Определение № 18097 от 18.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 18097 гр. С., 18.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110163647 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС) против П. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: с. В., общ.

П., обл. С., (АДРЕС)..

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В закрито съдебно заседание, проведено на 21.11.2021 година, по реда на чл.129, ал.5 от ГПК съдът е оставил исковата молба без движение и е дал указания на ищеца да внесе държавна такса, както и да посочи електронен адрес на ищеца за връчване при условията на чл. 38 и 38а ГПК и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес.

След постъпване по делото на уточнителна молба, с която са били изпълнени дадените указания от съда е разпоредено да се извърши размяна на съдебните книжа, като в указания на ответника срок по делото е постъпил отговор на исковата молба, с която се оспорват заявените претенции от ищеца.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 02.11.2016г. в открито съдебно заседание по н.о.х.д.№ 7408/2015г. по описа на 17 с-в, Н.О. при СРС ответникът е нанесък обиди и клевети по адрес на ищеца. Ищецът претендира обезщетение за нанесени неимуществени вреди.

1

Твърди се, че ответникът е твърдял, че ищецът е агент на Държавна сигурност, нарекъл го е „агент В.“ и „агент В. на Шести отдел на ДС“. Посочените нарицателни били повторени шест пъти. Твърди се, че ответникът, в качеството си на подсъдим по посоченото наказателно производство, се е позовавал на неистински документ, на който е придаден вид, че е издаден от Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия.

Твърди се, че обидите са изречени на публично място – в присъствието на районен съдия, съдебен секретар, районен прокурор и адвокат на ищеца. Обидите засегнали дълбоко ищеца, като уязвили личното му достойнство и чест на публично място. Твърди се, че твърдяните факти от ответника по адрес на ищеца не са верни.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди П. Б. Н., ЕГН ********** с адрес: с. В., общ. П., обл. С., (АДРЕС) да заплати на Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС) сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева, представляваща обезщетение за нанесените неимуществени вреди, причинени от непозволено увреждане чрез нанасяне на шест обиди, които представлявали и клевети, които унижили, уронили честта, достойството и доброто име на Г. В. Ж., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. С., ж.к. (АДРЕС), ведно със законната лихва от деня на деликтите до окончателно изплащане на обезщетението за наимуществени вреди.

Прави се искане за присъждане на разноски в настоящото производство.

С отговора на исковата молба ответникът оспорват исковите претенции на ищеца по основание и размер.

Ответникът твърди, че исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127 ГПК липсва яснота на петитума, както и липса на банкова сметка или друг начин на плащане, предвид подадения осъдителен иск. Съдът счита, че не са налице условията за оставяне на исковата молба без движение. Съгласно чл. 129, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да остави исковата молба без движение в случай, че не са изпълнени изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК и чл. 128 ГПК. Изискването за посочване на банкова сметка от ищеца е посочено в чл.

127, ал. 4 ГПК и то не е част от абсолютните предпоставки за редовност на исковата молба.

Относно възражението за неяснота на заявения от ищеца петитум – като цена на иска е посочена сумата от 1200 лева, при направената разбивка от ищеца в исковата молба, сборът на сумите се равнява на 1200 лева. Нееднозначно ищецът е конкретизирал искането си, макар да е посочена във формулирания петитум сума със сто лева по-малко в петитума.

Ответникът в отговора по чл. 131 ГПК дава становище по основателността и обстоятелствата, на които се основава иска и твърди, че иска е неоснователен и моли съда да го отхвърли изцяло.

Прави се възражение за изтекла погасителна давност.

Твърди се, че представеното по делото пощенско клеймо с дата 02.11.2021г. не е годно доказателство за достоверна дата.

2

Твърди се от ответника, че посочените от ищеца думи, които последния счита за обидни и клеветнически, са истина. Ответникът не отрича обстоятелството, че е нарекъл ищеца с думите, които последния намира за обидни.

Твърди се, че не са доказани всички елементи на деликтната отговорност.

Иска се съдът да отхвърли исковата претенция като неоснователна изцяло.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване по реда на общия исков процес следните искови претенции:

- по иска за сумата от 1200 лева - представляваща стойност за нанесени неимуществени вреди на ищеца от ответника - правната квалификация е чл.45 от ЗЗД;

- по иска за изтекла лихва за забава върху главницата – правната квалификация е чл. чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

Заявеното възражение за погасителна давност е такова по смисъла на чл.110 от Закона за задълженията и договорите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – такива няма.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По предявения иск за непозволено увреждане и предвид възраженията на ответника – за ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие, настъпване на вреди, техният вид и наличието на причинна връзка между деянието и вредоносния резултат

За ищеца е тежестта да докаже, че давността е била прекъсвана или спирана.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да обори презумпцията за виновност по чл.

45, ал. 2 ЗЗД.

По доказателствените искания

По искането за събиране на гласни доказателства, чрез допускане на двама души свидетели на страната на ищеца – искането е относимо и допустимо и като такова следва да се уважи.

По исканията на страните за събиране на писмени доказателства и издаване на съдебни удостоверения – исканията са относими и следва да бъдат уважени.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

3

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска до разпит в режим при довеждане на страната на ищеца двама души свидетели.

Да се издадат на страните исканите съдебни удостоверения – след представяне на проект и документ за заплатена държавна такса за издаването им в размер на по 5,00 лева за всяко удостоверение, платими по сметка на Софийски районен съд.

ДОПУСКА И ПРИЕМА като писмени доказателства – представените такива с исковата молба и отговора на исковата молба.

ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето, като УКАЗВА на страните, че във връзка с указаната им доказателствена тежест следва да предприемат необходимите процесуални действия не по-късно от първото по делото съдебно заседание, като след този срок същите като просрочени ще бъдат отхвърлени от съда – по аргумент от чл.159, ал.1 от ГПК.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да подават по електронна поща съдебни книжа по делото и по останалите граждански дела в СРС, могат да ги подават на определения с Заповед № АС – 175 от 15 май 2020 година на Председателя на СРС електронен адрес: [email protected], след като ги подпишат с квалифициран електронен подпис. Заповедта е публикувана на интернет сайта на съда. УКАЗВА на страните в случай, че желаят да получават по електронна поща сканирани преписи от новопостъпили по делото документи и да получават преписи от новите произнасянията на съда по настоящето дело, следва да подадат молба до съда с която да посочат електронен адрес на който желаят да получават призовки, съобщения и книжа по делото. Молба, 4 подписана с квалифициран електронен подпис се подава на електронен адрес: [email protected], а в случай че не е подписана с квалифициран електронен подпис - чрез регистратурата на съда или с писмо на хартия по пощата.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:

1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;

2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".