Определение № 3486 от 25.06.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3486 гр. София, 25.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлана К.а

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Светлана К.а Касационно гражданско дело № 20268002100746 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 87899/21.07.2025г., подадена от Д. И. Д., чрез процесуалния представител адвокат Г. Д. от САК и касационна жалба с вх. № 90953/28.07.2025г., подадена от И. К. К., чрез процесуалния представител адвокат В. М.-Т. от САК, срещу решение № 3713/12.06.2025г. по в. гр. д. № 1124/2024г. на Софийския градски съд.

Д. И. Д. обжалва въззивното решение в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение №15024 от 14.09.2023г. по гр.д. № 68719/2021г. Софийският районен съд, е уважен предявеният от В. М. Ц. срещу касатора ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и е признато за установено, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18-95/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК гараж № 6 с площ 20,43 кв.м., намиращ се приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, представляваща сграда с идентификатор [№], заедно с 0,73% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] и ответницата е осъдена да предаде на В. М. Ц. владението върху този имот.

Третото лице помагач И. К. К. обжалва въззивното решение в частта, с която като е отменено първоинстанционното решение №15024 от 14.09.2023г. по гр.д. № 68719/2021г. Софийският районен съд, е уважен предявеният от В. М. Ц. срещу Д. И. Д. ревандикационен иск с правна квалификация чл. 108 ЗС и е признато за установено, че ищецът е собственик на основание наследствено правоприемство на недвижим имот, находящ се в [населено място], район 1

„Изгрев”,[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-18- 95/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК - гараж № 6 с площ 20,43 кв.м., намиращ се приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, представляваща сграда с идентификатор [№], заедно с 0,73% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] и ответницата е осъдена да предаде на В. М. Ц. владението върху този имот, както и в частта, с която е уважен предявеният от Д. И. Д. срещу касатора обратен иск с правна квалификация чл. 189, ал.1, вр. чл. 87, ал. 3 ЗЗД като е развален договор от 01.12.2016г. за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с нотариален акт № 69, т.

VIII, рег. № 18972, дело № 1352/2016г. на нотариус В. Б. с район на действие Районен съд София, вписана под № 302 в НК, с който И. К. К. е продал на Д. И. Д. недвижим имот, находящ се в [населено място], район „Изгрев”,[жк], [улица], представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед № РД-1895/18.12.2015г. на изп. директор на АГКК - гараж № 6 с площ 20,43 кв.м., намиращ се приземната част на сградата на ЖСК „Боец”, представляваща сграда с идентификатор [№], заедно с 0,73% от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното дворно място, представляващо поземлен имот с идентификатор [№] и е осъден да заплати на Д. И. Д. сумата от 9000 лв., представляваща платена от нея продажна цена по договора за покупко-продажба.

В касационната жалба на Д. И. Д. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявеният иск бъде отхвърлен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Следва ли съдът да обсъди всички събрани по делото писмени доказателства и гласни доказателствени средства - свидетелски показания; Ако е задължен да стори това, следва ли съдът да обсъди тези доказателства в тяхната цялост и съвкупност;

2.При заведена искова претенция за обявяване нищожност на саморъчно завещание по отношение на един от два или повече включени в него недвижими имоти, то разпростира ли се силата на присъдено нещо и по отношение на имотите, които не са били предмет на делото и по отношение на които няма изрично произнасяне за нищожност в крайния съдебен акт, нито вписване на исковата молба в съответната служба по вписванията;

3.При липса на изрично вписване за наличие на висящ съдебен спор по отношение на даден недвижим имот, както по партидата на собственика, така и по партидата на имота, то считат ли се последващите купувачи за добросъвестни приобретатели, при изповядване на сделка под формата на нотариален акт, и ако не се считат за такива, то как се оповествява наличието на претенция от трети лица по отношение на имота.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касация В. Н. Ц., М. В. Й. и И. В. Ц., конституирани по реда на чл. 227 ГПК на мястото на първоначалния ищец В. М. Ц., не са 2 депозирали писмен отговор. Третото лице помагач И. К. К. е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК като счита касационната жалба за основателна.

В касационната жалба на И. К. К. се поддържа, че въззивното решение, в обжалваната му част, е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушаване на материалния закон и необосновано, поради което се моли за неговата отмяна в обжалваната му част.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е въззивният съд да прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да обсъди въведените от страните доводи и възражения; Касаторът поддържа, че приетото от въззивния съд по въпроса противоречи на задължителната и казуална практиката на ВКС, обективирана в т. 19 Тълкувателно решение № 1 от 4.01.2001г. на ОСТК на ВКС, ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в постановените решения на ВКС по чл. 290 ГПК - решение № 14 от 03.05.2019г. по т.д. № 937/2018г. на ВКС, II т.о., решение № 28 от 06.03.2019г. по т. д. № 205/2018г. на ВКС, II т. о., решение № 45 от 5.03.2019г. по гр. д. № 1365/2018г. на ВКС, IV г. о.; решение № 77 от 25.06.2019г. по гр. д. № 2332/2018г. на ВКС, II г. о., решение № 210/27.01.2017г. по гр. дело № 2309/2016г. на ВКС, І г.о. и др.

2.Длъжен ли е съдът да се обоснове защо възприема свидетелските показания на един свидетел и защо отхвърля показанията на друг при наличие на данни за евентуалната заинтересованост на първия от изхода на спора в хипотезата на чл. 172 ГПК; По въпроса се поддържа, че приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 60173/15.12.2021г. по гр. д. № 1431/2021г. на ВКС, І г.о; решение № 176/28.05.2011г. по гр. д. № 759/2010г. на ВКС, ІІ г.о.; решение № 207/17.03.2021г. по гр. д. № 165/2020г. на ВКС, ІV г.о.; решение № 100/08.05.2018г. по гр. д. № 1737/2017г. на ВКС, ІV г.о.

3.Какво е действието на вписването на исковата молба за обявяване нищожност на завещание по отношение на трето лице-последващ приобретател, съответно как се отразява отсъствието на отбелязване на постановеното решението по делото в шестмесечения срок по чл. 115, ал. 2 ЗС, спрямо последващия приобретател; Касаторът твърди, че по този въпрос приетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение №401/12.01.2012г. по гр. д. № 895/2010г. на ВКС, І г.о.; решение №216/28.10.2016г. по гр. д.

№ 2182/2016г. на ВКС, І г.о., решение №413/29.06.2010г. по гр. д. № 900/2009г. на ВКС, І г.о., решение №414/29.10.2012г. по гр. д. № 222/2012г. на ВКС, І г.о.; решение №422/13.03.2013г. по гр.д. № 223/2012г. на ВКС, І г.о.; решение №420/27.06.2024г. по гр.д. № 2862/2023 г. на ВКС, ІІ г.о.

4.Може ли ответницата-владелец да се позове на разпоредбата на чл. 82 ЗС по отношение на праводателя си, който се е позовал на презумпцията на чл. 69 ЗС; Чия е доказателствената тежест за оборване на презумпцията по чл. 69 ЗС, когато тя се противопоставя на лицето, което е притежавало собствеността към момента на изтичане на давността. По въпроса се 3 сочи противоречие на приетото от съда с практиката на ВКС, обективирана в решение №31/08.02.2016г. по гр. д. № 4539/2015г. на ВКС, І г.о.; решение №32/2.04.2019г. по гр. д.

№1816/2018г. на ВКС, ІІ г.о.; решение №45/16.03.2015г. по гр. д. №6533/2014г. на ВКС, ІІ г.о.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба на И. К. К..

Касационните жалби са редовни и процесуално допустими, тъй като са подадени в срока по чл. 283 ГПК, имат необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадени са от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл. 280, ал. 3 ГПК.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията на съда са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Ц. срещу Д. И. Д. ревандикационен иск за признаване за установено, че е собственик на процесния гараж и за осъждането на Д. И. Д. да му предаде владението върху този имот. В исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е собственик на процесния имот като наследник по закон на М. И.

С., починал на 27.06.2007г. Посочва, че след смъртта на наследодателя му М. С., лицето И.

К. К. въз основа на неистинско завещание от 01.04.2007г., съгласно което М. С. му завещава процесния имот, се снабдил с констативен нотариален акт № 82, т. I, дело № 69/2013г. на нотариус М. В., рег. № 292 на НК, с район на действие СРС, с който И. К. бил признат за собственик на този имот и впоследствие на 01.12.2016г. с нотариален акт № 69, т. VIII, дело № 1352/2016г. на нотариус В. Б., с рег. № 302 на НК, с район на действие СРС, И. К. продал на ответницата Д. И. Д. процесния имот. При извършване на нотариалния акт продавачът И.

К. се легитимирал като собственик на процесния гараж именно на основание саморъчното завещание и издадения въз основа него констативен нотариален акт. Твърди, че още през 2014г. наследницата С. П. Р. разбрала за извършена измама с наследството на М. И. С. и завела искове срещу заветника И. К. К. за признаване за установено, че саморъчното завещание от 01.04.2007г. е нищожно, за отмяна на констативния нотариален акт и за установяване, че С. Р. е собственик на процесния недвижим имот, като по образуваното гр.д.

№ 4375/2014г. на СГС било постановено решение, с което е признато за установено, че саморъчното завещание от 01.04.2007г. с посочен завещател М. И. С. е нищожно, като е отменен и констативния нотариален акт. С решение по гр.д. № 4349/2016г. на САС било отменено посоченото решение на СГС в частта, с която на основание чл. 124 ГПК е прието, че С. Р. (починала в хода на делото и заместена от сина си В. Ц.) е собственик на 1/2 ид.ч. от апартамента, предмет на спора (който апартамент не е предмет на настоящето дело).

Решението на САС било обжалвано от В. Ц. - наследник на С. Р., като по жалбата му било образувано гр.д. № 4211/2017г. на ВКС, приключило с решение № 119/23.10.2018г., с което било отменено решението на САС и В. С. бил признат за собственик на другата 1/2 ид. част от процесния имот. С оглед съдебните решения ищецът твърди, че след като саморъчното 4 завещание от 01.04.2007г. е нищожно, същото не е породило правни последици и правото на собственост върху завещания имот не е преминало в имуществената сфера на заветника по него И. К. К., следователно - това право на собственост не е преминало и в патримониума на приобретателя и всички последващи сделки с имота не пораждат транслативен ефект.

Разпечатката съдържа 38 от 111 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e77b9a15-5b18-45ed-af4c-31a69ca9047c