Определение № 952 от 05.08.2025, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 952 гр. С.З., 05.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20255500500506 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.413, ал.2 от ГПК.

Образувано по частна жалба на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр. С.З., бул. „******, представлявано от законния си представител Р.И.М. – управител, действащ чрез адв. Т. Д. срещу разпореждане № 1233/17.06.2025 г. по ч.гр.д. № 651/2025 г. по описа на Районен съд – Ч., с което е отхвърлено частично заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК относно претендираните разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до размера на 400 лв.

Излагат се доводи за неправилност на обжалваното разпореждане и се претендира отмяната му и постановяването на ново, с което бъде разпоредено издаването на заповед за изпълнение за пълния размер на разноските за адвокатско възнаграждение.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „В.И К.“ ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т. М. В., ЕГН – **********, с адрес: с. О., общ. Б.Д., обл. С.З. за сумата от 1335,29 лв. - главница и 124,18 лв. – лихва за периода от 06.01.2024 г. до 08.04.2025 г., както и законната лихва за от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането и разноските в заповедното производство в обща размер от 429,20 лв., от които 29,20 лв. – платена държавна такса и 400 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

Към заявлението е приложен договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025 г., от който се установява, че „В.И К.“ ЕООД е възложило на адв. Т.

1

Д. осъществяването на процесуална защита в заповедно производство срещу Т. М. В.. Договорено е възнаграждение в размер на 400 лв., платимо по банкова сметка при подписване на договора.

Представено е преводно нареждане от 12.05.2025 г., удостоверяващо заплащането на договореното адвокатско възнаграждение по сметката на адв.

Т. Д..

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение за разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до претендираните 400 лв., тъй като е приел, че следва да определи подлежащите на присъждане разноски съобразно материалния интерес и правната и фактическа сложност на делото, а не съобразно доказателствата за реално заплатеното възнаграждение.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуалнолегитимирано лице, в предвидения от закона срок за обжалване срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК, приложима и в заповедното производство, при уважаване на искането му за издаване на заповед за изпълнение заявителят има право на разноските за платено възнаграждение за един адвокат.

В съответствие с указанията по приложението на закона, дадени с ТР № 6/2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, заявителят е удостоверил, че със сключеният между него и адв. Т. Д. договор за правна защита е било договорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., платимо на по банков път, както и че плащането на възнаграждението в този размер е било извършено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.

При това положение заповедният съд няма право на автономна преценка дали заплатеното възнаграждение е прекомерно, а следва да го присъди с оглед уважената част на иска, т.е. в пълен размер в конкретния случай.

Преценка за прекомерността на платеното от заявителя адвокатско възнаграждение съдът може да направи в случай, че длъжникът обжалва заповедта за изпълнение в частта й за разноските, с искане за намаляването в тази им част поради прекомерността на възнаграждението.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е неправилно и като такова следва да бъде отменено и вместо него да се постанови издаването на заповед за изпълнение в полза на „В.И К.“ ЕООД за разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 200 лв. до заплатеното такова от 400 лв.

Воден от изложените съображения на основание чл.278, ал.4 и чл.271, ал.1 пр. 2-ро от ГПК Окръжен съд – С.З.

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 1233/17.06.2025 г. по ч.гр.д. № 651/2025 г. по описа на Районен съд – Ч. и вместо него РАЗПОРЕЖДА да се издаде в полза на „В.И К.“ ЕООД, ЕИК № ******, със седалище и адрес на управление: гр.

С.З., бул. „******, представлявано от законния си представител Р.И.М. – управител, заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Т. М. В., ЕГН – **********, с адрес: с. О., общ. Б.Д., обл. С.З. за сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща разликата над присъдените й разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 200 лв. /двеста лева/ до пълния размер на подлежащото на присъждане като разноски в заповедното производство платено от нея адвокатско възнаграждение от 400 лв. /четиристотин лева/.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Ч. за издаването на заповедта за изпълнение по на парично задължение по чл.410 от ГПК за допълнителните разноски от 200 лв. / двеста лева/ за платено адвокатско възнаграждение .

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3