Решение № 229 от 09.05.2023, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Велико Търново, 09.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, IV СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ при участието на секретаря РОСИНА АТ. КАЧАМАКОВА в присъствието на прокурора В. П. Г. като разгледа докладваното от КИРИЛ ХАДЖИТАНЕВ Наказателно дело от общ характер № 20224110200991 по описа за 2022 година въз основа на доказателствата по делото прие за установено следното:

Досъдебно производство № ЗМ-122/2022 г. по описа на РУ - Велико Търново в ОД на МВР, гр. Велико Търново е образувано на 15.02.2022 г. срещу М. М. Д., ЕГН **********, за престъпление по чл. 193, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Прокуратурата заема становище за прилагане на чл. 78а от НК и налагане на наказание глоба в размер на 3000 лева. Счита, че деянията са доказани.

Защитата заема становище за недоказаност на обвинението. Пледира за оправдаване на подсъдимия.

Подсъдимият твърди, че не е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли за оправдаване.

Съдът, след като се запозна със становището на страните, и на основание чл. 378, ал. 3 от НПК, приема за установени фактическите положения така, както са посочени в обвинителния акт на ВТРП, както следва:

Обвиняемият М. М. Д. е роден ***. Обвиняемият е неосъждан.

1

Обвиняемият М. М. Д. бил управител и едноличен собственик на капитала на „Меркурий-М“ ЕООД. На 03.09.2004 г. на обвиняемия Д. в качеството му на управител на посоченото дружество било издадено Удостоверение за регистрация на търговски обект № ТО-Х/848, с което му било разрешено да разкрие търговски обект- магазин - хранителен, на адрес ул. „Читалищна“ № 15. Обвиняемият М. Д. освен това продавал в търговския обект, като през седмицата основно той бил продавач в магазина. В последния се предлагали алкохол, както и хранителни и нехранителни стоки. На 14.02.2022 г. на работа в магазина бил обвиняемият М. Д.. На 14.02.2022 г. между 12,30 и 13,00 часа свидетелите М. С. В., 14 години, С. Г. Т., 14 години, Е. М. И., 14 години, Д. Й. Г., 15 години, В. В. Л., 14 години, и А. В. Ж., 14 години, ученици в хуманитарна гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“, гр.

Велико Търново, имали свободен час и решили да посетят магазина, находящ се на ул. „Читалищна“ № 15, от където да си закупят алкохол. Свидетелите *** Ж. и М. В. били чували, че в този магазин, който наричали „горния магазин“, се продавали алкохол и цигари на непълнолетни, като дори свидетелката В. в предишен период си била закупувала цигари оттам, поради което решили да отидат именно в него. Свидетелите предварително събрали пари за алкохол. В магазина влезли и шестте, като свидетелките Е. И. и С. Т. излезли първи от магазина. В този момент в магазина нямало други клиенти. Събраните от непълнолетните пари се съхранявали при свидетелката Д. Г.. Свидетелката М.

В. заявила на продавача- обвиняемия М. Д., че искат водка „Флирт“, при което той им дал една бутилка от искания алкохол с вместимост 700 мл.

Свидетелката Д. Г. попитала обвиняемия Д. дали може да им продаде и 6 (шест) чаши, които той им предоставил, след което всичко било платено от свидетелката Д. Г. и непълнолетните напуснали магазина. Обвиняемият Д. при продажба на алкохола на непълнолетната Д. Г. не й поискал документ за самоличност, въпреки че външно изглеждала като лице, ненавършило 18годишна възраст. След като напуснали магазина, свидетелките М. В., С. Т., Е.

И., Д. Г., В. Л. и *** Ж. отишли на игрището на сградата на ЖП пансиона, в близост до училището си, където да изпият закупения алкохол. След известно време непълнолетните изпили купената водка, при което свидетелките В. Л. и Д. Г. отново отишли до същия магазин, находящ се в гр. Велико Търново, ул.

„Читалищна“ № 15, за да закупят още алкохол. Двете влезли в магазина и Д. Г. попитала обвиняемия Д. дали има мента, при което той, от своя страна, попитал дали няма да им стане много алкохолът. След този въпрос обвиняемият Д. запитал свидетелките Г. и Л. каква да бъде ментата, на което свидетелката Л. отговорила: „най-голямата“. Свидетелката Д. Г. заплатила 2 бутилката мента с вместимост 700 мл., както и енергийна напитка „Монстър“, като сумата общо за двете стоки била около 10 лева. Обвиняемият Д. при продажба на алкохола на непълнолетната Д. Г. не й поискал документ за самоличност, въпреки че външно изглеждала като лице, ненавършило 18годишна възраст. Двете непълнолетни излезли от магазина, при което свидетелката Л. оставила мобилния си телефон и закупената мента на фризер за сладолед, разположен пред магазина, като телефонът паднал зад фризера.

Свидетелките Г. и Л. се опитали да изместят фризера, за да вземат телефона, при което ментата също паднала, като се счупило гърлото на бутилката и част от ментата се разляла на земята. Свидетелката Л. отново влязла в магазина и попитала обвиняемия Д. кое патронче уиски е най-евтино, на което той отговорил, че всички са на една цена. Свидетелката Л. закупила патронче уиски, каквото обвиняемият Д. й дал, неустановена по делото марка, с вместимост 200 мл., за сумата от 3,90 лв. Обвиняемият Д. при продажба на алкохола на непълнолетната В. Л. не й поискал документ за самоличност, въпреки че външно изглеждала като лице, ненавършило 18-годишна възраст.

След като продал уискито на непълнолетната Л., обвиняемият Д. излязъл от магазина и помогнал на двете момичета да вземат падналия зад разположения отвън фризер мобилен телефон. След това свидетелките Г. и Л., последната носеща счупената бутилка мента в ръка, се върнали при останалите момичета, където всички пили от закупения алкохол. В. Л. и А. Ж. се почувствали зле и двете заедно с Е. И. тръгнали нагоре по улицата към училището. Свидетелката И. повикала такси на В. Л., което да я откара до „Автогара запад“, като И. и Ж. продължили да вървят нагоре по улицата към училището. Докато вървели по улицата, двете момичета били забелязани от свидетелката Х. П., преподавател в гимназията, в която учели. П. видяла, че А. Ж. пада странично, а Е. И. се опитва да я повдигне, при което се притичала на помощ на непълнолетните.

Свидетелката П. установила, че *** Ж. е в абсолютно неадекватно състояние, не говори и главата й се „мятала“, като зениците й гледали нагоре. П. поискала съдействие от зам. директорката Олга Петкова, която впоследствие дошла на място с медицинската сестра на училището и двама преподаватели - Стефан Стефанов и Мариан Пашов. Междувременно за случилото се бил уведомен и директора на училището - П. В.. Стефанов и медицинската сестра на училището Й. закарали А. Ж. в СО на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр.

Велико Търново. Свидетелката П. и зам. директорката на училището Петкова отишли в двора на ЖП пансиона, където заварили останалите момичета, които били в по-добро състояние, единствено Д. Г. говорила „заваляно“.

Непълнолетните обяснили на П., че В. Л. била изпратена с такси до 3 автогарата, за да се прибере в с. Лесичери, общ. Павликени. Свидетелката П. и Пашов се отправили в посока „Автогара Запад“, където открили В. Л. в нетрезво състояние в автобус, който по разписание пътувал до гр. Павликени.

Свързали се с майката на В. Л. и впоследствие я предали на родителите й. В резултат на употребата на алкохол на 14.02.2022 г. А. Ж. била настанена в отделение по педиатрия в МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико с окончателна диагноза: „етанол“, придружаващи заболявания: „случайно отравяне и въздействие на алкохол“ в увредено общо състояние, унесена и неконтактна, като била изписана на 16.02.2022 г. Свидетелката В. Л. също посетила МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, където й бил извършен преглед и й била поставена основна диагноза: „алкохолно опиянение, неуточнено“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на всички събрани в рамките на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства, както и огледа на информационни данни, приобщени с протокол за доброволно предаване от 15.02.2022 г. по досъдебното производство. Съдът приема, че гласните доказателства от свидетелите П. В., Х. П., Н. Ж., А. Ж., Сияна Елия Т., М. В., Е. И., Д. Г., В. Л. и И. И., са сравнително непротиворечиви, взаимно се допълват и подкрепят, като при техният анализ в тяхната взаимна връзка съдът счита, че изцяло потвърждават приетата за установена фактическа обстановка. Същите се потвърждават от събраните писмени доказателства и веществените доказателства, приложени по делото. Показанията на свидетелите В. Л. и Д. Г. се потвърждават и от възпроизведения в съдебно заседание носител на информационни данни, съдържащ видеозапис от телефона на свидетелката Л., предаден с протокол за доброволно предаване от 15.02.2022г. по досъдебното производство, в частта им относно фактите и обстоятелствата, записани на него. Показанията на подсъдимия Д., с които той изцяло отрича фактическите твърдения в обвинителния акт и на свидетеля А. Д., съпруга на подсъдимия Д., са изолирани от останалите свидетелски показания и не намират потвърждение в останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че обвиняемият М. М. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 193, ал. 2 вр чл. 26, ал. 1 от НК.

От обективна страна, налице е извършена продажба на алкохолни напитки – водка със вместимост 700 мл., мента с вместимост 700 мл., и уиски с вместимост 200 мл. на лицата Д. Г., на 15 години тогава и В. Л., на 14 години тогава. Същото е било извършено в момент, в който лицата, на които е 4 продаден алкохолът, не са навършили 18 годишна възраст, като престъплението е извършено с три деяния на дата 14.02.2022г. в гр. Велико Търново в магазин, собственост на „Меркурий-М“ ЕООД на ул. „Читалищна“ №15 от собственикът и управител на същия – обвиняемия Д.. При продажбата обвиняемият Д. е бил наясно с обстоятелството, че лицата, на които продава алкохол, са ненавършили 18 годишна възраст, тъй като същите са ученици от близкото до магазина училище и многократно са посещавали магазина за дребни покупки. Самият обвиняем в своите показания не твърди обратното.

Обвиняемият, преди извършване на продажбите, не е изискал документ за самоличност на лицата, като е бил наясно, че непълнолетните са закупили алкохолните напитки за собствена употреба, тъй като освен тях им е продал и пластмасови чаши, 6 на брой, което говори за наличието на съзнание, че алкохолните напитки ще бъдат употребени от непълнолетните лица, тоест че продаденият алкохол е за тяхна лична употреба. Съдът приема, че престъплението е системно, тъй като е извършено с три отделни деяния, като същевременно всичките са извършени през непродължителен период от време, с общност на умисъла при еднородна обстановка, като всяко следващо деяние представлява естествено продължение на предходното. Според съда, деянията се квалифицират като продължавано престъпление по смисъла на чл.

26, ал. 1 от НК.

От субективна страна, деянието е извършено при пряк умисъл.

Обвиняемият Д. е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е желал настъпването на общественоопасните му последици, като е предприел активни действия за осъществяването му. Обвиняемият е бил субективно наясно с всички елементи от обективната страна на деянието, а именно че продава алкохол на лица, ненавършили 18 годишна възраст, както и че алкохолът е за тяхна лична употреба.

За това престъпно деяние законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до 3 години и глоба до 3000 лева, поради което са налице предпоставките на чл. 78а, ал. 1 от НК, а именно обвиняемият е пълнолетен, за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност, от престъплението не са причинени имуществени вреди.

Не са налице пречките по чл. 78а, ал. 7 от НК.

Предвид горното, съдът счита, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки и обвиняемият следва да бъде освободен от наказателна 5 отговорност, като му се наложи административно наказание глоба.

По размера на наказанието, съдът приема, че административно наказание глоба в размер на 1000 лева съответства на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни целите на общата и индивидуална превенция.