Определение № 182 от 15.05.2025, Окръжен съд - Русе
- Съд
- Окръжен съд - Русе
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 297/2025
- Вид
- Определение № 182
- Подписан
- 15.05.2025
- В сила
- 15.05.2025
- Състав
- Милена Пейчева, Росица Радославова, Мирослав Йорданов
Цитирани разпоредби
- чл.345 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.68, ал.7 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 182 гр. Русе, 15.05.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Милена Пейчева
Членове:
Росица Радославова
Мирослав Йорданов като разгледа докладваното от Росица Радославова Въззивно частно наказателно дело № 20254500600297 по описа за 2025 година
Производството е по чл.341 ал.2 във вр.чл.270, ал.4, вр.ал.2 НПК.
Постъпила е частна жалба от адв.Е. М. – АК – Русе, в качеството на упълномощен защитник на А. Е. И. – подсъдим по НОХД №1606/24г. по описа на РРС срещу протоколно определение от 04.04.2025г. по делото, с което районният съд е наложил на подсъдимия мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.
Счита определението за неправилно и незаконосъобразно и моли съда да отмени взетата мярка.
Окръжният съд, като взе предвид събраните доказателства, които прецени с оглед законосъобразността и обосноваността на определението, приема за установено следното:
Срещу подсъдимия е образувано наказателно производство и същият е бил предаден на съд по обвинение за извършено тежко умишлено престъпление по чл.129, ал.2, вр.ал.1 от НК. Спрямо него на досъдебното производство не е била взета мярка за неотклонение или за такава за друга процесуална принуда. В разпоредително заседание, проведено на 25.02.2025г. съдът с определението си е преценил, че „изхождайки от целите и критериите на мерките за неотклонение“ на този етап не се налага вземане на такава или друга мярка за процесуална принуда, доколкото „действията му не са от такъв характер, да се заключи категорично обосновано, че съществува реална опасност подсъдимия да се укрие от наказателно преследване“, при което насрочил делото за разглеждане по общия ред на 04.04.2025г. В това заседание подсъдимият се е явил лично и с упълномощения си защитник, при което без да има новонастъпили обстоятелства по делото с мотив, че е станал причина за 3-кратно отлагане на делото, съдът е счел, че са налице предпоставките на чл.68, ал.7 НПК за налагане на забрана на подсъдимия за напускане пределите на Р.България. Мотивът за това решение е, че с поведението си подсъдимият дава индиции, че желае да се отклони от 1 наказателно преследване, независимо от заявеното от адв.Е.М., че има връзка по телефона със своя доверител, което се потвърждава от личното му присъствие в съдебното заседание.
Предмет на настоящото въззивно ообжалване се явява процесното определение от 04.04.2025г. по делото с доводи за неговата неправилност, незаконосъобразност и искане същото да се отмени, отчитайки липсата на нови обстоятелства по делото.
Въззивният съд намира частната жалба за основателна.
Районният съд е постановил необосновано и незаконосъобразно определение, което не почива на събраните до момента данни за процесуалното поведение на подсъдимия.
Последният от години живее в Германия и веднага щом е уведомен по телефона за развилото се съдебно производство се е завърнал да участва в него. Обстоятелството, че живее в чужбина, където е и семейството му, в никакъв случай не може да се прецени като желание да се отклони и осуети наказателно преследване. Това негово добросъвестно поведение не налага към момента вземане на мярка по реда на чл.68 НПК, тъй като това би го лишило от възможност да работи и да живее със семейството си.
Следователно, неправилно първостепенният съд не се е занимал с данните за степента на обществена опасност на деянието и дееца, при което незаконосъобразно е преценил, че същата обосновава извода за належаща промяна и вземане на мярка за процесуална принуда.
Предвид изложеното, окръжният съд в настоящия състав приема, че постановеното определение се явява незаконосъобразно и необосновано, относно необходимостта от потвърждаване наложената мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“ по отношение на подсъдимия, с оглед осигуряване на своевременното и законосъобразно приключване на наказателния процес.
Мотивиран така и на основание чл.345 ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 04.04.2025г. по НОХД №1606/24г. по описа на РРС, с което на подсъдимия А. Е. И. е наложена мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане територията на Република България“ по делото.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
2
3