Решение № 2332 от 18.10.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2332 гр. Бургас, 18.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ФИЛИП СТ. РАДИНОВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. Д.А като разгледа докладваното от ФИЛИП СТ. РАДИНОВ Гражданско дело № 20252120107113 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК.

Образувано е по предявен предявени от „Юробанк България“ АД, срещу Б. С. Б., искове за установяване в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца, следните суми: сумата от 492,37 евро, представляваща главница по сключен между страните Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *********** г., ведно със законна лихва върху главницата от депозиране на заявлението в съда – на 21.05.2025 г. до окончателното изплащане на задължението, сумата от 144,41 евро, представляваща възнаградителна лихва за периода от 04.12.2023 г. до 08.04.2025 г., сумата от 119,42 евро, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.12.2023 г. до 13.05.2025 г., сумата от 78,30 евро, представляваща такси за периода от 04.12.2023 г. до 13.05.2025 г., сумата от 61,36 евро, представляваща нотариални такси за периода от 04.12.2023 г. до 13.05.2025 г. и сумата от 36,77 евро, представляваща застраховки за периода от 04.12.2023 г. до 13.05.2025 г., за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение № 2018/13.06.2025 г. по ч. гр. д. № 3554/2025 г. на РС - Бургас, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Твърди се, че между страните е сключен Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *********** г., по силата на който ищецът е предоставил на ответника кредит, под формата на кредитен лимит в размер от 1000 лева, а ответникът се е задължил да погасява кредита чрез минимални погасителни вноски. Сочи се, че уговорената между страните месечна договорна лихва е в размер на 18,9 % и ГПР – 31,73 %. Твърди се, че при просрочие, върху усвоената сума се начислява лихва по чл. 4 от договора. Излага се, че на 08.04.2025 г. на ответника чрез ЧСИ е връчено уведомление, с което вземанията по кредита са обявени за предсрочно изискуеми. В тази връзка се твърди, че за вземанията за главница и лихви, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжника по 1 реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са дадени указания за предявяване на иск относно вземането, което обуславя правният интерес от предявяване на настоящия иск.

Направено е искане за уважаване на предявените искове.

Претендира се присъждането на съдебно–деловодни разноски, за което е представен списък по чл. 80 от ГПК.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът чрез особения си представител е депозирал отговор на исковата молба, в който е застъпено становище за неоснователност. Оспорва се твърдението на ищеца, че на ответника е предадена банкова карта, чрез която е усвоен кредитният лимит. В условията на евентуалност се оспорват твърденията на ищеца за надлежно обявена предсрочна изискуемост, като се твърди, че уведомление на ответника не е надлежно връчено.

Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира писмено становище от 28.09.2026 г.

В съдебно заседание, чрез особения си представител, ответникът поддържа отговора на исковата молба.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. № 3554 по описа за 2025 г. на РС -Бургас, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.

417 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и съобразно дадените от съда указания, исковете са предявени в срока по чл. 415 ГПК.

От ищеца по делото са ангажирани следните писмени доказателства, а именно заверени преписи от: Договор за кредитен лимит за издаване на кредитна карта № *********** г., със следните параметри: кредитен лимит в размер от 1000 лева, при ГПР – 31,73 %, МЛП – 19,90 %. Представен е договор за издаване и обслужване на кредитна карта от 05.06.2023 г., Сертификат за групова застраховка, ОУ към договора за кредит и Тарифа за таксите и комисионните на ищеца (Тарифата). В т. 5 от тарифата е предвидена такса при блокиране на картата, в т. 7 е предвидено обезщетение в размер на 5% от размера на надвишения минимум, в т. 14 е предвидена такса за администриране на просрочен кредит, в т. 16 е предвидена такса за такса за обслужване.

От представеното по делото заключение на вещото лице по възложената съдебносчетоводна експертиза се установява, че усвоената по договора за кредит сума е в общ размер от 492,38 евро, а извършените погашения са в размер на 67,84 евро.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за изпълнение за претендираните по установителните искове суми, връчена на длъжника по чл. 47, ал. 5 ГПК и в изпълнение на указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземанията, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата допустимост в частта по предявените установителни искове.

Предявени са искове с правно основание чл. 415, ал. 1, т. 2, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и а л . 2 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи в процеса в условията на пълно и главно доказване възникването в негова полза на изискуеми вземания, за които е издадена заповедта, т. е. да докаже, че между страните е налице валидна облигационна връзка по 2 посочения в исковата молба договор, включващ твърдените клаузи за дължимост на главница, лихви, такси и неустойки, по силата на който сумата по заема е усвоена от кредитополучателя и за него и ответника е възникнало задължение да заплати сумите, предмет на иска в претендираните размери. В тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на задълженията си да заплати процесната сума или направените правоизключващи и правонамаляващи възражения.

По делото не е спорно наличието на кредитно правоотношение между страните по делото, по силата на което на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 1000 лева. Това обстоятелство се установи и от представения и неоспорен по същото договор за кредит.

Процесният договор за паричен заем е потребителски съобразно легалната дефиниция на чл. 9 ЗПК. Сключен е при действието на ЗПК и нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.

По делото е сертификат за застраховка на плащанията, за която са събиране застрахователни премии. В Тарифа за таксите и комисионните на ищеца (Тарифата) са предвидени, както следвда: т. 5 от тарифата е предвидена такса при блокиране на картата, в т. 7 е предвидено обезщетение в размер на 5% от размера на надвишения минимум, в т. 14 е предвидена такса за администриране на просрочен кредит, в т. 16 е предвидена такса за обслужване.

Видно от представения сертификат за застраховане е, че обект на застраховане по договора за застраховка е срочното погасяване на сключения между страните договор за кредит. Предвидената по т. 5 от Тарифата такса е за блокиране на предоставената на потребителя карта в случай на просрочие. Таксата по т. 7 от Тарифата е предвидена като процент от усвоената главница в случай, че бъде надвишен уговорения кредитен минимум.

В случай на надвишаване, кредиторът има възможност да преустанови оперирането с картата, но вместо без да са предвидени ограничения в превишаването е предвидено обезщетение в размер на 5 % от това превишаване. По т. 14 е предвидена такса за администриране на просрочен кредит, уговорена в твърд размер независимо дали ще се направят разходи и в какъв размер. В т. 15 е предвидена такса за обслужване. Вземанията по т. 5 и 7 не представляват такси, доколкото срещу тях в полза на потребителя не се предоставя някакво насрещно благо, а имат характера на неустойки, дължими при просрочие и които се кумулират с вземането на банката за лихва за забава. Вземанията по т.

14 и т. 15 също не представляват такси, тъй като срещу тях потребителя не получава някакво насрещно благо, а представлват такси за управление.

Всички тези такси и неустойки са пряко или косвено свързани с договора за кредит, като невключването им в ГПР или непосочването на точния механизъм на формирането му поставят в невъзможност потребителите да предвидят и оценят финансовата си тежест по договора за кредит.

Според нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Според дефиницията дадена в § 1, т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит.

В случая в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК в договора за кредит не е отразен вярно годишният процент на разходите, като не са посочени всички разходи и допускания, а именно тези за неустойки и такси по договора. Всички те са уговорени като процент от размера на заетата сума, откъдето следва, че уговореният в договора ГПР не съответства на 3 действителния. Тези такси и неустойки са свързани пряко или косвено с кредитното правоотношение, а именно с управлението на кредита, поради което следва да бъдат включени в годишния процент на разходите.

В този смисъл е и даденото задължително тълкуване в Решение на СЕС от 21.03.2024 г. по дело C714/22 член 3, буква ж) от Директива 2008/48. Предмет на цитираното решение са именно коментираните клаузи, включени в сходен договор между потребител и същото дружество. В т. 1 от решението по категоричен начин е възприето, че чл. 3, буква ж) от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, следва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител, приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, попадат в обхвата на понятието "общи разходи по кредита за потребителя" по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието "годишен процент на разходите" по смисъла на посочения чл. 3, буква и), когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. В т. 4 от цитираното решение е прието, че чл. 3, пар. 1 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че клауза от договор за потребителски кредит, която позволява на съответния потребител да отлага или да разсрочва плащането на месечните вноски по кредита срещу заплащането на допълнителни разходи, макар да не е сигурно, че този потребител ще се възползва от посочената възможност, може да има неравноправен характер, когато по - специално тези разходи са явно непропорционални спрямо размера на отпуснатия заем. Настоящият случай попада в приложното поле, както на т. 1, така и на т. 4 от цитираното решение, доколкото в електронната кореспонденция е видно, че кредитодателят многократно е предлагал на потребителя удължаване срока на договора.