Решение № 4915 от 26.09.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4915 гр. София, 25.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Г, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Янк. Иванова Вранеску

Членове:

Пламен Колев

Никола Чомпалов като разгледа докладваното от Мария Янк. Иванова Вранеску Въззивно гражданско дело № 20231100504627 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Г. ФОНД гр.София срещу постановление за разноски от 06.04.2023 г., с което частен съдебен изпълнител В. Л. , рег. №780 по изп. д. №20237800400096 отказва да редуцира приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и съответно размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Жалбоподателят намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че приетият от съдебния изпълнител хонорар е прекомерен, несъответстващ на критериите за справедливост и обоснованост по смисъла на чл. 36, ал. 2 ЗАдВ. Твърди, че по изпълнителното дело е извършено единствено подаване на молба за образуване на изпълнително дело, и не са извършване други процесуални действия. Сметките на фонда са общо известни и събирането на вземането е лесно и е извършено в срока на поканата за доброволно изпълнение.

Твърди, че не са извършвани процесуални действия от страна на взискателя. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Счита, че в случая дължим е минимума на адвокатското възнаграждение определено съгласно чл. 10, ал.1, т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 година. Моли, приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение да бъде намалено и съответно на това възнаграждението на ЧСИ т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

Взискателят по изпълнителното дело, оспорва частната жалба, излага съображения , че по изпълнителното дело са извършвани процесуални действия, като получаване съобщения на съдебен адрес, получаване на молби и отговори. Твърди, че размера на адв.възнаграждение е съобразен с предвиденото по Наредба № 1 от 2004г.

Съдебният изпълнител е изложил мотиви по обжалваното 1 постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Твърди, че поисканото адвокатско възнаграждение е минимално, съобразено с Наредбата за адвокатските възнаграждения. Твърди, че липсват основания за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като взискателя е бил представляван по делото от своя адвокат .

Разгледана по същество съдът намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА.

Изпълнителното дело е образувано по молба на взискателя М.М. чрез неговия пълномощник адв.Й.. В молбата е посочен изпълнителния способ налагане на запор върху банкова сметка, която е и конкретно посочена в молбата. ЧСИ е образувал производството, изпратил е покана за доброволно изпълнение и е наложил е запор върху банковата сметка в Уникредитбулбанк.

Банката е наложила запора и е превела сумата предмет на изпълнителния лист – главница и лихви, както и разноски за изпълнителното дело – такси и адв.възнаграждение по сметка на ЧСИ по изп.дело. Адвокатското възражение е посочено в пълномощното в размер на 2400 лв. и толкова е прието от ЧСИ чрез посочване на разноските в поканата за доброволно изпълнение.

Длъжника е направил възражение до ЧСИ за така определените разноски, посочени в поканата за доброволно изпълнение, като е поискал намаляване на разноските за адв.възнаграждение до сумата по т.10,ал.1,т.1 от Наредба № 1 от 2004г. – 200 лв. и съответно намаляване на таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.

С обжалваното постановление ЧСИ е приел, че договореното адв.възнаграждение на процесуалния представител на взискателя е в размер по нисък от минималното по чл.10,ал.1,т.2 от Наредба № 1 от 2004г., поради което не е налице основание за неговото намаляване.

Видно от изпратеното съобщение от ЧСИ, отговора на Уникредит Булбанк АД и платежно нареждане, сумата е събрана от частния жалбоподател длъжник въз основа на направения запор по негова банкова сметка.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство задължението на длъжника за разноски е изрично уредено чл. 79 ГПК.

Видно от договора за правна помощ, приложен към молбата за образуване на изпълнителното дело, между взискателя и пълномощника е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 2400 лева, което е близо до минималното определеното по начина посочен в чл. 10, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 година, което е 2310 лв.без ДДС. От представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката действия по делото се изчерпват с представянето на молба за образуване на изпълнителното дело, в която е посочен и изпълнителния способ. Съгласно чл.426,ал.2 вр.ал.1 от ГПК, изпълнителното производство започва по молба на взискателя, в което се изисква да е посочен и изпълнителния способ.

Настоящият състав на съда счита, че действително присъдената с изпълнителния лист главница е в голям размер, но следва да се посочи, че длъжникът е Г. фонд, който поема обезщетения при ПТП при липса на застраховки със застрахователни дружества. Същия има известни 2 банкови сметки с налични средства и наложения запор осигурява вземането, което е видно от върнатото съобщение от страна на банката, поради което не може да се приеме, че биха се следвали последващи процесуални искания от страна на пълномощника на взискателя, а и такива за събиране на вземането не са извършвани.

Възнаграждението за процесуално представителство има предвид продължително изпълнение с множество изпълнителни действия, предполагащи прилагане различни способи за събиране на вземането.

Конкретния случай не е такъв, вземането се реализира с едно процесуално действие по налагане на запор, което действие е посечено в молбата за образуване на закона, което е изрично изискване на чл.426,ал.2 ГПК, поради което съдът намира, че се следва възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело.

Предвид на гореизложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съгласно посочената разпоредба е в размер на 200 лева и не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение над този размер. По тези съображения се налага извод, че претендираното от взискателя и определено от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер се явява прекомерно, поради което и при съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК следва да бъде намалено до размер от 200 лева.

В случая, основателна се явява и жалбата срещу постановлението за разноски по изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Пропорционалната такса съдът намира, че следва да се определи върху общо събраната сума. В този случай при общ събираем интерес от 50281.58 лева / главница и лихви/, пропорционалната такса т . 26 е в размер на 3 231.23 лева без ДДС или 3 877.47 с ДДС , а не определената от ЧСИ. Простата такса за образуване на изпълнението от 72 лв. остава непроменена и се дължи от длъжника.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ПОСТАНОВЛЕНИЕ от 06.04.2023 г., постановено от ЧСИ В. Л., рег. №780 по изп. д. №2023780040009693, с което е оставено без уважение възражението на длъжника Г. Ф. Е. ******* за намаляване на приетите по делото разноски и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ определените с поканата за доброволно изпълнение разноски за изп. производство както следва: за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лева/ двеста/ без ДДС или 240 лв. с ДДС и за пропорционална такса по т. 26 от Тарифата на ЧСИ за разликата над 3 877.47 лева с ДДС / три хиляди осемстотин седемдесет и седем стотинки и четиридесет и седем лева/.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4