Решение № 545 от 30.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 545 гр. София, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20231110207158 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Ж. С. П. от гр. София е обжалвал електронен фиш, серия К, №6657395 на СДВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразен. Сочи, че не е управлявал МПС, което е визирано в ел. фиш и не е той негов собственик, както и не познава собственика, поради което твърди, че не е извършил нарушението, за което е наказан.

В съдебно заседание, жалбоподателят - лично и адв. Б. поддържат жалбата и на основание на изложените съображения в същата, молят ел. фиш да бъде отменен.

Претендират присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв. Б. по ЗА, тъй като безплатно е осъществяват правна помощ на П..

Въззиваемата страна не се представлява. Депозирани са писмени бележки от юрк. Д. с вх.№294135/20.10.2023г., в които са изложени съображения за законосъобразното издаване на фиша, при спазване на процесуалните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП за форма и съдържание. Намира, че от приложените към АНП доказателства, безспорно се установява, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е наказан. Превишената скорост е установена с АТСС, което е от одобрен тип и преминало успешно периодичен технически контрол. Наложено е предвиденото в санкционната норма наказание глоба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в случай, че жалбоподателят претендира адвокатски хонорар, прави възражение за прекомерност, ако надвишава минималните размери.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

С електронния фиш, Ж. С. П. е наказан с глоба, в размер на 50 лева, за това, че на 10.09.2021г. в 20:26ч. в гр. София по бул. „България“ №106, посока от ул. “Пирин“ към Околовръстен път, при ограничение на скоростта от 70 км/ч. за населено място, въведено с пътен знак В-26 е установено и заснето с АТСС A RH CAM S1, №11743f0 нарушение на скоростта, извършено с лек автомобил „Санг Йонг Чеърмен 600Л” с рег.

№********, движещо се с превишена скорост от 12 км/ч., установена на 82км/ч. нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

Електронния фиш е издаден въз основа на снимка №11743F0/018339, справка от ЦБД за собственост на заснетото МПС и декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП.

Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалвания ел. фиш и изпратен от СО-ДУАТ с писмо вх.№168735/14.06.2023г. проект за организация на движението в процесния участък.

Разпитани по делото са свидетелите П. Е. Т. и Т. К. К., според които първата като собственик на процесния автомобил го предоставяла периодично на втория, за да го ползва. Той пък понякога използвал услугите на жалбоподателя като шофьор, с когото били дългогодишни приятели, но сам също го управлявал. К. си спомня, че когато Т. му съобщила, че е получила пореден фиш за превишена скорост и му казала датата, той се сетил, че на същата дата, която вече по време на разпита не помни, тъй като е изминало много време, именно П. е управлявал МПС. Затова отишъл до блока на жалбоподателя, казал му, че има наложена глоба, когато е управлявал МПС с К. и затова глобата трябва да се плати от него. По този повод изискал СУМПС, на което направил ксерокопие. Така със СУМПС двамата в Т. отишли в ОПП-СДВР и тя по данни на К. за лицето, което е управлявало автомобила й на датата на нарушението попълнила декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, в която трите имена и адреса на П. вписала от СУМПС, копие на което приложила. За да попълни данните изцяло се доверила на казаното от К., че на процесната датата именно П. е управлявал автомобила, макар да не си водил бележки и дори към датата на съставяне на декларацията да не си спомнял часовия диапазон и маршрута, по който са се движили.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът приема, че жалбата е процесуално допустима, тъй като липсват доказателства за датата на връчване на фиша на П., макар да е отразена датата 13.04.2023г. за дата на връчване в електронната система на МВР, без разписка не може категорично да се възприеме, на какво основание е вписана тази дата. Разгледана по 2 същество, жалбата е основателна.

Съдът намира, че електронният фиш е издаден при спазване на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП относно използването на преносими автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за установяване на нарушенията на ограниченията на скоростта.

Процесната система за контрол на скоростта - ARH CAM S1 отговаря на изискването на §6, т.65 от ДР на ЗДвП - АТСС - уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

В случая става въпрос за преносима - мобилна система за контрол, установяваща нарушението на скоростта в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Участието на контролния орган се свежда до позициониране, включване, задаване на ограничението на скоростта на движение и изключване на системата, която е автоматизирана и не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Това е онагледено и от снимката на работещата система за контрол на скоростта на процесната дата.

Процесният фиш отговаря на легалното определение по §6, т.63 от ДР на ЗДвПелектронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи, от одобрен образец е със Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи, както е със задължителното съдържание по чл.189, ал.4 от ЗДвП - посочена е териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане.

Видно от удостоверение №17.09.5126, преносимата система за видеоконтрол тип ARH CAM S1 е от одобрените за използване типове средства за измерване до 07.09.2027г., като според протокол №10-С-ИСИС/08.03.2021г. е преминала успешно периодичен контрол, със срок на валидност една година. Това означа, че към датата на заснемане на нарушението и засичане на скоростта на движение – 10.09.2021г. е 3 технически изправна да засича и заснема скоростта на движение на МПС.

Според протокол за използване на АТСС от 10.09.2021г., системата е позиционирана в гр. София по бул. „България“ №106, посока от ул. “Пирин“ към Околовръстен път на 10.09.2021г., с въведено ограничение от 70 км/ч. с пътен знак В26, с посока на действие - приближаващи, стационарен режим на работа, двупосочно, с начало на работа 19:00 часа и край в 21:00 часа. Това се вижда и от снимковия материал, приложен към АНП на АТСС.

Видно от изпратения от СО-ДУАТ проект за организация на движението в процесния участък е поставен пътен знак В-26 с ограничение на скоростта от 70 км/ч., което означава, че при засечена скорост на лекия автомобил „Санг Йонг Чеърмен 600Л” с рег.№******** от 85 км/ч., а след приспадане на 3% толеранс – наказуема от 82 км/ч. автомобилът се е движил с превишена скорост, над разрешената с пътния знак от 12 км/ч., което реализира състав на административно нарушение на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП.

В съответствие с изискванията на чл.188, ал.1 от ЗДвП първоначално е издаден ел. фиш на собственика на МПС – свид. Т., която в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП е предоставила писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство, именно жалбоподателят П., което е дало основание с процесния ел. фиш именно той да е санкциониран за нарушението на чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП. Съдът не приема показанията на свид. К. за достоверни, а заинтересовани в частта, че на датата посочена за дата на нарушението – 10.09.2021г. П. е управлявал МПС. Разпитан в съдебно заседание, К. каза, че не си спомня кой е управлявал МПС на датата на нарушението, но когато Т. му казала, че има пореден фиш с глоба, той се сетил, че на датата по фиша именно жалбоподателят е управлявал автомобила. Същевременно К. каза, че не си води бележки по дати когато П. е шофирал, нито пък си спомня часовия диапазон или маршрута. Каза обаче, че уведомил жалбоподателя да си предостави СУМПС, за да ксерокопира и да се прехвърли глоба на него, а действителната идея била свид. К. да плати, както платил за СУМПС на П. и глобите му, но възникнали финансови затруднения и не стори това. Поради тази липса на еднопосочност в показанията на К., вътрешна обърканост, съдът намира, че П. е използван от К. за лице, на името, на което да се прехвърли наложената глоба, защото необедително разказа как се е сетил за точната дата, на която жалбоподателят е управлявал автомобила, а преди това каза, че използва два автомобила на Т., че не си води записки кога П. управлява някой от тези автомобили, както и самият К. управлява превозните средства – лично. Затова за авторството на деянието не се намериха категорични доказателства, от което ел. фиш следва да бъде отменен като издаден незаконосъобразно.

При тези изводи на съда, ненужно е да се обсъжда наложеното наказание.

4

При този изход на делото, на осн. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в полза на адв. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение, който го претендира на осн. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, тъй като жалбоподателят е материално затруднено лице и адвокатско възнаграждение не е заплатено от него. Съгласно чл.38, ал.2 от ЗА, в такива случаи, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл.36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати. Става въпрос за Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид разпоредбата на чл.18, ал.2 от тази наредба, възнаграждението се определя по реда на чл.7, ал.2 върху стойността на всяка наложена санкция, т.е. в конкретния случай глобата е в размер на 50 лева и според чл.7, ал.2, т.1 от същата наредба, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес до 1000 лева възнаграждението е 400 лева. Така в полза на адв. Б. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което СДВР да бъде осъдена страна да му го заплати.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА електронен фиш, серия К, №6657395 на СДВР, тъй като е издаден незаконосъобразно.

ОСЪЖДА въззиваемата страна - СДВР да заплати на адв. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на Глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5