца.

В съд.заседание на 25.09.2024г.не се е явил представител на банката.От юрисконсулт М.М. е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на дружеството.

Третото лице помагач „Агенция за събиране на вземания“ЕАД гр.София чрез юрисконсулт К.А. е депозирало писмен отговор на въззивната жалба в срока по чл.263 ал.1 ГПК.В същия е взето становище,че жалбата по същество е неоснователна ,а решението на Районен съд П. е изцяло законосъобразно и правилно.Посочено е,че правилно ПРС е съобразил, че след изготвената експертиза реалният ГПР е в размер на 34,00%, което не противоречи на императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която установява максимален размер на ГПР в размер на пет пъти законната лихва по просрочени задължения ,определена с постановление на Министерски съвет (Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения).Съгласно постановлението на МС законната лихва за просрочени парични задължения се определя в размер на основния лихвен процент на БНБ плюс 10 процентни 3 пункта.Към датата на сключване на договора за кредит, 22.04.2021 г., основният лихвен процент определен от БНБ е бил в размер на 0%, съгласно публичните данни от сайта на БНБ, т.е. лихвата за забава е била в размер на 10%.ГПР в размер на 34,00% не надвишава пет пъти размера на законната лихва,чийто размер е 50% към онзи момент, както изисква закона, за да се счете за прекомерно. Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК само клаузите в договор, надвишаващи определения размер посочен в ал. 4 на чл. 19 следва да се имат предвид за нищожни.Оспорва се възражението, че е нарушена нормата на чл.

10, ал.1 от ЗПК, относно размер на шрифта в договора за кредит,респ, че е помалък от 12. На първо място бланкетно и неоснователно е твърдението, че не всички части от Договор за потребителски паричен кредит № *************1 от 22.04.2021 г. са съставени на шрифт 12. Не става ясно кои точно елементи се счита, че са съставени с по-дребен шрифт. На следващо място видно е, че с определението,постановено по реда на чл.140 от ГПК е указана доказателствената тежест, а именно, че ищцата следва да докаже твърденията си за недействителност на договора. Не е поискана и съответно не е назначавана съответна експертиза, която да установи дали шрифта на договора отговаря на изискуемия съгласно закона. В заключение моли Окръжния съд да отхвърли като неоснователна въззивната жалба на ищцата и да потвърди изцяло първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.В условията на евентуалност, ако съдът счете иска за основателен,третото лицепомагач счита, че при определяне размера на адвокатското възнаграждение по чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата ,следва да се приложи практиката на СЕС- Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Въведеното с чл. 38, ал. 2 ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело С-438/22 на СЕС. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги,като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото .В същия смисъл е определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022 г. на ВКС,ТК,първо отделение и определение № 343 от 15.02.2024 г. по т.д. № 1990 по описа за 2023 г. на ВКС, ТК, второ отделение.

В съд.заседание на 25.09.2024г.не се е явил представител на третото лице-помагач.Депозирана е молба за разглеждане на делото в отсъствие на 4 представител на дружеството.

Окръжният съд като прецени оплакванията ,визирани в жалбата , становищата на страните и представените по делото доказателства,приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от К.

В. Ц. срещу“***“АД гр.София с правно основание чл.22 ЗПК вр. чл.11 ал.1 т.10 и чл.10 ал.1 от ЗПК вр. чл.26 ал.1 от ЗЗД,с който се претендира да бъде признат за недействителен договор за потребителски паричен кредит PLUS ********, сключен на 22.04.2021г.между ищцата К. В. Ц. като кредитополучател и „*** С.А. клон България“ като кредитор,чийто правоприемник е ответника“***“АД.Твърденията в ИМ са,че е нарушена разпоредбата на чл.10 ал.1 ЗПК и не е спазено изискването шрифтът на договора да не е по-малък от 12.Следващото основание,на което се претендира недействителност на договора е поради нарушение на чл.11,ал.1т.10 от ЗПК,като са изложени доводи,че в ГПР не са включени всички разходи,като разходите за „такса ангажимент“ и застрахователната премия“Защита на плащанията“е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР.

За да отхвърли така предявения иск ,ПРС е приел,че в процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 21,16 %,като такса ангажимент и застрахователна премия са разходи, свързани с предмета на договора за потребителски кредит.С оглед приетото и неоспорено от страните заключение на ВЛ В.В. е установено, че ако при изчисляване на ГПР по процесния договор се включи такса ангажимент и застрахователна премия, ГПР ще бъде в размер 34 %, което не надвишава нормативно определения максимален размер.На това основание съдът е счел ,че не е налице недействителност на процесния договор за кредит.Тези съображения на ПРС са неправилни и не се възприемат от въззивната инстанция.

От представените пред ПРС писмени доказателства безспорно се установява,че на 22.04.2021г. между „*** С.А. клон България“гр.София като кредитор и К. В. Ц. като кредитополучател е сключен договор за 5 потребителски кредит PLUS ********, съгласно който размерът на кредита за потребителски цели е 5 500лв., застрахователната премия -1956,60лв.,такса ангажимент 192,50лв.,уговорено е изплащането да се извърши на 60 броя погасителни вноски,а съгласно погасителния план,инкорпориран в самия договор ,първата вноска е с падеж 01.06.2021г.,а последната с падеж 01.03.2026г,като всяка месечна вноска е в размер на 171,97лв.Съгласно договора общата стойност на плащанията е 10 318,20лв.,ГПР е 21,16 %,а лихвения процент -17,69%.