Решение № 413 от 10.10.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. П., 10.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.

Членове:

Албена Г. Палова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно гражданско дело № 20255200500741 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.435 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 9179/22.08.2025 г. на А. Г. П., длъжник по изп.д.

№ 20258820400199 по описа на ЧСИ Г.Т. , рег. № 882 на КЧСИ, срещу действията на съдебния изпълнител – наложени възбрани на недвижими имоти на основание чл. 428 ал.2 ГПК , съобщени с покана за доброволно изпълнение с изх. № 6858/18.07.2025 г. по изп. Д. № 119/ 2025 г. на ЧСИ Т. , наложен запор на вземанията по банкови сметки и договори с Алианц Банк България АД , както и инкорпорираното в поканата разпореждане за приети разноски по изпълнителното дело в размер на 6684,11 лв. , в това число пропорционална такса по чл. 26 от ТТРЗЧСИ – съгласно разпореждане № 2320/18.07.2025 г. на ЧСИ по същото изпълнително дело.

Жалбоподателят поддържа, че наложените възбрани са недопустими изпълнителни действия, тъй като са насочени против имущество , което длъжникът счита за несеквестируемо. Освен това се поддържа , че възбраната наложена върху 1/ 2 от апартамент, находящ се на *** е незаконосъобразна, тъй като се касае до жилище , което е придобито от съпругата на длъжника по време на техния брак, но при регистриран по съответния ред режим на разделност. На второ място се поддържа , че е незаконосъобразен и наложения запор върху банкова сметка на длъжника, тъй като тази сметка била регистрирана на негово име , но като служебна – „адвокатска сметка „.Посочва се , че тези суми били такава , които са под режима на чл. 39 ЗА и тъй като съдържат средства, които са на клиенти на адвоката ,а не са имущество на самия адвокат – не подлежат на запориране. Освен това се поддържат доводи и за незаконосъобразност , допусната от ЧСИ при определяне на разноските по изпълнението в частта досежно такси в размер на 6684,11, такси по ТТРЗЧСИ, изчислените пропорционални такси. Сочи се , че към момента е образувано исково производство по предявен иск с правно основание чл. 439 ГПК , по който ищецът – длъжник в настоящото производство е предявил искане за допускане на обезпечение , чрез спиране на изпълнението по процесното изпълнително производство.

Моли се съда да отмени изпълнителните действия на ЧСИ в посочения по-горе смисъл като 1 незаконосъобразни.

В срока по чл.436, ал.3 ГПК взискателят С. Л. С. е депозирал писмено становище, в което са развити съображения за неоснователност на жалбата. Твърди, че апартаментите не били единствено жилище на длъжника, който се намирал в брак и неговата съпруга разполагала с жилище. Развиват се доводи и за неоснователност на жалбата в частта досежно наложения запор върху банковата сметка на адвоката, тъй като не били представени доказателства, какви са сумите по тази сметка. Поддържа се , че по същата сметка постъпвали адвокатските възнаграждения на длъжника, а те били напълно секвестируеми суми.

В мотивите си съдебният изпълнител излага, че жалбата била неоснователна.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Съгласно чл.435, ал.2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението, както и постановлението за разноските. Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, когато жалбоподателят е изложил твърдения за незаконосъобразност на насоченото изпълнение спрямо имот, който смята за несеквестируем, съдът разглежда жалбата именно срещу насочването на изпълнението, дори когато с жалбата се иска отмяна на действие по изпълнение, което не подлежи на самостоятелно обжалване - възбрана, опис, оценка на имота, насрочване на публична продан. Поради тази причина настоящата жалба е допустима с оглед нейния предметен обхват, тъй като не е насочена срещу неподлежащото на самостоятелно обжалване изпълнително действие (опис и оценка на идеални части от недвижим имот), а срещу насочването на изпълнението спрямо несеквестируеми вещи.

В конкретния случай жалба е подадена в рамките на срока по чл.436, ал.1 ГПК.Освен това при служебна проверка в ЕИСС , съдът констатира , че действително по искова молба подадена от длъжника А. П. против взискателя С. Л. С. с правно основание чл. 439 ГПК, е образувано гр.д. № 3290 / 2025 г. по описа на ПзРС , по което е постановено определение от 16.09.2025 г. с допуснато обезпечение на предявения иск , чрез спиране на процесното изпълнително производство № 199/2025 г. по описа на ЧСИ Г.Т. с рег. № 882 на КЧСИ. В случая съдът намира, че за жалбоподателя е налице правен интерес от обжалване на посочените изпълнителни действия, а именно – установяване на несеквестируемост дори и при спряно производство, тъй като спиране не изключва възможността за бъдещо изпълнение и защитата на несеквестируеми вещи остава актуална. Дори и в условията на спряно производство длъжникът има интерес да установи предварително, че разноските по изпълнението са незаконосъобразно определени, с цел да предотврати бъдещи действия на събиране или да защити свои права в случай на възобновяване на производството.

Изпълнително дело № 20258820400199 е образувано по молба на взискателя с вх. № 6257/12.06.2025 г. въз основа на Изпълнителен лист № 680, издаден на 16.06.2020 г. от Районен съд П., 28 с-в/отд. по ГД № 2748 от 2019 г., съгласно който А. Г. П. е осъден да заплати парично задължение в полза на взискателя С. Л. С., с ЕГН **********, от гр. П., ул.

„С." № 27, вх. А, ап. 4 сумата от 11 579,05 лв., която ищецът му е предоставил на отпаднало основание - договор за правно обслужване и съдействие от 21.08.2017 г„ ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 03.07.2019 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 463,16 лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 1 190 лв.

По изпълнителното дело е наложена възбрана на 1/2 идеална част от Самостоятелен 2 обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес: гр. П., ул.

„Ц.С." № 14, ет. 5, ап. 16 с площ 82,17 кв.м. и от Самостоятелен обект в сграда е идентификатор ***,1,9 с административен адрес: гр. П., ***, ет. 0, Видно от книжата приложени по изпълнителното дело длъжникът е представил доказателства, че Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** е собственост само на съпругата му , тъй като е придобит от нея с възмездна сделка по време на брака, но при регистриран по съответния ред режим на „разделност“. По отношение на този имот възбраната е заличена с Постановление за частично заличаване на възбрана на 25.08.2025 г.

По изпълнителното дело са приети такси и разноски с Разпореждане № 2320/18.07.2025 г. , включително такси по т. 26 от ТТРЗЧСИ за вземанията на взискателя и на Държавата, в качеството й на „присъединен взискател“ към 18.07.2025 г. с общ размер 6 684,11 лв., която сума е съобщена на длъжника с поканата за доброволно изпълнение.

По изпълнителното дело е извършена справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при Българска народна банка, при която е установено, че длъжникът А. Г. П. има открита банкова сметка, по която е титуляр в АЛИАНС БАНК БЪЛГАРИЯ АД. Наложен е запор на банковата сметка със запорно съобщение е изх. № 6856/15.07.2025 г.

При тези фактически данни съдът от правна страна приема следното :

Съгласно разпоредбата на чл.444, т.7, пр.1 ГПК, изпълнението не може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него. Основанието на несеквестируемостта е да не се допуска третирано едно лице нехуманно, поради това, че не е изпълнило доброволно свое имуществено задължение, когато по искане на негов кредитор се пристъпи към принудително изпълнение.

Целта е да се гарантира на длъжника, че принудата върху него ще бъде упражнена в рамки, които да не застрашават съществуването му и възможността да преживява нормално в бъдеще.

Съгласно решение № 132/23.07.2020 г. по гр. д. № 3781/2019 г. по описа на ВКС, IV, ГО при налагането на възбраната съдебният изпълнител не проверява предпоставките по чл.444, т.7 ГПК за несеквестируемост на жилището на длъжника, когато той е физическо лице, върху което се насочва изпълнението. Несеквестируемостта е забрана за осребряване (т. 1 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС), а възбраната задържа жилището в неговия патримониум (чл.451 ГПК). Поради това е допустим описът и на несеквестируемо жилище, доколкото при него съдебният изпълнител установява жилищната площ, съгласно изискванията на чл.444, т.7 ГПК вр. с Наредбата за жилищните нужди на длъжника и членовете на неговото семейство, приета с ПМС № 31/2008 г., проверява с кого живее длъжникът, което обстоятелство е от значение за несеквестируемостта. Предпоставките по чл.444, т.7 ГПК обуславят процесуалната законосъобразност на следващите действия по публичната продан на жилището и съдебният изпълнител ги установява въз основа на представените от взискателя документи и тези, които изисква и събира, включително и от длъжника (чл. 426, ал. 4 ГПК, респ. чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ и чл. 483 ГПК). Ограничението по чл.444, т.7 ГПК се проверява към момента на изпълнението (Определение № 107 от 04.03.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1094/2013 г., I г. о., ГК; Определение № 277 от 04.11.2008 г. на ВКС по ч. т. д. № 219/2008 г., I т. о., ТК;

Определение № 358 от 12.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2727/2017 г., IV г. о., ГК).

Поради изложеното в конкретния случай съдът не може да отмени наложената от съдебния изпълнител възбрана върху идеални части от описания по-горе недвижим имот, находящ се на адрес гр. П., *** , нито евентуално описът и оценката.

Извършването и запазването им не е лишено от правен интерес, дори по отношение на 3 несеквестируем към датата на извършването им имот, доколкото е възможно бъдещо придобиване на жилище от длъжника или от член на семейството му и тогава въпроса със секвестируемостта може да бъде пререшен, а и тези действия не са несъвместими с несеквестируемостта му. Възбраната следва да запази действието си, за да се гарантира, че жилищният имот ще остане в патримониума на длъжника.Освен това в случая следва да се отбележи, че по делото е безспорно установено , че този имот не е несеквестируем, тъй като съпругата на длъжника притежава друго жилище в гр. П., което изключва приложението на посочени правила. В хипотеза, в която длъжник или някой от членовете на семейството му, с които живее, имат друго жилище, то това семейство има друго жилище, което да му осигури подслон, поради което и несеквестируемостта на жилището, срещу което е насочено изпълнението отпада.Жалбата , в тази и част е допустима, но неоснователна.

Що се касае до наложената възбрана върху ½ ид.ч. от другото жилище, съдът е длъжен да съобрази фактите и обстоятелствата настъпили и след подаване на жалбата по постановяване на настоящия съдебен акт, като не е спорно и се установява , че по делото е постановен акт от ЧСИ, с който възбраната върху имота собственост на съпругата на длъжника на адрес : гр. П., ***- е вдигната и заличена. При това положение жалбата против това изпълнително действие се явява подадена при отпаднал правен интерес и в този смисъл в тази и част е процесуално недопустима.

По отношение наложения запор на вземанията на длъжника по банкови сметки, банкови касети и договори с АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ АД , той е извършен на база Справка с вх. № 6391/13.06.2025 г. , от която е видно, че длъжникът има открита сметка само в тази банка. В становището си ЧСИ поддържа , че реално запорът не е наложен, тъй като банката го е уведомила с отговор на запорно съобщение с вх. № 8945/14.08.2025 г., "че длъжникът А. Г. П. има само адвокатска сметка - специална сметка по чл. 39 от Закона за адвокатурата и че сметката не е запорирана, тъй като паричните средства по нея не са част от имуществото на титуляра на сметката и не подлежат на запориране, съгласно Закона за адвокатурата“.