Решение № 712 от 12.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 712 гр. София, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20221110171005 по описа за 2022 година

Образувано е по постъпила искова молба от В. В. Т. срещу С. Й. В. и Г. Д. Г.ева В.а след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 32509/2022 г. по описа на СРС, 33 състав.

Предявени са за разглеждане четири обективно кумулативно съединени иска с правно основание по: 1/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал.

2, предл. 1 ЗЗД за сумата от общо 43,27 лева, представляваща 60/624 части от неплатени наемни вноски за периода от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г.; 2/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 13,07 лева, представляваща 60/624 части от лихва за забава върху общо дължимата главница за неплатени наемни вноски, дължима за периода от 20.06.2019 г. до 10.06.2022 г.; 3/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 232, ал. 2, предл. 2 ЗЗД за сумата от 84,69 лева, представляваща 60/624 части от неплатени консумативни разходи за топлинна енергия за обекта в периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г. и 4/ чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23,15 лева, представляваща 60/624 части от общо дължимата лихва за забава върху главницата за консумативни разходи за периода от 01.10.2019 г. до 10.06.2022 г.

Ищцата В. В. Т. e подала заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу С. Й. В. и Г. Д. Г.ева - В.а за осъждането им да заплатят солидарно сумите, както следва: 84,69 лева (осемдесет и четири лева и 69 стотинки), представляваща 60/624 части от общо неплатени задължения към „Топлофикация София“ ЕАД за периода от 01.07.2018 г. до 30.09.2019 г. въз основа на договор за наем от 17.01.2015 г.; сумата от 23,15 лева (двадесет и три лева и 15 стотинки), представляваща 60/624 части от общо неплатена мораторна лихва по отношение на задължението към „Топлофикация София“ ЕАД за периода от 01.10.2019 г. до 10.06.2022 г.; 43,27 лева (четиридесет и три лева и 27 стотинки), представляваща 60/624 части от общо неплатена наемна цена по договор за наем от 17.01.2015 г. за 1 период от 01.07.2019 г. до 30.09.2019 г.; сумата от 13,07 лева (тринадесет лева и 7 стотинки), представляваща 60/624 части от общо неплатена мораторна лихва за период от 20.06.2019 г. до 10.06.2022 г. по отношение на неплатена наемна цена, както и разноски, пропорционално на уважената част от заявлението, а именно: държавна такса в размер на 3,28 лева (три лева и 28 стотинки) и адвокатско възнаграждение в размер на 43,27 лева (четиридесет и три лева и 27 стотинки).

След указание до заявителката, последната е предявила установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищцата твърди, че е съсобственик на 60/624 части от имот, находящ се в гр.

София, на трети етаж /втори надпартерен/ на бул. . Сочи, че ответниците, в качеството им на наематели по силата на договор за наем от 17.01.2015 г., не са погасили дължими задължения, произтичащи от облигационното правоотношение за заплащане на наемни вноски, консумативи за задължения към „Топлофикация София“ ЕАД, както и лихви за забава върху тях.

Сочи, че въпреки изпращането на много на брой покани, ответниците не погасили дължимите суми. Поради тези и останалите изложени съображения моли съда да признае за установено, че ответниците й дължат сумите по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № № 32509/2020 г. на СРС. Претендира разноски.

В срочно подаден отговор, ответниците оспорват изцяло както допустимостта, така и основателността на предявените искове. Оспорват материалната легитимация на ищцата да претендира процесните суми, оспорват наличието на облигационно правоотношение по силата на договор за наем. Молят исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендират разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представено заверено копие от договор от 17.01.2015 г. (л.44 по делото) между В, като наемодател и С. Й., като наемател, с предмет на договора – отдаване под наем на жилище, находящо се на бул. „Ц, с площ 30 кв.м. за срок от 3 месеца при уговорен месечен наем от 150 лв. или обща наемна цена от 450 лв. В чл.5 от договора е предвидено, че продължаването на договора за следващото тримесечие става автоматично, ако няма промяна в условията или клаузите. Според чл.8 от договора, че в случай, че договорът за наем бъде прекратен и помещението не бъде освободено, неизправната страна дължи обезщетение в размер на 3 месечни наема.

С протоколно определение от 12.10.2023 г. съдът, на осн. чл. 193 ГПК, е открил производство по оспорване автентичността на договор за наем на жилище от 17.01.2015 г. в частта на положения подпис за наемател. На осн. чл. 183 ГПК на ищцата е указано да представи оригинал на оспорения документ. Ищцовата страна не е представила оригинал на договора за наем, като посочва, че не е успяла да открие същия.

По делото е допусната съдебно-почеркова експертиза, заключението по която е изготвено въз основа на приетото по делото заверено копие от договора за наем. Въз основа на изследване на общите и частни признаци на положения върху документа подпис по качествено-описателния метод, в заключението вещото лице достига до извода, че подписът, положен в място за „наемател“ на ксерокопие на Договор за наем на жилище, сключен между В и С. Й. на 17.01.2015 г., е изпълнен от С. Й. В.. Вещото лице обаче изрично посочва, че поради това, че обект на експертизата е ксерокопие на документ, а не оригиналния документ, идентификационното изследване може да установи само изпълнителя на конкретния подпис или ръкописен текст, които са послужили за оригинал, но не може да установи дали копието е първо или последващо 2 или записите/подписите са част от оригинали на други документи, както и не може да се установи способа на изготвяне на оригиналния документ, вкл. дали не представлява монтаж от отделни части и реквизити на други оригинални документи. Посочва се, че в копието на представения документ не се наблюдават достатъчно количество диагностични признаци, по които да може да се определи способа за изготвяне на първичния документ и по-конкретно дали е автентичен или е съставен от отделни печатни текстове и подписи, явяващи се по същество части от оригинални документи, монтирани или пренесени по електронен път на определени места в компютърно генерирания текст на документа, като се посочва, че за да се направи това е необходимо да се изследва оригиналният документ, въз основа на който е изготвено копието – обект на изследване. Поради това вещото лице достига до извод в заключението си, че подписът в мястото „наемател“ е изпълнен от С. Й. В., не подчертава, че това означава, че процесният документ е автентичен, тъй като не е представен оригинал, а копие на документа, поради което експертизата не може да се произнесе по въпроса. Вещото лице посочва единствено, че подписът, съдържащо се в представеното по делото копие, е изготвено от автентичен подпис на С. Й. В., за което експертизата дава категоричен извод, но без да може да се даде отговор на въпроса дали този подпис е поставен върху оригинала на документа, или е пренесен от друг документ.

Съдът кредитира представеното експертно заключение като обективно, всестранно, пълно и обосновано.

Представено като доказателство е удостоверение за наследници изх. № РСЦ21УГ01-5543/20.09.2021 г. на М починала на 23.04.1991 г. (л. 45-48 по делото), от което се установява, че ищцата В. Т. е дъщеря на Вв, починал на 04.08.1995 г., който е брат на починалия наемодател В, починал на 18.03.2015 г.

Като писмено доказателство е представено и заверено копие от съдебно решение №по гр.д.г. по описа на СРС, II ГО, 52-ри с-в, с което процесният недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. „Ц- надпартерен, със застроена площ от 30,18 кв.м., е изнесен на публична продан, като получената сума следва да се раздели между съделителите, съобразно дела им в съсобствеността, като на ищцата В. В. Т. е признато правото на собственост върху 60/624 ид.ч. от процесния недвижим имот. В мотивите на съдебното решение се посочва, че с предходно съдебно Решение №170/09.01.2015 г. по гр.д. №в, влязло в сила на 07.04.2015 г., е допуснато извършването на делбата между посочените в решението съделители, между които е В. В. Т., на която е признато правото на собственост на 1/12 ид.ч. от процесния недвижим имот, а Величко Николов Тотев е признат за съсобственик с дял от 2/12 ид.ч. от процесния недвижим имот. По делото са били представени като доказателства и затова са обсъдени в мотивите на съдебния акт удостоверение за наследници /изх.№395/30.03.2015 г./ и Удостоверения от 30.03.2015 г. по гр.д. №16985/2015 г. и от 31.03.2015 г. по гр.д.

№16978/2015 г., че МТ., ЕГН ********** и Р ЕГН **********, са се отказали от наследството на съделителя Ве, ЕГН **********, поради което и на осн. чл. 53 ЗН частта на Вуголемява дяловете на останалите съделители. Ето защо се е наложил извод, че ищцата В. В. Т. е собственик на 60/624 ид.ч. от процесният недвижим имот, който е бил предмет на делбата.

От представените писмени доказателства се установява, че ищцата В. В. Т. е съсобственик на 60/624 ид.ч. от процесния недвижим имот, който е бил отдаден под наем. Установява се също така, че ищцата е била съсобственик на посочените ид.ч. от процесния недвижим имот, включително през процесните периоди, за които се претендира заплащане на наемна цена и обезщетение за направени консумативни разходи, доколкото отказът от наследство от страна на наследниците на Величко Тотев 3 е направен най-късно на 30 и на 31 март 2015 г., видно от датите на удостоверения от 30.03.2015 г. по гр.д. №16985/2015 г. и от 31.03.2015 г. по гр.д. №16978/2015г., с които М Т. и Р се отказват от наследството на Величко Тотев, което съответно уголемява дяловете на другите наследници, в това число и на ищцата.

По делото като писмени доказателства са приети заверени копия от домова книга на етажната собственост на бул. по делото), видно от която С. Иванов В. е вписан в домовата книга като живеещ в етажната собственост.

Прието е и копие от справка от търговския регистър, видно от която ответникът В. е едноличен собственик на капитала и управител на търговско дружество „САБ“ ЕООД, с ЕИК 175212598, което е с регистриран адрес на управление и седалище на адрес: гр. София, бул. „Ц т.е. на адреса на процесния недвижим имот.

Представени като писмени доказателства също така са и покана за доброволно плащане на процесните задължения от В. В. Т., като представител на всички наследници на М като собственик на апартамент в гр. София, ул. Ц, ет.-надпартерен, до С. Й. В., като видно от разписка, съдържаща се в самата покана, С. В. я е получил на 19.07.2019 г. (л. 50-51 по делото); индивидуална справка за отопление и топла вода от 16.07.2020 г., инст. № (л. 52), както и документ, издаден от „Топлофикация София“ ЕАД (л.53-54 по делото) за задълженията за топлинна енергия и услугата дялово разпределение по договорна сметка № 002100306238, инсталация № за самостоятелен обект с адрес: гр. София, бул. „Ц към 31.05.2022 г., от която се установява, че размерът на неплатените задължения за периода м.07.2018 г. до м.04.2022 г., е 1554,78 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

По иска чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 232, ал. 2, предл. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по предявения иск за заплащане на неплатените наемни вноски е да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си последици, a именно: че между страните, респ. лица, действащи от тяхно име, е бил сключен валиден договор за наем за процесния имот, по който ищецът е предал на ответниците фактическата власт върху имота, изпълнил е задълженията си по договора и за ответниците е възникнало задължението за заплащане на уговорената наемна цена; че е материалноправно легитимирана да получи претендираната сума.