Решение № 9 от 05.01.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Варна, 05.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милена Трифонова при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Милена Трифонова Административно наказателно дело № 20253110203852 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „*“ ЕООД срещу Наказателно постановление (НП) № 03 – 2500298 от 29.07.2025 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна (ДИТ – гр. Варна), с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ.

Дружеството – жалбоподател „*“ ЕООД излага съображения за незаконосъобразност на НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наказанието. На първо място се сочи, че в НП липсва пълно описание на нарушението. На следващо място се твърди, че обжалваното наказателно постановление е издадено при непълнота на доказателствата. Дружеството-жалбоподател намира, че при определяне на размера на наказанието не е взета предвид разпоредбата на чл.

27, ал. 2 ЗАНН. Отправено е искане за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

В проведеното последно открито съдебно заседание въззивното 1 дружество не се представлява.

В проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Варна се представлява от своя процесуален представител юрисконсулт Т. Х., която моли за потвърждаване на наказателното постановление, аргументирайки се, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното нарушение по чл. 62, ал.

1 КТ. Моли за потвърждаване на обжалваното наказателно постановление и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На 28.05.2025 г. в 13,40 часа е извършена проверка от служители на Дирекция "Инспекция по труда“ – Варна, измежду които св. З. В. П., в строителен обект – „Извършване на СМР по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. Горен Чифлик, ул. „Бор“.

В обекта било установено, че въззивното дружество „*“ ЕООД извършва строително-монтажните работи по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда.

Към момента на проверката по работни места лицето Г. Т. Н. с ЕГН:

********** е установено да извърша трудова дейност, изпълнявайки трудови функции като „Общ работник“. По-конкретно Н. извършвал почистване на строителни отпадъци в обекта.

На Георги Тодоров Недялков била предоставена за попълване декларация, в която същият посочил датата на постъпване на работа (28.05.2025 г.) и уговорените с работодателя „*“ ЕООД длъжност (общ работник) и работно място (строителен обект – с. Горен Чифлик, ул. „Бор“), работно време (от 09,00 часа до 16,30 часа), почивки (събота и неделя и един час и половина в работния ден) и месечно трудово възнаграждение (1077 лв).

Посочил също, че има сключен трудов договор.

На същата дата била връчена призовка на основание чл. 45, ал. 1 АПК на управителя на въззивното дружество за предоставяне документи, подробно посочени от контролните органи, включително трудови договори на 2 описаните лица в обекта на контрол.

В хода на проверката бил представен трудов договор, сключен между „*“ ЕООД и Г. Т. Н. на 01.06.2025 г.

Приемайки, че с това свое поведение, в частност бездействие, дружеството „*“ ЕООД е нарушило разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ, на 20.06.2025 г. св. П. съставил срещу въззивното дружество акт за установяване на административно нарушение на посочената нормативна разпоредба.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок е постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, в което били изложени доводи, че трудовият договор с Г. Т. Н. е бил сключен на 01.06.2025 г., когато е бил и първият му работен ден, като към датата на проверката е бил на обекта, защото си е търсил работа. Твърди се, че същият е неграмотен и не може да пише, поради което и подписал декларация, чието съдържание не можел да прочете.

На 29.07.2025 г. и.д. директорът на дирекция „Инспекция по труда“ – гр.

Варна, отхвърляйки възражението за неоснователно, както и приемайки идентична фактическа обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание разпоредбите на чл. 416, ал. 5 вр. с чл. 414, ал. 3 КТ наложил на дружеството „*“ ЕООД имуществена санкция в размер на 2000 лева за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 КТ.

По доказателствата:

Гореизложената фактическа обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни доказателствени средства: показанията на св. З. В.

П. и писмени доказателства и доказателствено средство: призовка, протокол за извършена проверка, декларация от Г.Т. Н., трудов договор, справка от НАП за сключен трудов договор между „*“ ЕООД и Г.Т. Н., договор за СМР, заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ и АУАН.

Съдът кредитира гласните доказателствени средства – свидетелските показания на св. З. В. П. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.

3

При анализа на доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните органи, то последният също служи като основа на направените от съда фактически изводи.

Съдът кредитира всички писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, тъй като същите са непротиворечиви в поотделно и в своята съвкупност.

От правна страна:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 4 ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, като от събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства безспорно с установи, че „*“ ЕООД на 28.05.2025 г. в строителен обект – „Извършване на СМР по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в обл. Варна, общ.

Долни Чифлик, с. Горен Чифлик, ул. „Бор“, в качеството на работодател е допуснало до работа на длъжността „общ работник“ Г. Т.Н., без да е сключен със същия трудов договор в писмена форма.

Съгласно §1, т. 1 от КТ "Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и др.). Т.е. въззивното дружество като юридическо лице, което самостоятелно наема работещи по трудово 4 правоотношение, има качеството на „работодател“ спрямо установения на място общ работник Г. Т. Н.

Въззивното дружество „*д“ ЕООД е пренебрегнало задължението си по закон да сключи трудов договор с Н., поради което според съда съвсем правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност за нарушение на разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ.

По възраженията на въззивното дружество:

Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на санкционираното лице да разбере за какво деяние е привлечен към административнонаказателна отговорност и съответно да организира адекватно защитата си, а именно – посочено е, че при извършена проверка по работни места, от Дирекция „Инспекция по труда" – Варна, на дата 28.05.2025 г., в обект – „Извършване на СМР по подмяна покрив и ремонт на еднофамилна жилищна сграда“, находящ се в обл. Варна, общ. Долни Чифлик, с. Горен Чифлик, ул. „Бор“, е установено, че „*“ ЕООД с ЕИК: 207210238 в качеството на работодател по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР на КТ е допуснало да полага труд в негова полза Георги Тодоров Недялков, изпълнявайки функции като „общ работник“, с декларирани от лицето работно време за деня от 09,00 часа до 16,30 часа, почивни дни – събота и неделя и с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 1077 лева. Към момента на проверката Н. извършвал почистване на строителни отпадъци в обекта, като трудовият договор с лицето е сключен на 01.06.2025 г. Изрично е посочено, че Недялков е полагал труд, без да е налице сключен трудов договор между страните по трудовото правоотношение.

Посочена е и нарушената правна норма, а именно чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда във вр. с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда (КТ) - (обн. ДВ, бр. 26/1986 г., поел. изм. и доп. ДВ, бр. 39/2024г.).

Възражението, че св. Недялков не е полагал труд е неоснователно, тъй като при установяването му на обекта, същият е извършвал почистване на строителни отпадъци, а освен това саморъчно е попълнил декларация, в която е посочил всички необходими за едно трудово правоотношение елементи: две страни (работодател и работник); определено място на работа (строителен обект с. Горен Чифлик, ул. „Бор“); заемането на конкретно определена длъжност (общ работник); определено трудово възнаграждение с постоянен 5 характер (1077 лв.); периодичност на заплащането (месечно); определена продължителност на работния ден (от 09,00 ч. до 16,30 ч.) - по арг. от чл. 66 КТ.

Законодателят изрично в разпоредбата на чл. 1, ал. 2 КТ е посочил, че отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

От показанията на св. П. се установява, че установените на място работници самостоятелно са попълнили предоставените им декларации, поради което и съдът намира възражението на въззивното дружество, че декларацията е подписана от Георги Недялков без да знае какво пише в нея, за неоснователно.

Относно възражението за допуснато нарушение на чл. 52, ал. 4 ЗАНН съдът счита, че непълнотата на доказателствата не може да бъде основание за отмяна на наказателното постановление поради две причини. На първо място страните по делото следва да посочат всички доказателства в подкрепа на своите становища. На второ място съдът винаги решава делото по същество, т.е. след като събере всички допустими, относими и необходими доказателства и намери делото за изяснено от фактическа страна (в този смисъл „Административен процес“, издание от 2009 г. на „*“ АД, с автори проф. д-р Кино Лазаров и доц. д-р И. Т., стр. 386).

По отношение на имуществената санкция:

Съдът намира, че в настоящия случай е неприложима разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 КТ предвид разпоредбата на чл. 415в, ал. 2 КТ, съгласно която не са маловажни нарушенията на чл. 61, ал. 1 , чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ.

Тълкуването, което е дадено в Тълкувателно решение № 3 от 10.05.2011 г. на ВАС по тълк. д. № 7/2010 г., предхожда законодателните промени, с които е приета ал. 2 на чл. 415в КТ, поради което очевидно волята на законодателя е да отграничи нарушенията на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ от маловажните нарушения.

Разпоредбата на чл. 414, ал. 3 КТ предвижда имуществена санкция за работодател, който наруши разпоредбата на чл. 62, ал. 2 КТ, в размер от 1500 до 15 000 лв.

При индивидуализиране на имуществената санкция съдът отчита като 6 смекчаващо отговорността обстоятелството, че в административнонаказателната преписка не се съдържат данни дружеството „*“ ЕООД да е санкционирано за подобни или други нарушения на трудовото законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в страната. На следващо място като смекчаващо отговорността следва да се отчете и обстоятелството, че впоследствие е сключен трудов договор с работника.