Решение № 565 от 28.05.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Варна, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. М.а К. Семова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20243100500157 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба с вх. № 2273/29.01.2024 г. , депозирана от Х. В. Д., чрез адв. П. Н., срещу Решение № 3347/18.10.2023 г., постановено по гр. д. № 13790/2022 г. по описа на ВРС, ХХ състав, в частта, с която бащата Х. В. Д., ЕГН **********, е лишен от родителски права спрямо децата М. Х. Д., ЕГН ********** и И. Х. Д., ЕГН **********, поради това, че без основателна причина трайно не полага грижи за децата си и не участва в издръжката им, на основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, както и в частта, с която е осъден да заплати сторените в производството разноски и държавна такса.

В жалбата се излага, че решението е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Счита, че в първоинстанционното производство не е установено наличието на всички кумулативни предпоставки за уважаване на иска по чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, както и че изводът на съда, че ответникът не е осъществявал пряк или опосреден контакт с двете си деца от близо 5 г., е неправилен и необоснован. Твърди, че по делото се съдържат данни, че бащата е разговарял по телефона с майката във връзка с децата, както и с децата лично, а непосредствено преди делото е осъществил контакт с майката, което е посочено от нея в съдебно заседание.

Посочва, че информацията относно честотата на контактите между бащата и децата по телефона и чрез интернет изхожда единствено от майката, която е пряко заинтересована от изхода на делото и не следва да бъде приета за обективна и достоверна. Счита, че съдът не е изследвал възможността бащата обективно да е бил възпрепятстван да осъществи връзка с децата или това препятствие да се е дължало на поведението на майката М. Ф., тъй като комуникацията с децата се осъществява чрез нея. Посочва, че не е доказано по делото, че бащата не е изплащал издръжка на двете деца, като за това обстоятелство са изслушани единствено двама свидетели, водени от майката, чиито показания не могат да бъдат кредитирани като достоверни и обективни, доколкото са противоречиви и не са следствие на 1 лични впечатления. Счита, че е в интерес на децата да създадат и изградят емоционална връзка с биологичния си баща, с оглед тяхното нормално психическо и емоционално развитие. Лишаването от родителски права представлява крайна мярка и се налага, когато родителят създава риск за отглеждането и възпитанието на децата или демонстрира равнодушие и незаинтересованост от живота им, какъвто настоящият случай не е. Твърди се, че искането на майката за лишаване на бащата от родителски права е продиктувано от желанието й да получи разрешение да пътува с децата извън страната, без да получава съгласието на бащата. Посочва, че първоинстанционният съд е допуснал съществено процесуално нарушение недопускайки съдебно-психологична експертиза и изслушване на детето М. с оглед задължението служебно да следи за интереса на децата, както и поради неизслушване на родителя, чието лишаване от права се иска. Моли обжалваното решение да бъде отменено в обжалваната част и да бъдат присъдени сторените от въззивника разноски в двете съдебни инстанции.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от М. М. Ф., като майка и законен представител на децата М. Х. Д. и И. Х. Д., чрез адв. Ж. С., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба. Посочва се, че ВРС е обсъдил подробно събраните в хода на производството доказателства, изяснил е фактическата обстановка и въз основа на тях е достигнал до правилни и законосъобразни изводи, че бащата е пренебрегвал родителските си задължение, както и че същият без основателна причина не се е възползвал от правото на лични контакти с децата. Твърди се, че въззивникът не проявява интерес към здравето и нуждите им, към тяхното физическо и емоционално развитие и не дава средства за тяхната издръжка. Излага се, че бащата е предоставял издръжка преди 5-6 години, когато е бил в България, но след заминаването си е изпратил последно такава през месец октомври 2018 г. Посочва се, че непосредствено преди съдебното заседание пред ВРС, бащата се е свързал с майката и е изпратил парични средства и подаръци на децата през месец декември 2023 г., но това не оправдава незаинтересоваността му през предходните 4 години. Оспорва се твърдението на процесуалния представител на въззивника относно това, че майката иска да лиши бащата от родителски права, за да извежда децата в чужбина. Моли се въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на ВРС да бъде потвърдено изцяло. В случай, че първоинстанционното решение бъде отменено, то моли да бъде дадено разрешение, заместващо липсващото съгласие на бащата Х. В. Д. за издаване на паспорт на децата М. Х. Д. и И. Х. Д., както и да пътуват, придружавани от майка си М. М. Ф. в рамките на ЕС, за срок до навършване на пълнолетие. Претендират се разноски. С уточнителна молба е изяснено, че исковете с правно основание чл. 132 СК и чл. 127а СК са предявени в условията на евентуално съединяване.

Контролиращите страни ДСП-Долни Чифлик и Районна прокуратура - Варна, редовно уведомени, не депозират становище по жалбата.

С протоколно определение от открито съдебно заседание, влязло в законна сила на 24.04.2024г., производството по предявения иск с правно основание чл.132 ал.1 т.2 СК е прекратено поради отказ от иска за лишаване от родителски права против бащата Х. Д..

В последното съдебно заседание въззивникът е изразил становище по предявените в евентуалност искове, като е посочил, че не възразява родителските права да бъдат предоставени на майката, да бъде определен един разширен режим на лични отношения между бащата и децата- всяка втора и четвърта събота с преспиване, 20 дни през лятото и някакви дни по Коледа. Съгласен е с размера на претендираната издръжа. Не оспорва иска по чл.127а СК.

Въззиваемата страна е изразила също съгласие за разширен режим на лични отношения, поддържа иска по чл.127а СК.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени в условията на обективнокумулативно съединяване искове с правно основание чл.132 ал.1 т.2 от СК, предявени от М.

2

М. Ф. срещу Х. В. Д. за лишаване на ответника от родителски права по отношение на децата М. Х. Д., ЕГН: ********** и И. Х. Д., ЕГН: ********** поради трайно неполагане на грижи за децата без основателна причина и неосигуряване на издръжка. В условията на евентуалност са били предявени искове с правно основание чл. 127, ал. 2 и чл. 127а от СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на децата на майката, при която да бъде определено местоживеенето им, да бъде определен режим на лични контакти на децата с бащата, както и ответника да бъде осъден да заплаща в полза на децата месечна издръжка в размер на 200,00 лв. за всяко дете, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.10.2022 г. до настъпване на законно основание за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска; както и за постановяване на съдебно решение, с което да бъде дадено разрешение, заместващо съгласието на бащата, децата да пътуват до държави до граничните на Република България държави - Република Сърбия, Република Турция, Република Гърция и Република Северна Македония, държавите членки на Европейския съюз и Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия за период не по-дълъг от десет календарни дни за всяко пътуване, придружавани от майка си или упълномощено от нея пълнолетно лице, за срок от пет години, сумарно до 30 дни годишно, както и за издаване на задгранични паспорти на децата.

В отговора на исковата молба чрез особения представител е оспорен изрично иска по чл.132 СК /по който понастоящем производството е прекратено/, както и по иска с правно основание чл.127а СК. Исковете по чл.127 СК не са оспорени.

Контролиращата страна РП-Варна е изразила становище за основателност на исковете.

Контролиращата страна ДСП-Варна е изготвила социален доклад.

ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от представените удостоверения за раждане се установява, че са родители на децата М. Х. Д., роден на *** г. и И. Х. Д., роден на *** г.

Видно от трудов договор № РД-2630/30.11.2018 г. и допълнително споразумение № РД-934/29.04.2022 г. към трудов договор № РД-2630/30.11.2018 г., ищцата е заета по трудово правоотношение в Община Долни Чифлик на длъжност „ст. експерт обществени поръчки“ при основно брутно месечно трудово възнаграждение от 1100,00 лв.

Съгласно служебни бележки изх. № АД-07-448/04.10.2022г. и изх. № АД-07447/04.10.2022г. издадени от СУ „Васил Левски“ – Долни чифлик, за учебната 2022/2022 г. детето М. е записано като ученик в 5а клас, а детето И. в 1в.

Видно от писмо рег. № 365000-44281/08.08.2023 г. от ОД на МВР – Варна за периода 01.01.2017 г. – 30.07.2023 г. ответникът Х. В. Д. е влязъл в Република България през ГКПП Аеоргара София на 03.04.2018 г. и на 04.08.2018 г., а е излязъл през същото ГКПП на 08.04.2018 г. и на 11.08.2018 г.

От писмо изх. № 4008-03-34431/04.08.2023 г. от ТП на НОИ – Варна се установява, че за период от две години назад на родителите не са изплащани обезщетения за безработица, временна неработоспособност, помощи от държавното обществено осигуряване или пенсии. Видно от писмо изх. № 3764131/02.08.2023г. от ТД на НАП – Варна, ведно с 2 бр. справки, няма данни за регистрирани трудови договори и осигуряване, а за ответника за периода 02.08.2021 г. до издаването. От същото писмо е видно, че майката е заета по ТПО при Община Долни Чифлик с основна заплата от 1100,00 лв.

Съгласно 2 бр. служебни бележки издадени от Футболен клуб „Моряк 16“, Старо Оряхово от 09.08.2023 г. децата М. и И. участват в организираните тренировъчни и състезателни мероприятия на клуба от месец юни 2023 г. и редовно заплащат членски 3 вноски, като за двамата е закупена пълна екипировка.

Съобразно поставените на ищцата въпроси по реда на чл. 176 от ГПК, през последните две седмици ответникът е проявил интерес да види децата по месинджър във връзка с образуваното дело, но от 2018 г. не е изпращал издръжка. Ищцата е ангажирала и гласни доказателства чрез разпита на водените свидетели А.С.М. и В.Р.Р., като и двете са изложили, че само майката полага преки и непосредствени грижи за децата. Знаят, че бащата живее в чужбина, не се вижда с децата и не изплаща издръжка.

Изготвеният от контролиращата страна социален доклад е установил по данни на ищцата, че ответникът не се е прибирал в Бълария от 2018 г., като от тогава до настоящия момент не е изпращал средства за децата. Социалното проучване установило, че основните грижи по отглеждането и възпитанието им са поети от майката, а при необходимост разчита на подкрепа, включително финансова от страна на родителите си, с които съжителства. В социалното интервю ищцата споделила, че ответникът веднъж на година и половина контактува с нея по телефона, а с децата не е осъществявал връзка от 2018 г. Ищцата споделила също, че след образуване на делото бащата започнал да изпраща съобщения, в които описвал, че не може да се свърже с тях, но тя не си е променяла телефонния номер и не е възпрепятствала контактите му с децата. Била осъществена една видео среща между тях чрез социалните мрежи. Излага се, че майката е оказала нужното съдействие за целите на социалното проучване.

ВОС като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивните жалби възражения, намира за установено от правна страна следното: