Решение № 546 от 21.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 546 гр. Пловдив, 21.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Доника Ил. Тарева - Пехливанова при участието на секретаря Вера П. Узунова като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Административно наказателно дело № 20255330202118 по описа за 2025 година

Обжалвано е Наказателно постановление № 13-2400343/ 02.08.2024 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, с което на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от Кодекса на труда на „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800,00 /хиляда и осемстотин/ лева за нарушение на чл.

62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

С жалбата, с допълнителна писмена молба и в съдебно заседание се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, действаща чрез пълномощника си – юр. Ш. се противопоставя на възраженията на жалбоподателя, като моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, респективно НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно постановено. Претендира разноски.

От фактическа страна се установява следното:

На 10.04.2024 г., служители от „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик извършили проверка по отношение на строителен обект в град Пловдив и 1 намиращи се на обекта работници, извършващи изкопни дейности за „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД, гр. Пловдив, ЕИК 115812097.

В хода на проверката било установено, че в качеството си на работодател по смисъла на §.1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда на 10.04.2024г. „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД не е уредило като трудови отношенията при предоставяне на работна сила, като не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето И. К. З., ЕГН **********. По време на проверката И. К. З. подписва декларация на основание чл. 402 от Кодекса на труда, попълнена от Ф. А. - *** при ДИТ Пазарджик, която преди полагането на подпис от лицето е изчетена, в която декларира елементи на трудово правоотношение, а именно, че работи в „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ от „1 месец“ като „работник“, с работно време „8 часа“, почивни дни „2“, почивки в работния ден „1“, трудово възнаграждение „933лв“, и в т.11 получени: копие на хартиен носител от заверено уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор „да“.

Нарушението е извършено на 10.04.2024 г. в гр. Пловдив, когато лицето И. К.

З. е заварен да работи в обекта на контрол - Жилищна сграда в новообразуван УПИ *****, жил.застрояване, кв.35 по ПУППРЗ, жилищен парк „Марицасевер“ по пл. на Пловдив, като извършва дейности по изкопни работи с лопата покрай мини челен товарач /тип бобкат/, облечен с работни дрехи, нефирмени.

Нарушението е констатирано на 09.05.2024г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 9 15А, когато за лицето И. К. З., не се представя сключен трудов договор в писмена форма към 10.04.2024г. Представен е граждански договор от 01.04.2024г. При извършена справка по ЕГН на лицето И. К. З. в Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, е установено, че между „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД и И. К.

З. е имало сключен трудов договор, който е прекратен на 18.10.2023г.

Въз основа на тези констатации срещу дружеството-жалбоподател е съставен АУАН, а въз основа на него е издадено обжалваното НП, с което „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 1800,00 лева за нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от 2 събраните по делото писмени и гласни доказателства, които по едно посочен начин подкрепят констатациите, заложени в АУАН и НП. В тази връзка съдът взе предвид, че съгласно чл. 416, ал.1 КТ редовно издаденият по реда на КТ АУАН има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В процесния случай констатациите в АУАН не само, че не се опровергават, но и се затвърждават от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. На първо място, отразеното в АУАН изцяло съответства на показанията на актосъставителя – свид. Ф. А., който разпитан в съдебно заседание категорично потвърди фактическите положения от АУАН. В тази връзка съдът намира, че не са налице пречки показанията на актосъставителя да бъдат кредитирани в цялост, доколкото същите се оценяват като логични и кореспондиращи с останалите кредитирани от съда доказателствени източници, поради което и съдът базира фактическите си изводи въз основа на тях. Съдът кредитира и показанията на свид. Ц. Й. – *** в „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД. В своите показания същият е заявил, че И. З. и още три лица са били ангажирани за работа по строителен обект за извършване на изкопна дейност, като за целта били съставени Граждански договори с тях. Посочва, че същите работили няколко дни, получили възнаграждение за извършената работа, както и заплащане на транспортните разходи. Макар за този свидетел да са налице основания да се счита за заинтересован от крайния изход на делото, като работещ в дружествотожалбоподател, съдът намира, че неговите показания по същество не опровергават показанията на свид. А., респ. констатациите в АУАН, поради което няма пречка да бъдат кредитирани, тъй като не се констатират причини за обратното. Не същото може да се каже за показанията на разпитания като свидетел работник – свид. И. З., доколкото съдът оцени неговите показания като вътрешно противоречиви и намиращи се в пряко противоречие с кредитирания писмен доказателствен материал. Така свид. З. е заявил, че тъй като е асистент на болното си дете, не е работил по трудов договор през последните 6-7 години, което се опровергава от приложената по делото Справка от НАП за сключени договори с него. Съмнение в достоверността на показанията му внесе и обстоятелството, че свид. З. е бил „извикан“ да свидетелства в проведеното съдебно заседание и осигурен именно от служител на „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД – свид. Й., като първоначално свид. З. се опита да прикрие това обстоятелство, заявявайки, е 3 сам е решил да дойде в съда, за да свидетелства. Съдът не кредитира показанията му и в частта, в която същщите се явяват опровергани от показанията на свид. А., които съдът оцени като обективен и достоверен доказателствен източник. Така например съдът не кредитира показанията му в частта, в която заявява, че свид. А. не е изчел съдържанието на Декларацията, оспорвайки приетия за доказан факт, че същата е попълнена от свид. А., но под негова (на свид. З.) диктовка. Не се кредитират показанията на свид. З. и в частта, в която същият твърди, че не е работил в „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД от 15 години, доколкото видно от приложената по преписката и приета като писмено доказателство по делото справка от Информационната система на ИА ГИТ - регистър трудови договори, е установено, че между „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ“ ООД и И. К.

З. е имало сключен трудов договор, който е прекратен на 18.10.2023г. Ето защо съдът не кредитира показанията на свид. З. в преобладаващата им част, и по-конкретно в посочените части, като за посочените противоречиви обстоятелства се довери на показанията на свид. А., които съдът кредитира изцяло.

Съдът кредитира изцяло и събраните по делото писмени доказателства декларация от И. З., която съгласно изричната разпоредба на чл. 402 КТ е годно доказателство за отразените в нея обстоятелства при трудови спорове, както и приложените по преписката граждански договор, Протокол за извършена проверка, Призовка, извлечение от информационната система на ИА „ГИТ“; Пълномощно, Заповед № 3 – 0373/ 04.04.2024 г. ; Заповед № 3 – 0469/ 07.05.2024 г.; Възражение по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, както и допълнителното събрано в хода на настоящето производство по указания на касационната инстанция оправомощителна Заповед № З-0373/04.04.2024 г.

Правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговото потвърждаване. Съображенията за този извод са следните:

4

На първо място следва да се посочи, че АУАН и НП са съставени от компетентни лица, действащи в кръга на своята компетентност. Противно на възраженията на жалбоподателя, компетентността на актосъставителя и на административно наказващия орган се установява от Устройствения правилник на ИА „ГИТ“, както и от приложените по делото Заповед № 30373/ 04.04.2024 г. на изпълнителен директор на ИА „ГИТ“ и Заповед № 3 – 0469/ 07.05.2024 г. на изпълнителен директор на ИА „ГИТ“. При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН. АУАН е издаден на 03.06.2024 г., а НП - на 02.08.2024 г., тоест преди погасяване на административно наказателната отговорност на санкционираното лице.

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, и които да опорочават административно наказателното производство, самите актове и да нарушават правата на нарушителя. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН. В същия е дадена коректна правна квалификация на установеното нарушение. Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. В съдържанието му са налице задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на санкционираното лице и последното е имало пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му.

Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай от събраните по делото и кредитирани доказателства се установява с категоричност, че в нарушение на трудовото законодателство, на посочената в НП дата и място, от 5 страна на „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД е приет на работа, като работник И. К. З., при съществуващи елементи на трудово правоотношение - установено работно време, работно място, почивки и уговорено трудово възнаграждение, без да е сключен с него трудов договор в писмена форма. По делото се установи, че свид. З. е бил ангажиран, за да престира своя труд в полза на „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД при всички елементи на трудово правоотношение, а именно работно място, работно време и уговорено трудово възнаграждение по отношение на работника З. - приемането му на работа от жалбоподателя месец преди извършване на проверката и пълната липса на сключен трудов договор с работника. Както вече се посочи по-горе, тези елементи от фактическия състав се доказват от доказателствата по делото, поради което правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл. 62, ал. 1 КТ, като е налице пълно съответствие между изложените в АУАН и НП факти и приложената материално правна норма.

Тук следва да се посочи, че обстоятелството, че свид. З. се намира в трудово правоотношение с Държавата във връзка назначаването му за асистент на болното му дете по никакъв начин не се отразява на съставомерността на констатираното нарушение, доколкото последното не извлича противоправния характер на деянието. Ако посоченото обстоятелство е пречка за встъпване на свид. З. в друго трудово правоотношение, то това е следвало да доведе до отказ на „ЕЛЕКТРОЛУКС ТАБАКОВ И СИНОВЕ” ООД да встъпи с него в трудо отношения, а не до заобикалянето на законодателството и на съществуващата обективна пречка за това с прикриването на трудовото правоотношение с Граждански договор.