Определение № 276 от 31.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 276 гр. София, 30.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина Михова

Членове:

Светла Букова

Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Христина Михова Касационно частно наказателно дело № 20248003200430 по описа за 2024 година Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 351, ал. 6 от НПК.

Постъпила е частна жалба от подсъдимия В. М. А., чрез защитника му – адвокат В.Ч., срещу разпореждане от 16.01.2024 г., с което е върната касационната му жалба срещу въззивно решение № 353/2023, постановено по в.н.о.х.д. № 658/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд. В нея се сочи, че касационната жалба отговаря на изискванията на процесуалния закон, тъй като с нея е заявено касационното основание по чл. 348, ал.1, т.1 НПК, както и данните в негова подкрепа. На това основание се прави искане за отмяна на разпореждането за връщане на касационната жалба.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди материалите по делото и доводите, изложени в жалбата, намери за установено следното:

С присъда № 9 / 23.03.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 432/2021 г. по описа на Софийски окръжен съд подсъдимият В. М. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 302, т.1, пр. 6, б. „а“, вр. с чл. 301, ал. 1, пр. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с ал. 1 НК, като е осъден на наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал.1 НК за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.

Със същата присъда подс. А. на основание чл. 37, ал.1, т. 6, вр. с чл. 302, т.1, пр. 6, б. „а“, вр. с чл. 301, ал.1, пр. 2 НК е лишен от право да заема длъжност в МВР за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Присъдата на СОС е обжалвана пред Софийски апелативен съд, който с решение № 353/19.10.2023 г., постановено по в.н.о.х.д. № 658/2023 г. я потвърдил изцяло.

1

Подсъдимият А. останал недоволен от въззивното решение и чрез защитника си подал касационна жалба до Върховния касационен съд.

С разпореждане от 18.12.2023 г. съдията – докладчик по въззивното дело оставил без движение жалбата, като дал седемдневен срок на подателя й да допълни съдържанието й в съответствие с изискванията на чл. 351, ал.1 НПК. Съобщението за това разпореждане е връчено на защитника на 04.01.2024 г.

В посочения от съда срок защитникът подал нова касационна жалба със съдържание почти идентично с това на оставената без движение касационна жалба. Съдията – докладчик преценил, че не са изпълнени указанията, които е дал и с разпореждане от 16.01.2024 г., предмет на настоящата проверка, на основание чл. 351, ал. 5, т. 1, вр. с чл. 351, ал.1 НПК, върнал касационната жалба на нейния подател.

Частната жалба срещу разпореждането за връщане е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирано лице, в срока по чл. 351, ал.

6 НПК и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

За разлика от въззивното производство, в което съдът изцяло проверява правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните /чл. 314 НПК/, в касационното производство правомощията на съда са ограничени от нормата на чл. 347 НПК, която му дава право да извършва проверка на присъдата или решението само в обжалваната част и по отношение на обжалвалите лица, като може да изменя или отменя атакувания съдебен акт и спрямо необжалвалите лица, ако основанията за това са в тяхна полза. С тези ограничени правомощия е свързано и изискването за съдържание на касационната жалба и протеста, като в разпоредбата на чл. 351, ал.1 НПК е указано какво следва да бъде то посочване от кого се подава, акта, който се обжалва, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, както и искането, което се прави. Когато съдържанието на подадената касационна жалба не отговаря на посочения стандарт, тя не представлява годно средство за сезиране на касационната инстанция.

В конкретния случай въззивният съд правилно е преценил, че подадената от защитника касационна жалба не отговаря на изискванията на чл. 351, ал.1 НПК. Изрично в жалбата е посочено, че порочна е присъдата на Софийски окръжен съд, че не е ясно от какви доказателства е изведена и че първоинстанционният съд неправилно не е уважил искане за допълнителен разпит и очна ставка на основния свидетел на обвинението. Искането на касационния жалбоподател също касае първоинстанционния съдебен акт, като се претендира неговото отменяне и оправдаване на подс. А.. Реално жалбоподателят е възпроизвел съдържанието на въззивната си жалба, без да съобрази изискванията на чл. 351, ал.1 НПК, както и обстоятелството, че на касационна проверка подлежи въззивният съдебен акт, а не 2 първоинстанционната присъда. Нито едно от оплакванията в касационната жалба не е срещу постановеното въззивно решение, макар формално да е посочено, че то се обжалва пред ВКС. При това положение съдията докладчик правилно е дал срок на жалбоподателя да отстрани посочените недостатъци, като посочи касационните основания и конкретните данни, които ги подкрепят. Жалбоподателят не е изпълнил указанията на съда, като е внесъл жалба със съдържание, идентично с това на оставената без движение.

След като в предоставения срок касационната жалба не е приведена в съответствие с изискванията на чл. 351, ал. 1 НПК, съдията – докладчик по делото, съобразно правомощията си по чл. 351, ал. 5, т.1 НПК, правилно е върнал същата на нейния подател.

С оглед на това частната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането за връщането на касационната жалба в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 351, ал. 6 НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане от 16.01.2024 г., с което е върната касационната жалба, подадена от подсъдимия В. М. А., чрез защитника му адвокат В.Ч., срещу въззивно решение № 353/2023, постановено по в.н.о.х.д.

№ 658/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3