Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 29 от 12.05.2025, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
Въззивно търговско дело 15/2025
Вид
Решение № 29
Подписан
12.05.2025
В сила
17.03.2026
Състав
Павел Александров Ханджиев, Радостина Костова Калиманова, Илияна Тодорова Балтова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Бургас, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Радостина К. Калиманова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Радостина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20252001000015 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 260022/23.10.2024 година, постановено по търг. дело № 82/2021 година по описа на Окръжен съд-Бургас е прогласена за недействителна по отношение на кредиторите на „Контракт инвест“ ООД (н), ЕИК *********, по иска на „А и Л Търговско представителство“ ООД, ЕИК *********, със съдебен адрес град Несебър, к. к. „Слънчев бряг“, бизнес център „Корал сити“ , ет. 4, офис № С5 и при участието като съищец на синдика на същото А. Й. К., със служебен адрес град Стара Загора, ул. „Генерал Столетов“ №42а извършената от длъжника „Контракт инвест“ ООД (н) сделка, а именно: договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 73, том VХ, рег. № 17151, дело № 2674/2018 година на нотариус с район на действие Районен съд-Несебър, вписан в Служба по вписванията-Несебър под № 62, том 27, дело № 5078/2018 година, с който „Контракт инвест“ ООД (н) е продало на С. В. П., гражданка на Руската федерация, с адрес: Руска федерация, град Москва, ул. Кастанаевская, д. 31, кв. З, ап. 25 следния недвижим имот, собственост на дружеството, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, одобрени със заповед № РД-14-48 от 03.10.2005 година на изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед № КД-14-02-1626 от 20.11.2007 година на Началника на СГКК-Бургас, представляващ апартамент №А14, с адрес на имота: град Свети Влас, „П. б.“, ет. 0, ап. 14а, представляващ част от комплекс ваканционни апартаменти „П. б.“, разположена в поземлен имот с идентификатор № 1.1538.4.84, с предназначение на 1 самостоятелния обект - жилище, апартамент; брой нива на обекта - едно, състоящ се от: стая, баня с тоалетна, тераса, със застроена площ от 44 кв. м., ведно с прилежащите части от 14.94 кв. м. идеални части от общите части на сградата или с обща площ от 58.94 кв.м., ведно със съответния процент идеални части от правото на строеж върху прилежащия на сградата терен, при граници на апартамента: на същия етаж - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, под обекта - няма, над обекта - самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***. Със същото решение „Контракт инвест“ ООД (н) и С. В. П. са осъдени да заплатят в полза на бюджета съдебната власт дължимата държавна такса, както и по особената сметка на синдика на „Контракт инвест“ ООД (н) направените от него по делото разноски.

Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от С. В. П., гражданка на Руската федерация, с адрес: Руска федерация, град Москва, ул. Кастанаевская, д. 31, кв. З, ап. 25, чрез процесуалния и пълномощник, със съдебен адрес град Бургас, ул.

„Княз Борис I-ви“ № 2, ет. 1, офис №6. Сочи се в нея, че в производството по делото не бил спорен факта на сключването с нотариален акт между нея и „Контракт инвест“ ООД (н) на договор за покупко - продажба на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор №***, с административен адрес: град Свети Влас, П. б. , ет.0, aп.

А14, със застроена площ от 44.00 кв. м., ведно с прилежащите части от 14.94 кв. м. идеални части от общите части на сградата и с обща площ от 58.94 кв. м., с предназначение на самостоятелния обект, жилище, апартамент, който самостоятелен обект е изграден в сграда 1 на поземлен имот с кадастрален номер №***. С. П. придобила правото на собственост възмездно срещу отразяване в нотариалния акт на продажна цена в размер на 25 460 евро с ДДС, заплатена по банков път на дружеството - продавач изцяло и още през 2011 година. Единствено обективирането на волята на страните било реализирано през 2018 година предвид множеството ипотеки и възбрани върху имота, наложени най-вече в полза на кредитора „ОББ“ АД. Жалбоподателката заплатила и всички такси по заличаване на ипотеката, с което още повече била увеличена продажната цена.

За този имот ответницата заплатила по банков път суми в общ размер на 76 505.55 лева с левова равностойност на 39 116.67 евро, която сума значително надвишавала сумата от 25 460 евро с ДДС , вписана в нотариалния акт. Въпреки, че приел за платена така посочената сума, съдът направил погрешни правни изводи.

Съдът приел посоченото от експерта в депозираното от него по делото заключение, че според управителя на несъстоятелния длъжник в дружеството постъпила сумата от 32 960 евро като продажна цена на процесния имот, внесена от С. П.. Това сочело, че средната пазарна цена на кв. м. възлиза на сумата от 559.21 евро, която се различава незначително от получената от експерта средна пазарна цена в размер на 549.78 евро/кв. м.

Съдът не взел предвид, че експертизата не се базира на продажните цени, отразени в нотариални актове, доколкото такива не са посочени, а само на оферти от сайтове за недвижими имоти и агенции за недвижими имоти, а не на база реални сделки, вписани в Служба по вписвания. Възражение в тази насока било направено още при приемането на 2 заключението. След като и експертизата, и данните от дневниците по ДДС за това дружество сочели сумите, дадени от П. като продажна цена за апартамента, не можело да се направи извод за ощетяване на дружеството в несъстоятелност. Сочи съдебна практика в този смисъл.

Отправя искане обжалваното решение да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което настоящата инстанция да се произнесе по съществото на спора.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е надлежно връчена на останалите участници в производството, но в срока по чл. 263 от ГПК не е получен отговор по нея от длъжника „Контракт инвест“ ООД (н) и от „А и Л Търговско представителство“ ЕООД.

Такъв е постъпил от страна на А. К. - синдик на „Контракт инвест“ ООД (н). В него се моли за потвърждаване на обжалваното решение. Счита, че не е безспорен факта на плащането от страна на ответницата на цялата договорена продажна цена от 25 460 евро още през 2011 година, като пояснява, че в срока по закон е оспорил това обстоятелство, включително твърдението, че е заплатена по-голяма сума. Същото и по-специално плащането на сумата от 76 505.55 лева не съответствало на относимите доказателства по делото. Не следвало да бъдат взети предвид потвърждение от 18.02.2012 година и предварителен договор, тъй като същите били представени от ответната страна едва в първото по делото съдебно заседание. Въпреки настъпилата преклузия, същите били неправилно приобщени от съда към доказателствения материал, но правилно не били кредитирани от него.

Навеждат се доводи, че съдът, при липса на предпоставките на закона за това, по своя инициатива, при това в предпоследното съдебно заседание изискал от трето неучастващо по делото лице представянето от него на документи и по-специално изискал от НАП извлечения от дневниците за продажби на ответното дружество. Освен това, той необосновано приел, че същите установявали извършени плащания. Последните следвало да бъдат доказани от страната, която твърди това обстоятелство чрез съответния платежен документи или чрез справка от банковите сметки на наредителя или получателя на плащането. От съдържанието на отразените няколко фактури не можел да се направи извод, че посочените суми са реално платени и са относими към процесната сделка, още повече, че П. имала с ответното дружество и други правоотношения, възникнали седем години преди изповядването на процесната сделка.

Неоснователно било позоваването в жалбата на заключението на вещото лице във връзка с представеното потвърждение от 18.02.2012 година. Самото то не било представено своевременно по делото, съответно в оригинал след оспорването му. Наред с това, съдържанието му било невярно.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената 3 служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

С решение № 509 от 27.02.2020 година, постановено по търговско дело № 27/2019 година Бургаският окръжен съд е обявил неплатежоспособността на „Контракт инвест“ ООД със седалище град Свети Влас и адрес на управление ул. „Средна гора“, к-с „П. б. 1“, ап. 41, като е определил 31.12.2014 година за нейна начална дата; открил е производство по несъстоятелност на отношение на същото дружество; назначил е временен синдик в лицето на В. Б. и е свикал първо събрание на кредиторите на търговеца, което да се проведе при съответно посочен дневен ред. Молбата, по повод на която е било образувано производството по търговско дело № 27/2019 година по описа на Бургаския окръжен съд е постъпила в същия на 16.01.2019 година.

Ищецът по делото „А и Л търговско представителство“ ЕООД е предявил свои вземания против несъстоятелния длъжник, като е бил включен от синдика в списъка на предявените неприети вземания. Против невписването му в съставения от синдика списък на предявени приети вземания той е депозирал възражение, което с определение № 260515 от закрито заседание на 18.01.2021 година е оставено без уважение. Поради това именно същият е предявил иск с правно основание чл. 694, ал. 2 от Търговския закон за установяване съществуването на предявеното от него в производството по несъстоятелност вземане. Освен това, с договор за прехвърляне на вземане от 18.02.2021 година ищецът е придобил срещу заплащане на цена в размер на 4 500 лева част в размер на 5 000 лева от вземането на „Хирон 2004“ ЕООД, което вземане е предявено и съответно включено в съставения от синдика на „Контракт инвест“ ООД - в несъстоятелност списък на предявени приети вземания на кредитори. Това прехвърляне е взето предвид от синдика и съответно съобразено от съда по несъстоятелността, тъй като видно от партидата на несъстоятелния длъжник в търговския регистър, при посочване на кредиторите и размера на техните вземания „Хирон 2004“ ЕООД фигурира в сметката за разпределение с вземане в размер на 16 517.36 лева.

Установява се от доказателствата по делото, че на 16.11.2018 година първият ответник-търговското дружество в несъстоятелност е продал на втория ответник -физическо лице следния свой недвижим имот, находящ се в град Свети Влас, община Несебър, област Бургас, а именно: самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, с адрес на имота град Свети Влас, ваканционен комплекс „П. б.“, ет. 0, ап. А14, находящ се в сграда 1, построена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на обекта жилище, апартамент, брой нива на обекта - едно, с площ от 44 кв. м. и прилежащи части 14.94 кв. м. идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху терена, като общата площ е 58.94 кв. м., при съответно посочени 4 граници за сумата от 25 460 евро.

Ищецът поддържа в исковата молба твърдението, че цената на сделката била сумата в размер на 21 236 евро, което прави около 360 евро за кв. м. Средната пазарна цена за един кв. м. площ в град Свети Влас през този период била над 700 евро за кв. м. Това сочело, че даденото от несъстоятелния длъжник по тази сделка значително надхвърля по стойност полученото от него. По този начин се увреждала масата на несъстоятелността и се накърнявали правата на всички хирографарни кредитори, поради което и именно за него бил налице правен интерес да упражни предоставената му закона възможност в тази насока, като предяви настоящата претенция за прогласяване недействителност на процесната сделка.