Решение № 69 от 24.06.2024, Районен съд - Златоград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Златоград, 24.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ив. Димчева при участието на секретаря Роска С. Юрчиева като разгледа докладваното от Веселина Ив. Димчева Гражданско дело № 20235420100279 по описа за 2023 година

Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба вх. № 2412/01.12.2023 г. на М. И. К. и Л. С. К. срещу А. М. К. и Т. С. К..

Ищците извеждат съдебно предявеното субективно право при твърденията, че са родители на ответника К., като имат и още един син.

Излагат се съображения, че през 2008 г. ищците решили да дарят на всяко от децата си по един притежаван от тях недвижим имот. Същите имали познати, които дарили на децата си имоти, но след смъртта на дарителите са възникнали имотни спорове между децата им и са се водили съдебни делба в тази връзка. Именно поради притеснение от вероятността след време да възникнат същите спорове между децата на ищците и да се правят опити за намаляване или разваляне на дарение и за възстановяване на запазена част от наследство, и след консултация с юрист, ищците решили да прикрият дарението под формата на покупко-продажба, защото по този начин развалянето на сделката е значително по-трудно. В исковата молба се сочи, че преди изповядването на симулативната сделка пред нотариус, ищците и ответника изготвили обратно писмо /контра летър/, което разкрива симулативния характер на договора за покупко-продажба, прикриващ дарението. В нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113 от 10.04.2008г, том I, рег.№ 981, дело № 114 от 2008 г. на М.Д. - Нотариус с рег.№184 на НК с район на действие - района на РС-З., ищците обективирали продажба на следния собствен недвижим имот: Апартамент № 1, етаж 1, в блок № 178, вход „А“, находящ се в гр.З., ул. „С. С.“ *, състоящ се от входно антре, стая, кухня, сервизно помещение и тераса, със застроена площ 54.14 1 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, находящо се в УПИ XVI /шестнадесет/ комплексно застрояване в кв. 76 по ПУП на гр. З., срещу сумата от 5629,50 лева /пет хиляди шестстотин двадесет и девет лева и петдесет стотинки/, която сума съответства на размера на данъчната оценка на имота. По актуални данни имотът представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. З., общ. З., обл. С., одобрени със Заповед РД-18-75/15.07.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо самостоятелния обект: няма данни за изменение, с адрес на имота в гр.З., ул.„С. .“ № *, бл.*, вх.*, ет.*, обект *, самостоятелния обект се намира на етаж 1 в сграда с идентификатор 3111 1.33.450.3, предназначение: Жилищна сграда многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: За търговска дейност, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 54.13 кв.м, прилежащи части: ниво:1, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж 311 11.33.450.3.2, под обекта: няма, над обекта: 31 111.33.450.3.5, стар идентификатор: няма.

В исковата молба се сочи, че към датата на прехвърляне на собствеността върху обекта - 10.04.2008 г., ответникът А. М. К. е имал сключен брак с бившата му вече съпруга Т. С. К., ЕГН **********, вследствие на което и поради липсата на брачен договор между тях, имотът бил придобит в режим на СИО. Бракът между двамата бил сключен на 04.06.1999 г., за което е издаден Акт за граждански брак №12 от 04.06.1999 г. на Община З.. С решение № 49 от 30.06.2022 г. по гр.д. № 91/22 г. на PC-З., било утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 СК и е прекратен брака между А. и Т.

К.и. С решението на съда не били уредени имуществените отношения между страните, поради което ищците считат, че към настоящия момент А. К. и Т. К. са собственици на по 1/2 идеални части от процесния имот.

В исковата молба се излагат съображения, че след прекратяване на брака на А. и Т. К.и, ответникът оставил децата и бившата си вече съпруга и заминал да живее при друга жена в гр. И., където и с която към настоящия момент продължава да поддържа фактическо съжителство. Сочи се, че от момента на преместването на А. К. в гр. И., той преустановил поддържане на контакти с родителите си и същите са много огорчени от този факт. Ищците съжалявали за това, че през 2008 г. са му дарили апартамента в гр. З., тъй като той проявявал изключително пренебрежение към тях и техните старчески нужди от помощ и внимание, както и огромна неблагодарност за това, че е получил наготово апартамент без да е заплатил каквито и да е било пари за него. С оглед на гореизложените факти ищците съжалявали за извършеното от тях дарение, което било прикрито с договор за покупко-продажба, и желали развалянето на сделката.

По тези съображения молят, съдът да се произнесе с решение с което да обяви за нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113 от 10.04.2008 г., том I, рег. № 981, дело № 114 от 2008 г. на М. Д. - Нотариус с рег. № 184 на НК, с район на действие - района на РС-З., като привиден, 2 прикриващ договор за дарение.

Претендират разноски за производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище, че предявеният иск е процесуално допустим, а по същество - основателен. В отговора се сочи, че действително през 2008 г. ищците - родители на ответника, искали да му дарят процесния апартамент, но поради съображения от евентуално разваляне на дарението в бъдеще и след консултация с юрист, решили, че е по-сигурно да прикрият дарението с договор за покупко-продажба на имота. Отново по съвет на юрист преди сделката изготвили и подписали представения с исковата молба документ обратно писмо. Ответникът сочи, че за сделката не е заплащал никаква парична сума на родителите си, каквото невярно обстоятелство е посочено в нотариалния акт. Съпругата му към онзи момент Т. С. К., също не е давала никакви пари. Сочи още, че по време на изповядване на сделката все още е бил в граждански брак с бившата си жена, която по силата на закона е придобила ½ (една втора) идеална част от недвижимия имот, поради което счита за основателно направеното от страна на ищците искане за привличането й в настоящото производство като трето лице помагач. След развода със съпругата си, ответникът се преместил да живее в гр.

Ивайловград при настоящата си фактическа съпруга. Родителите му не приели добре факта, че ще е далеч от тях и няма да може да им помага в ежедневието, поради което между тях възникнали противоречия. Не поддържат добри отношения от известно време, което според ответника е и вероятната причина те да заведат делото срещу него. По същество признава исковата им претенция като основателна.

С изготвения проект за доклад, обективиран в Определение № 37/21.02.2024 г., Т. С. К. е конституирана в качеството на трето лице – помагач на страната на ответника.

С протоколно определение от 28.03.2024 г., съдът е изменил проекта си за доклад по делото, като е конституирал Т. С. К. като главна страна в процеса – ответник по делото, като е констатирал, че същата като съпруга на отв. К. към момента на сключване на процесната сделка, има качеството на задължителен необходим другар (вж. Решение № 197 от 11.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2404/2020 г., III г. о., ГК).

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Т. С. К., която оспорва изцяло предявения иск. Оспорва изцяло подаденият отговор от ответника К.. Излага съображения по същество, като сочи, че е участвала финансово в придобиването на имота, не се касае за симулативна сделка и моли предявеният иск да бъде отхвърлен.

В проведеното открито съдебно, ищците се явяват лично и с процесуален представител, който поддържа предявения иск.

Ответникът А. М. К., се явява лично в съдебно заседание, като заявява, че предявеният иск е основателен и моли съда да го уважи.

Ответникът Т. С. К. се явява лично и с пълномощник, който оспорва предявения иск.

Съдът, като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от 3 фактическа и правна страна следното:

За изясняване волята на ищците и вида на търсената защита, респ. предмета на предявения иск, по указания на съда (вж. Разпореждане № 476/21.11.2023 г. на л. 14 от делото) е постъпила уточнителна молба с вх. № 2412/01.12.2023 г. (л. 19 от делото).

Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, за обявяване на нищожен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 113 от 10.04.2008 г., том I, рег. № 981, дело № 114 от 2008 г. на М. Д. - Нотариус с рег. № 184 на НК, с район на действие - района на РС-З., като привиден, прикриващ договор за дарение.

За основателността на предявения иск, в тежест на ищците, при условията на пълно и главно доказване е, да установят по делото нищожност на договора за покупко-продажба, като сключен при условията на относителна симулация – привиден договор, прикриващ договор за дарение, като представят по делото обратно писмо (пълен обратен документ), нарочно съставен за разкриване привидността на сделката и действителната им воля или представят т.нар. „начало на писмено доказателство“, което прави вероятно твърдението за привидност на договора, в който случай пълното доказване на симулацията може да бъде установено и със свидетелски показания.

Съдът изрично е указал на страните (л. 81 от делото), че представеното по делото обратно писмо е непротивопоставимо на ответника Т. К., която не е участвала при изготвянето му и същото има значение на „начало на писмено доказателство“ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК за разкриване на симулацията, поради което в доказателствена тежест на ищците е да представят доказателства за установяване на симулацията и действителните отношения между страните по договора, за което в този случай вече са допустими и свидетелски показания. Ответницата Т. К. разполага с възможността да оспори твърдяната от ищците симулация, с всички доказателствени средства.

Процесуалният представител на ищците е възразил срещу указанията на съда в тази част, с мотив, че отв. Т. К. не е страна по договора за покупкопродажба, поради което няма основания същата да участва при сключването на обратното писмо. В отговор на това възражение следва да се посочи, че между страните по явната сделка обратният документ е признание, че сделката не изразява действителните правоотношения и че съществува друга прикрита сделка. Когато е налице другарство и обратният документ се отнася до факт, който е общ за другарите, констатациите относно общите факти трябва да бъдат еднакви спрямо всички задължителни другари. Когато се отнася до обвързващата сила на обратния документ по отношение на съпруг, който не е подписал същия, то тя не е задължителна. Обратният документ е договор и затова неподписалата страна не е обвързана от него. За да гарантира правата си по прикритата сделка, продавачът следва да се снабди с обратен документ и от неучаствалия в договора съпруг, тъй като в противен случай подписаната декларация му е непротивопоставима (вж. Решение № 464 от 16.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1069/2009 г., I г. о., ГК).

4

От представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА № 113, том I, рег. № 981, дело № 114/2008 г., съставен на 10.04.2008 г., се установява, че ответникът – А. М. К. е придобил собствеността върху процесния имот – апартамент № 1, ет. 1, в бл. 178, вх. А, находящ се в гр. З., на ул. „С.С.“ № *, срещу договорена цена в размер на сумата от 5 629,50 лв. Ответницата Т. С. К., не е страна по сделката, сключена между ищците и отв. К. и е придобила собствеността върху прехвърления имот, по силата на закона, доколкото в случаите на възмездно придобиване на имущество през време на брака от единия съпруг, другият съпруг придобива право на собственост, на основание установения в чл. 21, ал. 1 СК режим на съпружеска имуществена общност върху вещи и права върху вещи, придобити в резултат на съвместен принос, който се предполага до доказване на противното.