Решение № 5157 от 19.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5157 гр. Пловдив, 19.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330102491 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с ЕИК: 203670940 против Р. Г. Н., с ЕГН: **********, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 9 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1378,02 лева, представляваща незаплатена главница за периода * г.; 236,89 лева, представляваща договорна лихва за периода * г., както и сумата от 410,51 лева, представляваща обезщетение за забава за периода * г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № *г. по ч.гр.д. № *г. по описа на ПРС, XVII – ти гр. състав.

Ищецът твърди, че на * г. е подписано Приложение 1 към договора за цесия от * г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ищеца, по силата на който вземането, произтичащо от договор за кредит за покупка на стоки и услуги № * oт * г. е прехвърлено в полза на ищеца с всички привилегии, обезпечения, принадлежности, включително и лихви. Твърди се, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за извършената цесия с уведомително писмо от * г., изпратено на длъжника с известие за доставяне.

1

Твърди се, че по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника е изпратено от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ чрез „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД уведомително писмо от * г. за станалата продажба.

Твърди се, че на * г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ и ответника е сключен договор за кредит за покупки на стоки и услуги № *.

Твърди се, че с подписване на договора за кредит ответника е съгласил предоставения потребителски кредит да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор на кредитора.

Сочи се, че общата стойност на плащане по кредита е в размер на 2153,28 лева, а договорната лихва е 511, 90 лева. Излага, че на основание сключения между страните договор ответникът се задължил да върне сумата по кредита до * г. на 24 месечни погасителни вноски, всяка по 89, 92 лева, съгласно изготвения погасителния план, като крайният срок за издължаване бил * г., като по отношение на вземането по договора за кредит не била обявена предсрочна изискуемост. Излага, че съгласно условията по договора при забава на една или повече месечни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата.

Твърди се, че такава е начислена за периода от * г. до датата на подаване на заявлението в съда в общ размер на 410, 51 лева, които суми към настоящия момент не са били заплатени от страна на ответника, ето защо се твърди, че за ищеца е възникнал правен интерес от предявяване на иск за процесните вземания, доколкото длъжника е възразил срещу издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК постановена по ч.гр. д. № * г. по описа на Районен съд – Пловдив.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира следното:

Не се оспорва прехвърлянето на вземането по договора за паричен заем, като в съдебната практика се приема, че е с връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомление за извършеното прехвърляне на вземания, ответникът се счита уведомен.

Не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства се установява, че на *г. между „БНП Париа Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ и ответника Р. Н. е сключен Договор за потребителски кредит *, по силата на който на ответника е предоставена в заем сумата от 1641, 38 лв. за финансиране на стоки, подробно посочени в договора на л. 6 от делото, като видно от допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, която се кредитира от настоящия съдебен състав като обективно и компетентно изготвена, тази сума е била преведена на търговеца – продавач. Всички относими към кредитната сделка документи съдържат подписи и за ответника, които не са оспорени откъм авторство в преклузивния за това срок по чл. 131 ГПК, съгл. чл. 193, ал. 1 ГПК.

От представените доказателства - приложение № 1 към рамков договор 2 за цесия, в които фигурират вземанията към ответника, се установява, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ищеца е сключен договор за цесия, по силата на който последният е придобил вземанията срещу ответника, произтичащи от договора за кредит. Такава възможност е предвидена в чл. 12 от Общите условия, за което е налице изрично съгласие на насрещната страна, дадено с подписването им.

Съобразно договора за цесия, цесионерът е придобил вземанията за главница, ведно с натрупаните към момента на прехвърлянето лихви, привилегии и обезпечения.

Прието е уведомително писмо за цесията /л.37/ от цедента, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД, чрез нарочно упълномощения за това цесионер за извършената цесия, адресирани до длъжника.

Изходящото от упълномощения цесионер уведомление, което има дата, съдържа имената на ответника, както и обстоятелства относно конкретния кредит и дължимата сума, приложено към исковата молба и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.

99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД /за възможността цедентът да упълномощи цесионера - Решение № 156/30.11.2015 г., т. д. № 2639/2014 г. на II т. о. и Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о./. Като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, извършеното по този начин уведомление следва да бъде съобразено от съда по силата на чл. 235, ал. 3 ГПК /трайна и непротиворечива съдебна практика Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на, ІІ т. о. на ВКС, Решение № 3/16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г. на ВКС, І т. о. и Решение № 78 от 09.07.2014 г., т. д. № 2352/2013 г. на ВКС, ІІ т. о./.

На първо място следва да се разгледат направените от пълномощника на ответника възражения за недействителност на договора за заем, поради противоречие с разпоредбите на ЗПК. Съдът дължи произнасяне по така наведените възражения, тъй като нормите, уреждащи нищожността на сделките, каквато се твърди да е налице в случая, са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно. Ако установи нищожност на договор, от който страните черпят права, съдът е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и без да е направено възражение за нищожност.

Първоначалният кредитор е финансова институция по смисъла на чл.3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало извън рамките на своята професионална дейност, т.е. същият има качеството на „потребител“ по смисъла на ЗЗП.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК в 3 релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т.20 и ал.2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Тя е по - особена по вид с оглед на последиците, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, а не и на лихвата и други разходи.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК договор за потребителски кредит е недействителен, ако не са посочени приложимият лихвен процент и условията за прилагането му. В случая в договора е посочено, че лихвеният процент е фиксиран – 26, 46 %. Липсва обаче разпоредба за условията за прилагането му. Липсва уточнение за базата, върху която се начислява лихвеният процент – дали върху целия размер на кредита, върху остатъчната главница или върху главницата и застраховката и за какъв период се отнася- годишен, месечен или за периода на договора. Т.е. не става ясно как е разпределян лихвеният процент във времето – за какъв период, върху цялата дължима главница и застраховка или съобразно поетапното й намаляване. При това положение не става ясно как е формирана възнаградителната лихва и защо възлиза на претендирания размер.

Принципно при фиксирана лихва не се прилага изискването за предоставяне информация за последователността на разпределяне на вноските между различните неизплатени суми. Но това изискване е относимо към чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, а не към чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която разпоредба съдът констатира да е нарушена.

Без значение дали лихвеният процент е фиксиран или променлив, следва в договора за кредит да са посочени условията /начините/ за прилагането му. Това изискване не е изпълнено. В договора е посочен единствено размерът на лихвения процент, както и че същият е фиксиран.

Никъде в договора не е отбелязан и какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата /и/или застраховката/ по кредита, за да може да се направи проверка при какви условия /начини/ е приложен лихвеният процент и дали същият отговаря на посочения от кредитодателя фиксиран размер. В този смисъл съдът намира, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, която е императивна.

Не са спазени и изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

4

В процесния договор никъде не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването. Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

Нарушение е налице, т.к. в договора кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите /кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият/. Ето защо, не е ясно по какъв начин е формиран ГПР, неясни са както компонентите, така и математическият алгоритъм, по който се формира годишното оскъпяване на заема. След като кредиторът, при формиране цената на предоставения от него финансов ресурс, задава допълнителни компоненти, които го оскъпяват, следва по разбираем за потребителя начин да посочи какво точно е включено в тях.