Решение № 23 от 02.06.2025, Районен съд - Луковит

РЕШЕНИЕ

№ 23 гр. Луковит, 02.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ при участието на секретаря Н.П.Х. като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ Административно наказателно дело № 20234320200243 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по повод подадена жалба от Т. Х. Г. ЕГН **********, живуща в *** против Наказателно постановление № ***, издадено на ***г. от Началник група при ОДМВР Ловеч, РУ-Луковит, с което на жалбоподателката на основание чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП са наложени следните наказания:„глоба“ в размер на 50 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 2 месеца, за извършено нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/.

В депозираната жалба се излагат доводи, че издаденото НП е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, издадено е в нарушение на нормите на ЗАНН.

Жалбоподателят Т. Х. Г., редовно призована, не се явява.

Като неин процесуален представител се явява адв. Р. М. от ЛАК с пълномощно по делото. В съдебното заседание изцяло поддържа жалбата и моли съда да му даде срок да представи писмени бележки.

Наказващият орган П.С.П. - Началник група в ОД МВР - Ловеч, РУ – Луковит, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподателката Т. Х. Г. притежава СУМПС № ***, издадено на ***г. от СДВР, валидно до ***г., за придобити категории: В, М. От представената по делото справка за нарушител/водач /л.28/ се установява, че за периода от 2018г. до 2023г. на жалбоподателката са налагани административни наказания с общо 7 на брой влезли в сила наказателни 1 постановления и 17 броя фиша за извършени нарушения по ЗДвП.

На *** в *** часа полицейските служители от РУ - Луковит и свидетели по делото - Б.

В. Ц., на длъжност младши автоконтрольор и И. В. Т., на длъжност младши инспектор, извършвали обход на ул. „***“ със служебен автомобил, когато забелязали лек автомобил марка „***“, модел „***“, червен на цвят, с рег. № ***, който се управлява от В.П.Б. ЕГН **********, живущ в гр. ***. На предната седалка се возела неговата съпруга жалбоподателката Т. Х. Г., а на задната седалка - синът на двамата съпрузи. Полицейските служители знаели, че водачът е неправоспособен, тъй като предишния ден свидетелят Б. В.

Ц. го спирал за проверка със същия автомобил, при което установил, че Б. не притежава СУМПС. Предвид това, двамата полицейски служители веднага последвали водача, който продължил да се движи по улица „***“. След известно време спрели за проверка моторното превозно средство на същата улица. Тримата пътници слезли от автомобила и започнали да се разправят с органите - бутали ги, опитвайки се да им попречат да изпълнят служебните си задължения, да свалят регистрационните табели на автомобила, управляван от неправоспособен водач.

В един момент жалбоподателката Т. Х. се качила в автомобила сядайки на шофьорската седалка, запалила двигателя и внезапно потеглила в посока ***. На място при полицейските служители останали – спреният за проверка водач на автомобила и съпруг на жалбоподателката, както и техния син. В тази ситуация служителите преценили, че е подобре да не предприемат по-нататъшно преследване на автомобила и уведомили за случая Началника на РУ - Луковит.

По-късно на същия ден, полицейските служители отишли заедно със дежурния офицер и техни колеги от следващия наряд на адреса, на който живеело семейство.

Намерили двамата съпрузи в дома им и ги уведомили, че трябва да се явят в РУ - Луковит, за да им бъдат съставени актове за извършените от всеки един от тях нарушения.

Поради установеното от страна на жалбоподателката нарушение, актосъставителят Б.

В. Ц. съставил срещу нея АУАН, Серия GA с № ***, в присъствието на нарушителя, а свидетел при установяване на нарушението бил И. В. Т. от РУ – Луковит.

Актосъставителят приел, че на *** около 19.10 часа в ***ч, по ул. „***“ срещу ***, Т.

Х. Г. като предстоящ собственик на лек автомобил, марка „***“, модел „***“, червен на цвят с рег. № *** и пътник в автомобила, при извършване на полицейска проверка на неправоспособния В.П.Б. с ЕГН ********** от *** е извършила нарушение, изразяващо се в следното: Сяда на шофьорското място, като потегля внезапно с горепосочения автомобил в неизвестна посока, с което осуетява извършване на полицейска проверка и възпрепятства свалянето на регистрационните табели на лекия автомобил.

В АУАН жалбоподателката е вписала, че има възражения, но не е посочил конкретно какви са те. От нейна страна не били депозирани допълнителни писмени възражения в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН срещу констатациите в АУАН.

Въз основа на материалите от административнонаказателната преписка /АНП/, наказващият орган П.С.П., на длъжност Началник група ОД МВР - Ловеч, РУ - Луковит, на *** г. издал обжалваното наказателно постановление № ***. В НП била пресъздадена същата фактическа обстановка, както тази установена с АУАН. На жалбоподателката Т. Г., на основание чл.175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП били наложени следните административни наказания: глоба в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 2 месеца.

От съдържанието на писмо с УРИ № *** от ***г. на РУ - Луковит е видно, че за времето от 08.30 часа на ***до 20.30 часа на същия ден, в дежурния автопатрул са участвали: младши автоконтрольор Б. В. Ц. и младши инспектор И. В. Т..

2

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, заверени копия от: НП № *** от ***г.; АУАН Серия GA № *** от ***, Заповед № *** от ***г.; Удостоверение *** от ***г. Удостоверение *** от ***г.; Писмо УРИ № *** от ***г. в едно с приложен график на дежурствата от ***;

Справка за нарушител/водач на лицето Т. Х. Г..

В хода на съдебното следствие беше разпитан на актосъставителя Б. В. Ц., който потвърди отразеното от него в АУАН. От показанията му се установява, че с колегата му И.

В. Т. били на обход в *** на ул. „***“ със служебен автомобил, когато забелязали червено „***“ модел „***“, управлявано от съпруга на жалбоподателката - В.П.Б.. На предната седалка като водач се возела жалбоподателката Т. Х. Г., а на задната техния син.

Полицейските служители веднага разпознали водача, тъй като предишния ден Ц. го бил спирал със същия автомобил и установил, че същият не притежава СУМПС. Предвид това, двамата последвали със служебния автомобил водача, който продължил да се движи по ул.

„***“. След известно време спрели автомобила за проверка на същата улица. Тримата пътници слезли и започнали да се разправят с полицейските органи, опитвайки се да им попречат да свалят ристрационните номера на автомобила.

В с.з. свидетелят Ц. заяви, че докато водача - В. и синът ги бутали, Т. Г. за секунди се качила в автомобила „***“, а той чул, че тя запалва двигателя и тръгва в посока ***. В. и синът му останали на място.

Според актосъставителя, те не са предприели по-нататъшно преследване на автомобила, тъй като преценили, че е по-удачно да уведомят Началника на РУ - Луковит за случая. Същият поясни, че по-късно през деня отишли заедно със дежурния офицер и със следващия наряд на адреса, на който живее семейството. Там намерили В. Б. и Т. Г. и ги уведомили, че трябва да се явят в РУ - Луковит, за да им бъдат съставени актове. На В. бил съставен акт за това, че е управлявал МПС без да притежава СУМПС, което нарушение бил извършил при условията на повторност, а на Т. бил съставен АУАН, серия GA с № *** от ***, за нарушение по чл. 175 ал. 1 т. 3 от ЗДвП.

С показанията си свидетеля И. В. Г. потвърди така описаната от разпитания Б. Ц. фактическа обстановка.

Съдът кредитира изцяло показанията на двамата свидетели, доколкото същите са ясни, логични и последователни, кореспондиращи изцяло помежду си и с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок и пред надлежния съд поради което жалбата е допустима. Разгледана по същество се явява неоснователно.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началник група ОД МВР - Ловеч, РУ - Луковит съгласно приложената Заповед № ***/ ***г. на министъра на вътрешните работи, като АУАН също е съставен от компетентно лице.

Съдът констатира, че АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано достатъчно ясно и по начин, който позволява на дееца да разбере в какво е обвинен. При съставянето на АУАН е 3 спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН – достатъчно ясно е описана датата и мястото на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В съдебно заседание свидетелите - очевидци потвърдиха описаното в АУАН.

Производството е от административно-наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН, същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно - предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

С НП на жалбоподателката е наложено наказание за нарушение на чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, съгласно която разпоредба водач, който откаже да предаде документите си на органите за контрол или по какъвто и да е начин осуети извършването на проверка от органите за контрол, се наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на *** г. около *** часа полицейските служители Б. В. Ц. и И. В. Т. извършили полицейска проверка на неправоспособния водач В.П.Б., който управлявал автомобил марка „***“ модел „***“, червен на цвят в *** по ул. „***“. На предната седалка като пътник до него се возела съпругата му - жалбоподателката Т. Г., а на задната - техния син. Установява се, че в хода на проверката тримата пътници слезли от автомобила и започнали да се разправят с полицейските органи, опитвайки се да им попречат да свалят регистрационните номера на автомобила. В така създалата се суматоха, жалбоподателката се качила на автомобила, седнала на шофьорската седалка, запалила двигателя и неочаквано потеглила в посока ***.

Съдът намира, че с поведението си Т. Х. Г. действително е попречила на органите на реда да осъществят правомощията си дадени им по закон - на основание чл. 171 т. 2а, б. „а“ от ЗДвП, във вр. с чл. 150 от ЗДвП, а именно да прекратят регистрацията на автомобила като свалят регистрационните му табели, доколкото същият се е управлявал от неправоспособен водач. Разпоредбата посочва, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства - за срок от 6 месеца до една година“.