Решение № 13549 от 11.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13549 гр. София, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И. ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110110109 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „*************“ ЕАД срещу К. В.

Д. и Р. Н. Д.а /а според справка от НБД „Население“ с фамИ. И./, с която са предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК с искане да се признае за установено, че всеки от ответниците дължи на ищеца по 1/2 от задълженията за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № ******23, а именно всеки ответник дължи следните суми: 888.02 лв. – цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до изплащане на вземането; 134.25 лв. – мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 26.06.2024 г.; 20.56 лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение през периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 11.07.2024 г. до окончателното плащане; 4.84 лв. – мораторна лихва за периода от 16.07.2021 г. до 26.06.2024 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е налице договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответниците в качеството им на собственици на топлоснабдения имот през процесния период, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответниците не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „***********“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответниците са изпаднали в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. В. Д. е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно 1 отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че е направил отказ от наследството на своя наследодател, както и че другият ответник е подал декларация за откриване на партида.

Акцентира върху отмяната на т. 6.1.1. от методиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение на ищеца, след като услугата е извършвана от друго дружество, както и размера на това задължение. Оспорва да е изпаднал в забава в плащането на главниците. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Р. Н. И. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва наличието на договорно отношение с ищеца, във връзка с което твърди, че не е нито собственик, нито вещен ползвател на имота, както и че не е приела наследството на своя наследодател.

Оспорва количеството и цената на реално потребената топлинна енергия в имота през исковия период. Възразява, че не е спазена нормативната уредба относно измерването, отчитането и разпределението на топлинната енергия. Акцентира върху отмяната на т. 6.1.1. от методиката, уреждаща формулата за определяне на количеството топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Твърди, че суми за връщане са били прихванати към нейни стари задължения, които не са били безспорни и за което тя не е изразила съгласие.

Оспорва дължимостта на суми за дялово разпределение на ищеца, както и размера на това задължение. Оспорва да е изпаднала в забава в плащането на главниците. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищеца „***********“ ЕООД изразява становище, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните изисквания, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК искове за установяване дължимост на суми, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 42542/2024 г. по описа на СРС, 85 състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед по чл. 410 ГПК.

Основателността на исковите претенции с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ за цената на доставената топлинна енергия се обуславя от наличието на следните предпоставки: съществуването на договорни отношения между страните за доставка на топлинна енергия; реална доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, цената на която да възлиза на претендираната срещу всеки ответник сума.

Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на горните обстоятелства е в 2 тежест на ищеца.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на договор с топлопреносното предприятие.

По делото е представена молба от 31.01.1986 г. от Р. Н. Д.а за откриване на партида на нейно име за процесния имот. Съдът намира, че молбата има характер на отправено от нея до топлофикационното дружество предложение за сключване с нея на договор за доставка на топлинна енергия за този имот, което очевидно е прието, щом молбата се представя по делото от ищеца.

От друга страна обаче от договора на л. 20 – 21 от делото се установява, че през 1990 г.

Р. Н. Д.а и ********** Д. са придобили собствеността върху процесния имот. Липсва спор по делото, а и от договора може да се заключи, че към момента на придобиването двамата са били съпрузи, от което следва, че имотът е придобит от тях в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът счита, че с придобиването на собствеността, което е последващо спрямо подаването от Д.а на молбата от 31.01.1986 г., и двамата са станали потребители на топлинна енергия, а оттам – и страни по договорното правоотношение с доставчика. Липсват твърдения и доказателства впоследствие те да са се разпоредили с правото на собственост върху имота.

От удостоверението за наследници на л. 19 е видно, че ********** Д. е починал на 17.06.2020 г. като разведен и е оставил като законен наследник сина си К. В. Д.. Съдът намира, че с прекратяването на брака между Р. Н. Д.а /понастоящем – И./ и ********** Д. на неустановена по делото дата двамата са станали съсобственици на имота при равни квоти /чл. 28 СК, респ. чл. 27 СК /отм.//.

От друга страна, въпреки че ответникът Д. е посочен в удостоверението за наследници като законен наследник на ********** Д. – единият съсобственик на имота, в случая от съдебното удостоверение на л. 53 от делото се изяснява, че ответникът Д. се е отказал от наследството на наследодателя си, като отказът е вписан в особената книга на съда. С вписване на валидно направения пред районния съдия отказ от наследство, доколкото в случая не се твърди и не се доказва същото да е било прието от ответника Д. преди това, настъпват правните последици, изразяващи се в заличаване на наследственото правоприемство. С отказа от наследство той се лишава от включените в наследството права и не приема включените в него задължения, с което не само престава да бъде наследник, но 3 се счита, че не е бил такъв, тъй като отказът от наследство произвежда действие от откриване на наследството /в този смисъл – т. 1 от ТР № 148/10.12.1986 г. на ОСГК на ВС/.

Предвид изложеното твърдението на ищеца, че ответникът Д. е един от собствениците на процесния имот, е недоказано, поради което не може да се обоснове материалноправната му легитимация да отговаря за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в имота. При това положение предявеният срещу него иск за 1/2 от цената на доставената в имота топлинна енергия през исковия период е неоснователен, респ. неоснователни са и исковете срещу него за 1/2 от мораторната лихва върху тази цена, за 1/2 от цената на услугата дялово разпределение и за 1/2 от мораторната лихва върху нея.

Съдът приема за доказано възникването и съществуването през исковия период на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ************, с абон. № ******23, само между „*************“ ЕАД и ответницата И., произтичащо от качеството й на собственик на 1/2 ид. ч. от имота.

Договорът съобразно чл. 150 ЗЕ се регулира от общи условия. В случая приложими са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „*************“ ЕАД на клиенти в гр. София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.

За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия в процесния имот и на нейните обем и цена е допусната и изслушана съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата се изяснява, че за периода редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, които са правилно изчислени, като по този начин е формирана топлинната енергия за разпределение в сградата – етажна собственост. Вещото лице посочва, че топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминал проверка, която макар и да е извършена след изтичане на законовия срок, е приключила със заключение за съответствие. Установява се, че за исковия период остойностяването на потребената топлинна енергия в процесния имот е извършвано на база прогнозни стойности с годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение. Видно е от заключението, че през периода в имота е имало 1 бр. лира с индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която фирмата за дялово разпределение е начислявала служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата поради липса на достъп. Изяснява се от заключението, че поради липса на достъп топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е начислявана служебно на брой лица с разходна норма 140 л./денонощие за 1 бр. потребител. Установява се, че е начислявана и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като тя е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. счита, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби. Съдът кредитира изцяло неговото заключение като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от третото лице – помагач писмени доказателства.

Съгласно чл. 70, ал. 8 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването рекламации /възражения/ по отчета на показанията на уредите, допълнителен отчет на 4 уредите и рекламации /възражения/ по разпределението на топлинната енергия в изравнителната сметка за предходния отчетен период се извършват в срок до 31 август, а след изтичане на този срок не се приемат нови рекламации /възражения/ за преработване на изравнителната сметка. В случая ответницата И. не твърди и не доказва да е направила рекламации /възражения/ в посочения срок. Предвид изложеното и с оглед отчетните документи, от които е видно, че за исковия период достъп до имота за отчет не е бил осигурен, съдът намира за доказано наличието на основание за разпределяне и начисляване на топлинна енергия за отопление чрез лирата и за битово горещо водоснабдяване не на база реален отчет, какъвто е принципът, а съгласно чл. 141, ал. 1, т. 2 ЗЕ вр. чл. 70, ал. 4 от Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването. Освен това предвид мотивите, изложени в ТР № 2/25.05.2017 г. по тълк. д. № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, ответницата И. при всички случаи дължи и съответстваща на дела й в съсобствеността цена на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, независимо от наличието или липсата на потребление на топлинна енергия за отопление и за битово горещо водоснабдяване в имота.