Решение № 1382 от 27.11.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1382 гр. Варна, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110201419 по описа за 2025 година Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от С.Д.С., ЕГН **********, против НП № 24-0819003047/24.10.2024г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на С.Д.С., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП.

В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано, както и че съставянето му е основано на неотговаряща на действителността фактическа обстановка, въз основа на което прави искане за отмяна.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. А., който поддържа жалбата и по същество пледира за отмяна на НП.

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се представлява, изразява писмено становище по жалбата с което я оспорва и по същество моли да се потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на 1 неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Варна, с-р Пътна полиция.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 12.07.2024г. около 14:38 часа въззивникът Г.М. управлявал л.а.

„Фолксваген”, с Рег.№ В 4044 ВН. Същият се движел по бул. „Цар Освободител”, в посока центъра на града, като срещу автосалон „Капитолий“ бил спрян за извършване на проверка от страна на органите на полицията. При преминаване покрай полицейския служител – св.А.М. и К.К., установили, че въззивника не използва задължителния обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.

За горното бил съставен АУАН № G A 1347038/12.07.2024г. В обстоятелствената част на същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Акта е надлежно връчен на въззивника, същия се е запознал с него и не е направил възражения при връчването му. Такива не са постъпили и в законния за това срок.

При възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. А.М. установи, че лично е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото. Установи също, че нарушението е установено по единствено възмвожния за това начин, чрез пряко наблюдение, доколкото не разполага с техническо средство за заснемане на нарушението. Твърди, че при извършване на проверкщата водача не е представил СР МПС.

Същите факти се установяват и от св.К..

Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата, така както са посочени в акта за нарушение.

Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7 ПР. 1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50.00лв. на въззивника.

2

Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че наказанието наложено на въззивника по чл.183 от ЗДП е правилно квалифицирано и заканосъобразно е определен размерът на глобата. Нарушението е безспорно доказано, като съдът намира, че предвид вида на нарушението същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно, чрез визуално наблюдение от страна на органите на полицията.

Спазени за нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.

Съдът не кредитира направените от въззивника възражения, като намира, че твърденията му са недоказани и се опитва чрез тях да си изгради една оневиняваща го версия.

Ясно и точно е описано кога, къде, какво МПС е управлявал въззивника, като същото е индивидуализирано по вид, модел и Рег.номер. Посочено е мястото на проверката и е установен начина на установяване на нарушението.

Въззивника не е направил възражения по връчения му АУАН и не е оспорил нарушението и правната квалификация на същото.

Съдът не споделя и възражението относно твърдението, че неправилно е установена фактическата обстановка. Доказателства в тази насока не са представени и съдът намира, че твърденията на въззивника са с цел изграждане на защитна, оневиняваща го версия.

Съдът намира, че на въззимвника безспорно са известни задълженията му като водач на МПС, доколкото са събрани доказателства, че той е правоспособен водач на МПС и същия безспорно е положил изпит за да докаже познаването на ЗДП от негова страна. Правото на защита на въззивника не е нарушено, дори напротив, то е реализирано в пълен обем, като въззивника е обжалвал издаденото срещу него НП.

От приложената справка за нарушителя, съдът установява, че същия има трайно изградени навици на нарушител на правилата за движение по пътищата и същия е санкционирам многократно за различни по вид нарушения, като към момента на издаване на НП на водача са останали две контролни точки, а съответно останалите са отнети за други нарушения. От 3 приложената справка за нарушенията на водача се установяват общо четири влезли в сила НП и четири ел.фиша за различни нарушения на ЗДвП.

Съдът намира, че не следва да се произнася по отношение на наложената глоба по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП, за извършеното нарушение по чл.100ал.1 т.2 от ЗДвП, доколкото същото е в необжалваем размер и е влязло в законна сила.

Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да бъде уважено искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Като отчете сложността на производството и формата на участие на юрисконсулта, съдът прецени, че същото следва да бъде определено в минимален размер от 80.00лева.

По горните съображения, съдът постанови решението си.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819002680/29.08.2024г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР Варна, с което на Г. Я. М., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП и ГЛОБА в размер на 10.00лева на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Г. Я. М., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00лева – разноскипо делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4