Решение № 115 от 22.10.2025, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Раднево, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ростислава Петкова при участието на секретаря Десислава Ст. Лъчова като разгледа докладваното от Ростислава Петкова Гражданско дело № 20255520100271 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ” ЕАД, действащо чрез пълномощника юрисконсулт П., срещу Д. М. Д., с която се предявява осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 29.06.2022 г. бил сключен договор за паричен заем №****** между „Креди йес“ ООД и ответника Д. М. Д., с който бил отпуснат заем в размер на 2000 лв., при връщането му на 17 вноски по 295 лв., с падеж на първа вноска 29.07.2022 г.

Твърди, че последната вноска била на 29.11.2023 г., а общата дължима сума по кредита била в размер на 2651,49 лв. Твърди, че ответника е извършил плащания по за погасяване на отпуснатия кредит в размер на 1475 лв.

Твърди, че с договор за цесия от ******** г. „Креди йес“ ООД прехвърлило на ищеца вземането по процесния договор за кредит срещу ответника. Твърди, че ответника бил уведомен за цесията с препоръчано писмо с обратна разписка. Твърди, че по договора за кредит ответникът дължи сума в размер на 3692,24 лв., от които 1522,38 лв. – главница; 349,26 лв. – договорна лихва и неустойка в размер на 1820,26 лв.

1

Поради тези съображения иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3692,14 лв., от които 1522,38 лв. – главница; 349,26 лв. – договорна лихва и неустойка в размер на 1820,26 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба, както и сторените в производството разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника Д.

М. Д..

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 24.09.2025 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил липсата на признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, а на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК е разпределил доказателствената тежест : по исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.

1 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже валидно сключен договор за потребителски кредит; предоставената в кредит сума от 2000 лв.; уговорената договорна лихва и неустойка в претендирания размер. Съдът е указал на страните, че дължи служебно произнасяне по въпроса за действителността на договора за кредит и неговите клаузи съобразно правилата за защита на потребителите по ЗЗП, както и съгласно чл. 26 ЗЗД.

Активната процесуално правна и материално правна легитимация на ищеца следва от сключен договор за цесия ******** г., с който „Креди йес“ ООД е прехвърлило на ищеца вземанията си по договор за паричен заем № 543043 от 29.06.2022 г. Тази цесия е съобщена на ответницата на 08.03.2024 г. със съответното уведомление видно от обратната разписка на л. 14 от делото.

По делото е приет като писмено доказателство процесният договор за паричен заем № ********** от 29.06.2022 г. /л.7-8/, сключен между „Креди йес“ ООД и ответника Д. М. Д. , от който е видно, че страните са сключили договор за кредит за сумата от 2000 лв. /чл. 3.1/, която ответникът е следвало да върне на 17 месечни вноски с краен срок 29.11.2023 г. /чл. 3.10 и виж погасителния план на л.8, гърба/. Видно е, че в чл. 3.7 е посочен месечен лихвен процент от фиксирани 3,330%, а в чл. 3.5 е посочено ГПР да е в размер на 48,048%. Също така в чл. 3.2 е посочено размерът на месечната 2 погасителна вноска да е в размер на 155.97 лв., а общата сума за плащане е посочена като 2651.49 лв. /чл.3.12/. В чл.3.9 е предвидено обезпечение, посочено в чл. 6 /в случая гарант и издаване на ценна книга/, като в чл.3.11 е посочено, че няма такса за усвояване на кредита. От погасителния план е видно, че вноските включват следните компоненти – падеж; вноска без неустойка по чл. 8; вноска за неустойка по чл. 8; общ размер на погасителна вноска с включена неустойка по чл. 8. Не е посочен никъде размера на договорната лихва като сума за месечната вноска, няма и разбивка в погасителния план за месечната погасителна вноска каква част е главница и каква част е договорна лихва. По делото са приети общите условия /л.9-12/.

Сключеният договор за паричен заем има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, спрямо който са приложими особените изисквания за действителност на ЗПК. „Креди йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което неговата валидност и последици следва да се съобразят с изискванията на специалния закон - ЗПК.

За да бъде валидно сключен договорът, е необходимо да отговаря на разпоредбите на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -12 и т. 20 и ал. 2, чл. 12, ал. 1, т.

7 -9 ЗПК. Тези условия следва да са налице кумулативно, за да породи договорът валидна облигационна връзка между страните. Липсата на което и да е от тях прави договорът недействителен съгласно императивната норма на чл. 22 ЗПК.

В договора сключен между страните е посочен размера на заема – 2000 лв., изготвен е погасителен план, в който е посочено броя и стойността на месечните погасителни вноски – 17 месечни вноски по 155.97 лв. всяка, както и падежа на тези вноски. В настоящия случай в договора е посочен годишния процент на разходите по кредита – 48,048 %, и месечен лихвен процент от 3,330%, но не е посочен годишен лихвен процент. Изрично е посочено в договора, че такса за усвояване няма, няма и посочени никакви други такси 3 или комисионни. Посочено е само наличие на неустойка за недадено обезпечение по чл. 8 вр. чл. 6 от договора, което не се включва в ГПР, чийто размер е фиксиран на сума от 2363.51 лв.

Видно от договора за заем, в чл. 2, т. 7 е посочен лихвеният процент по кредита, който е 3. 330 % и който е фиксиран месечен лихвен процент по заема. Действително в договора няма отделно записване на общия размер на договорната лихва, но това не води до недействителност на договора.

Доколкото лихвата е фиксирана за целия период на договора и същата не се променя, не зависи от някакви фактори, предвидени в договора, не е необходимо да се посочват условията по прилагането й, доколкото такива условия няма, не са предвидени в договора – лихвата е фиксиран размер за целия срок на договора. Поради това съдът не констатира нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК.

В случая е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което прави да договора недействителен съгласно чл. 22 ЗПК. Съдът намира да са налице обстоятелства, водещи до недействителност на договора за паричен заем, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на ГПР и общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

В настоящия случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за паричен заем е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 48,048 %. Не е ясна методиката на формиране на годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора.

На следващо място в процесния договор действително е записана обща 4 сума за плащане в размер на 2651.49 лв. Така посочената сума обаче не кореспондира със задълженията по изготвения погасителен план, където след като е включена и неустойката по чл. 8 в размер на 139.03 лв. месечно, общата сума за заплащане става 5015 лв. Отделно от това както съдът посочи по-горе тази сума за неустойка по чл. 8 от договора не влиза в ГПР, но и да влизаше в ГПР по никакъв начин не кореспондира крайната сума от 5015 лв. с ГПР от 48,048 %.

Освен това изрично е посочено в договора, че няма такса за усвояване /чл.3.11/, нито пък е видно да има други уговорени такси. В тази връзка не е ясно по какъв начин се формира тази разлика между ГЛП от 39,96% /12 х 3,33 %/ и ГПР от 48,048 %. Тази неяснота води до извод за липса на конкретика как се формира посочения ГПР, а тази информация е изключително важна за потребителя за вземе информиран избор кой договор за кредит да избере между няколко оферти и да прецени какво оскъпяване ще поеме /Решение от 20.09.2017 г. по дело С-488/2017 г. на СЕС; Решение от 19.12.2019 г. по дело С-290/2019 г. на СЕС; Решение от 16.07.2020 г. по дело С-868/2019 г. на СЕС/.

Липсата на посочените разходи, които се включват в ГПР, води до извод за грешно посочен ГПР, което се равнява на липса на посочен ГПР /Решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/2022 г. на СЕС/, съгласно което отсъстват задължителни реквизити за разходи по чл. 3, б. „ж“ от Директива 2008/48, което води до нищожност на договора за потребителски кредит. Съгласно чл.

22 ЗПК договора е недействителен и се дължи връщане само на чистата сума съгласно чл. 23 ЗПК, тоест дадената в заем сума.

С оглед изложеното съдът намира, че процесният договор не отговоря на изискванията на чл. 11, т. 10 от ЗПК, като липсата на част от задължителните реквизити води до неговата недействителност съобразно разпоредбата на чл.

22 ЗПК. В този смисъл е и решение № 259/24.07.2024 г. по т.д. № 20245500900015/2024 г. на Окръжен съд – Стара Загора, разглеждащ абсолютно идентичен договор за кредит на „Креди йес“ ООД.

В решение от 13 март 2025 година по дело C‑337/23 се постанови, че, чл.

10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита 5 за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 8 вр. чл. 6 от договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/.

Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.