Определение № 2777 от 21.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2777 гр. София, 21.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20261000500609 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК.

Образувано е възоснова на молба с вх. Рег. № 22648 от 06.08.2025 г. подадена от адв. П. К. от САК, пълномощник на И. Е. В., ищец в исковото производство, с искане съдът да постанови определение с което да измени въззивно решение № 808 от 19.06.2026 г. постановено по в. гр.д. № 609 по опис на САС за 2026 г. в частта за разноските като присъди адвокатско възнаграждение в размер на 5307.21 евро с вкл. ДДС. Молбата е надлежно администрирана и отговор от насрещната страна, а именно „ Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:ЖИ.т и Здраве“ АД, не е постъпил.

Настоящият състав на САС приема молбата за процесуално допустима, а разгледана по същество и за частично основателна, предвид следното:

Със съдебния акт, чието изменение се иска, съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение, при наличие на предпоставките за осъждане на ответната страна, да заплати на пр. представител на въззивната жалбоподателка адвокатско възнаграждение за осъщественото безплатно по отношение на И. Е. В. процесуално представителство и защита пред въззивния съд. Предметът на въззивното произнасяне е очертан в две въззивни жалби, тази подадена от застрахователят-ответник и тази, подадена от ищцата в исковото производство, а именно И. Е. В.. Процесуалното представителство осъществено от адв. К. се очертава в защитата срещу неоснователната въззивна жалба, чрез изготвяне на писмен отговор и чрез 1 подаване на касационна жалба, която според резултата от касационното обжалване също не е уважена. В молбата си за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК, адв. К. претендира за присъждане на адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално срещу неоснователната въззивна жалба на насрещната страна в размер на 10 380 лв. с вкл. ДДС, или 5307,21 евро, съгласно НМРАВ, обнародвана в бр. 88/ 04.11.2022 г. на ДВ.

Съдът като отчита обстоятелството, че подобна хипотеза е разгледана в производството по гр. д.№3406 по описа за 2025 г. по опис на ВКС, и то е спряно предвид разпореждане от 20.06.2025 г. на Председателя на ВКС с което образувано тълкувателно дело №3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, приема, че до произнасянето с тълкувателен съдебен акт не може да се позове на задължителна съдебна практика, а цитираната в молбата на адвокат К. се явява спорна. Относно предметните предели на спорната съдебна практика следва да се имат предвид, Определение № 616 от 10.02.2025г. постановено по гр.д.

№ 203/2025 г. и Определение № 934/27.02.2025 г. постановено по гр.д. № 3502/2024г. и двете по опис на ВКС, ГК, поради което до постановяване на задължителен тълкувателен акт, настоящият съд приема, че следва да се произнесе по същество на молбата.

Защитата срещу неоснователната въззивна жалба е осъществена по реда на чл. 38, ал.2 от ЗА.Съобразявайки решение на СЕС по дело С–438/2022, настоящият състав не е обвързан с фиксираните в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения, но няма пречка да изхожда от тях като ориентировъчни, като се съобразява, че те отразяват само представата на съсловната организация на упражняващите адвокатска професия, какъв би следвало да е размера на адвокатското възнаграждение. Същевременно следва да се има предвид, че продължителното прилагане на наредбата е създала обичай относно определяне на конкретните размери като и нагласи към предвидимост при оценката на положения труд. Съдебната практика е преобладаваща в частта, в която приема, че съдът няма правомощието да намалява адвокатските възнаграждения, ако не е обосновано своевременно възражение за прекомерност и тази практика е ориентирана към определяне на размера на осъдителната претенция за разноски, независимо дали е съобразена с минималните размери, приети в наредбата или се претендират други суми. Настоящият състав не отстъпва от мотивите изложени във въззивното решение относно присъждането на разноски, като счита, че независимо дали се претендира адвокатско възнаграждение, което е било предварително определено по размер в договор или се претендира 2 възнаграждение, за което липсва такъв, страната следва да извести съда и насрещната страна с размера на претенцията си, включително и когато посочва, че претендира размер определен в прилаган до момента ненормативен акт.

Принципът за отговорност за разноските, не е производен на служебното начало. Разноските и тяхното присъждане, не очертават основния предмет на спора, а са негово допълнение и съдът се произнася само при наличие на искане, което е конкретизирано своевременно, т.е. към момента на приключване на устните състезания във всяка от инстанциите, в случая във въззивната. След като страната е поискала разноски, но не е уточнила техния размер и липсва нормативен акт, който да регулира възнагражденията при безплатно осъществена адвокатска защита, то присъждането на разноски в претендирания размер не намира опора, в който и да е нормативен акт.

Очакванията на страните, че съдът ще присъди възнаграждение в минимален, определен в неприложим, ненормативен акт размер, не се намира в юридическа връзка с формалната правна логика и принципът за законност.

Съдът може да присъди възнаграждение в размер съответен на осъществената защита, която се заключава в професионално осъществено представителство чрез изготвяне на подробен писмен отговор и лично явяване на пр. представител, като определя размера на възнаграждението в съответствие с потвърждаването на осъдителната част от първоинстнационното решение с цена от 100 000 лева, а именно възнаграждение в размер на 3.600 лева с ДДС, следвайки задължението си по чл. 2 от ГПК, независимо, че поставените в молбата въпроси са предмет на тълкувателно дело.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Изменя Решение № 808 от 19.06.2026 г. постановено по гр.д. № 609/2026г. по опис на САС в частта за разноските, като ОСЪЖДА ЗАД“ ДАЛЛ БОГГ ЖИ.Т И ЗДРАВЕ“ с ЕИК 200299615 с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.София, бул.

3

„Г.М.Димитров“ № 1 ДА ЗАПЛАТИ на адвокат П. К. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 3600 лева с ДДС, в евровата им равностойност 1840.65 (хиляда осемстотин и четиридесет точка шестдесет и пет) евро, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Определението може да се обжалва с частна жалба по реда на чл. 248, ал.3 от ГПК пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението до страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4