Решение № 179 от 19.05.2025, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Административно наказателно дело 658/2024
- Вид
- Решение № 179
- Подписан
- 19.05.2025
- В сила
- 06.10.2025
- Състав
- ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63д, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 118, ал. 4 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 185, ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 1, т. 61 · Закон за данък върху добавената стойност
- § 15д ал. 1, т. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
№ 179 гр. Велико Търново, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, II СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ Административно наказателно дело № 20244110200658 по описа за 2024 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД гр. Велико Търново, представлявано по пълномощие от адв. *** от САК, против Наказателно постановление № 766592-F760126 от 23.04.2024 г. на Началника на Отдел "Оперативни дейности" - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството за нарушение на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС и на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 /хиляда/ лева. Претендира се неговата отмяна с оплаквания за незаконосъобразност.
В съдебно заседание, чрез своя пълномощник, дружеството поддържа жалбата си, като претендира и разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Също претендира разноски.
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства, намери за 1 установено от фактическа и правно страна следното:
На 15.03.2024 г., в 14:00 часа, служители на Национална агенция по приходите при ЦУ на НАП извършили проверка на търговски обект по смисъла на параграф 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - дюнер, находящ се в гр. Велико Търново, ул. „Васил Левски“ № 15, стопанисван от „***" ЕООД.
При проверката било установено, че продажбите в обекта се отчитат чрез фискално устройство „Датекс“ с индивидуален номер DТ767186 в данъчна група „Г“ - продажби облагаеми с 9% данък върху добавената стойност, вместо в данъчна група „Б“ - продажби облагаеми с 20% ДДС.
В хода на проверката, документирана с протокол cep. АА № 0108242 от 15.03.2024/14:00 часа, бил издаден фискален бон № 0075906/15.03.2024/15.03.2024/14:03:334 и изведен от фискалното устройство дневен отнет № 0075908, от които се установило, не оборотите се отчитат в група „Г“. Установило се, че обектът е категоризиран като Бързо хранене „Експрес“ с капацитет 12места /Удостоверение № 3267/04.08.22 г. издадено от Община Велико Търново. Установило се, че дейността се извършвала в помещение около 15кв. м., в което се приготвяли дюнерите и били разположени местата за консумация. На закрито били установени три места за консумация, а на открито – четири. За периода, в който органите по приходите извършвали проверката повечето дюнери се продавали за консумация извън обекта. Процесът на поръчване бил опростен, липсвало специализирано обслужване от сервитьор. Заето било едно лице, на длъжност „готвач –заведение“, което приготвяло дюнери и приемало плащания. Нямало друг персонал, нямало сервитьори. В обекта нямало гардероб, нито санитарно помещение. Налице било ограничено пространство, с основно оборудване и основната част от клиентите консумирали закупената храна вкъщи.
Значителна част от поръчките се изпълнявали за вкъщи чрез платформите „Glovo" и „Take Away" и сe отчитали с „отложено плащане“. В дневния отчет от фискалното устройство, изведен по време на проверката № 0075908/15.03.2023/14:16:514 се установило, че 198.60 лева били отчетени в департамент „отложено плащане“ от общ оборот 508.60 лв.
Съгласно параграф 15д, ал. 1, т. 2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закон за данък за добавената стойност се прилагала намалена ставка 9% ДДС при ресторантски и кетъринг услуги. Съгласно т. 61 от ДР на ЗДДС не били ресторантски или кетъринг услуги „доставката, състояща се в приготвяне и доставка на храна и/или напитки без друга подпомагаща услуга. Това третиране било в съответствие с чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) 282/2011, съгласно който доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смятала за ресторантска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.
Прието, че по този начин била е нарушена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, вр. чл. 118, ал.
4 от ЗДДС.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на представляващия дружеството, връчен му е надлежно и е подписан отбелязване, че в седмодневен срок ще бъдат представени писмени възражения.
Последвали са такива, които са разгледани, но се взети предвид при решаване на преписката.
Въз основа на АУАН е последвало и издаването на обжалваното наказателно постановление, в което наказващият орган е възпроизвел описаната в акта фактическа обстановка, подвел е нарушението под санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, налагайки на дружеството имуществена санкция в размер 1 000 /хиляда/ лева.
Представени са и доказателства за компетентността на административно наказващия орган да издава НП по чл. 185 от ЗДДС - Заповед № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г. на ИД на НАП.
В съдебно заседание свидетелите на въззиваемата страна поддържат направените с АУАН констатации.
От показанията на свидетеля Асенов, заемащ длъжността готвач в санкционираното дружество /видно от представения трудов договор/, се установява, че заведението е 2 категоризирано като обектът за бързо хранене. В него имало маси, столове и кухненска посуда, като част от клиентите обядвали и вечеряли там, а други си вземали храна за вкъщи.
Същото разполагало със санитарен възел на втория етаж, било климатизирано е, имало къде клиентите да се измият и да си закачат дрехите. Разполагало с шест места вътре и три отвън.
Тези негови показания се потвърждават от представените по делото фактури за: изработка на барполт за четири места, изработка на маса за посетители, изработка на ламперия със закачалки, изработка на бар табуретка и метална табуретка, закупуване на климатична инсталация Gree.
От представената длъжностна характеристика за длъжността готвач е видно, че лицето заемащо тази длъжност е натоварено и с други задължения, освен с производството на готварска продукция: Участва в предлагането, сервирането, отсервирването на готовата продукция; Консултира клиента при неговия избор; Отсервирва и почиства масите и оборудването след всеки клиент; Спазва изискванията за количеството и качеството на вложените продукти и подправките; Следи за работата на машините, съоръженията и състоянието на посудата, Поддържа изискваната производствена хигиена на работното място съгласно санитарните изисквания и др.
По делото не е спорно, че за процесния обект е издадено удостоверение за категоризация на обект бързо хранене с една звезда, както и че същото е регистрирано като обект за обществено хранене – Удостоверение № 3267/04.08.2022 г., издадено от Община Велико Търново.
Горната фактическа обстановка съдът изведе след анализ на приобщените по делото гласни и писмени доказателства.
С оглед на установеното се налагат следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежно легитимирано лице, в законоустановения срок, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е основателна.
АУАН и НП съдържат предвидените в чл. 42 и съответно чл. 57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на наказателното постановление на това основание.
В случая обаче неправилно е приложен материалния закон.
Нормата на § 15д ал. 1, т. 2 от ПЗР на ЗДДС предвижда, че ставката на данъка по чл.
66а се прилага за следните доставки с място на изпълнение на територията на страната, при внос на стоки на територията на страната и при облагаеми вътреобщностни придобивания на стоки: доставка на ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на приготвена или неприготвена храна, включително състояща се в доставка на храна за вкъщи; това не се прилага за ресторантьорски и кетъринг услуги, които се състоят в доставка на бира, вино и спиртни напитки, включително в случаите по чл. 128, до 31 декември 2024 година включително.
Спорният по делото въпрос е дали дружество осъществява ресторантьорски и кетъринг услуги, за да е приложима ставката от 9 % ДДС върху доставяните от него стоки и услуги.
Легална дефиниция на понятието "ресторантьорски и кетъринг услуги" е дадена в § 1, т. 61 от ДР на ЗДДС, според която разпоредба "ресторантьорски и кетъринг услуги" са ресторантьорските услуги и кетъринг услугите по смисъла на чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност. Не е ресторантьорска или кетъринг услуга доставката на приготвена или неприготвена храна от супермаркети, магазини и други подобни.
Съгласно чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, ресторантьорските услуги и кетъринг услугите са услуги, които се състоят в доставката на приготвени или неприготвени храни или напитки, или и на двете, за консумация от човека, придружени от достатъчно помощни услуги, за да могат да се консумират непосредствено. Доставката на храна, на напитки, или и на двете е само един компонент от едно цяло, в което услугите играят по-голяма роля.
Ресторантьорски услуги е доставката на такива услуги в заведенията на доставчика, а кетъринг е доставката на такива услуги извън помещенията на доставчика. Доставката на 3 приготвени или неприготвени храни или напитки или и на двете, независимо дали е включен превозът, но без каквито и да било други помощни услуги, не се смята за ресторантьорска услуга, нито за кетъринг услуга по смисъла на параграф 1.
В настоящият случай не е спорно, че процесния обект предоставя услуги по доставка на храна за консумация от човек, като и че услуга е придружена от достатъчно помощни услуги, за да може храната да се консумира непосредствено и на място.
Към момента на проверката действително е установено, че в обекта е бил назначен единствено готвач.
От друга страна обаче се доказа, че обектът разполага с маси и столове, където да се консумира храната, като и прибори, различни от тези за еднократна употреба – вилици и порцеланови чаши. Заведението е разполагало и с удостоверение за категоризация, в която е определено като именно такъв тип заведение за хранене и развлечение. В същото се прилага принципа на самообслужването. Няма назначени лица на длъжност сервитьор. Обектът е снабден със закачалки, климатична инсталация и санитарен възел с течаща вода. В него се приемат поръчки, изслушват се желанията на клиентите, приготвя се поръчката – от суров продукт до такъв годен за консумация, маркира се, заплаща се и се предава за консумация.
Поръчаната храна може да бъде консумирана на място, при което се извършва и съответното почистване и хигиенизиране.
Липсата на сервиране в заведението не обуславя извод, че не са осъществявани ресторантьорски услуги. Съобразно дефиницията на този вид услуги, съдържаща се в чл. 6 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 и практиката на СЕС по сходни казуси, наличието на сервиране в съответния обект не е задължителен елемент от фактическия състав на тази доставки. Обслужването на клиентите не се ограничава единствено до сервиране на храната, както приема СЕС в редица свои решения, а е свързано и с много други дейности, основна част от които са изпълнявани в обекта на санкционираното дружество.