Определение № 429 от 29.07.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 429 гр. София, 29.07.2026 г.

С. ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ , в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Частно наказателно дело № 20251800200229 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.

Образувано е по постъпила жалба от И. Н. Д., депозирана чрез неговия пълномощник - адв. И. Ж. от САК, срещу постановление от 07.03.2025 год. на прокурор при СОП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 624/2018 год. по описа на РУ - Б., пр. пр. № ТОЕ39/2022 год. по описа на РП - Б., ТО - Е., образувано и водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, впоследствие за престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1 от НК.

В жалбата по същество се навеждат доводи, че атакуваното постановление следва да бъде отменено като необосновано и незаконосъобразно. Оспорва се крайният извод на прокурора, че деянието е извършено при условията на неизбежна отбрана, като се отрича действията на който и от присъстващите да са съставлявали нападение спрямо водача на автомобила П. Н.. Жалбоподателят счита, че показанията на последния са кредитирани безкритично, без съобразяване, че съставляват защитна теза, като крайните изводи на прокурора се явяват необосновани, като стъпват на неясна доказателствена основа. Изразява се несъгласие с приетото от прокурора, че П.

Н. е получил наранявания в областта на носа и веждата, тъй като данни за тези обстоятелства се съдържат единствено в неговите показания, но не и в медицински документи или други доказателства. Сочи се, че прокурорът безкритично е възприел версията на водача на автомобила, а не е оценил адекватно обществената опасност на извършеното деяние, с извършването на 1 което водачът е дал израз на пренебрежението си към обществените норми на поведение и е поставил в опасност здравето и живота на всички присъстващи.

Поради всичко гореизложено е отправено искане, делото да бъде върнато на прокурора със задължителни указания за прилагане на закона, при обсъждане дали са налице основанията за повдигане на обвинение за престъпление по чл.

343, ал. 3, б. „а”, пр. 1, вр. чл. 342, ал. 1 от НК /при наличие на квалифициращия признак „бягство от местопроизшествието”/ и за продължаване на разследването в тази насока.

Съдът, след като се запозна с атакувания прокурорски акт и обсъди доводите изложени в жалбата, както и материалите по делото в съвкупност, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо право на това, чрез упълномощения повереник, в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, а по съществото си - за неоснователна.

Това е така поради следните съображения:

Видно от материалите по делото, досъдебно производство № 624/2018 год. по описа на РУ - Б., пр. пр. № ТОЕ-39/2022 год. по описа на РП - Б. е било образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК на 29.12.2018 год. и е водено за това, че в гр. Б., на паркинг в двора на бившето военно поделение, при управление на моторно превозно средство, са били нарушени правилата за движение по пътищата и по непредпазливост е причинена средна телесна повреда на И. Н. Д. от с. Т., обл. С. - престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

В хода на разследването по досъдебното производство са извършени редица процесуално- следствени действия, като няма привлечено, при условията на чл. 219, ал. 1 от НПК, в качеството му на обвиняем, лице.

Хронологията по делото показва, че многократно същото е било спирано и прекратявано, на различни основания.

С постановление от 24.03.2020 год. на наблюдаващия прокурор от РП Б. досъдебното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл.

25, ал. 1, т. 6, като е прието, че извършеното съставлява престъпление по чл.

132, ал. 2 от НК. За да постанови в този смисъл акта си, представителят на прокуратурата е приел, че на мястото, където е осъществено деянието вътрешен двор на търговско дружество, не следва да са приложими правилата 2 на Закона за движение по пътищата, както и че извършеното от П. Н. нанесената телесна повреда на И. Д., е при форма на вина - умисъл, а не непредпазливост. Това постановление на РП - Б. е било потвърдено по реда на съдебния контрол с определение № 588/05.06.2020 год. постановено по ч.н.д.

№ 142/2020 год., по описа на РС - Б..

В законоустановения срок и на основание чл. 80 от НПК от пострадалия е подадена тъжба срещу П. Н., като е образувано н.ч.х.д. № 366/2020 год. по описа на РС - Б.. С разпореждане на съдията докладчик делото е прекратено и материалите са изпратени на РП - Б. с оглед преценка наличието на данни за извършено от П. Н. престъпление - хулиганство или престъпление по глава единадесета, раздел втори от НК - „Престъпления против транспорта“.

След връщане на досъдебно производство не са извършвани никакви действия по разследването.

С постановление на районен прокурор от РП - Б. от 10.12.2020 год., производството е прекратено, като отново решаващият извод е, че извършеното не съставлява престъпление от общ характер. С определение № 260079/22.01.2021 год., постановено по ч.н.д. № 532/2020 год. по описа на РС Б., постановлението е отменено, а делото върнато на РП - Б.. Съгласно мотивната част на горепосоченото определение, след връщането на делото, са извършени допълнителни действия по разследването.

С постановление от 19.01.2023 год. на РП - Б., ТО - Е., производството по делото е спряно, като отново е прието, че от обективна и субективна страна П. Н. е реализирал състава на престъплението по чл. 132, ал. 2 от НК, тъй като липсвали доказателства за виновно нарушени, от последния, конкретни норми на ЗДвП, които да са в причинна връзка с деянието и последиците от него условие, необходимо за квалифициране на деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 342, ал. 1 от НК. Също така е прието, че телесните повреди са причинени на И. Д. при превишаване пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК, доколкото действията на П. Н. били провокирани от упражненото върху него физическо насилие.

Поради необоснованост на фактическите изводи и липса на доказателствен анализ, постановлението е отменено, а делото върнато на РП - Б., от районния съд с определение от 03.02.2023 година.

Производството отново е спряно с постановление от 10.02.2023 год. на 3

РП - Б., ТО - Е.. В него представителят на държавното обвинение, въпреки че касателно мястото на инцидента приема, че са приложими нормите на ЗДвП, намира извършеното за несъставомерно по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. с чл. 342, ал. 1 от НК или по чл. 342, ал. 1 от НК. С мотиви, идентични с тези по горепосоченото постановление от 19.01.2023 год., е прието, че П. Н. е извършил престъпление по чл. 132, ал. 2 от НК, като е превишил пределите на неизбежната отбрана, по смисъла на чл. 12, ал. 2 от НК. И това постановление е отменено при извършения съдебен контрол от РС - Б. с определение от 03.04.2023 год., с подробно позоваване на практика относно института на неизбежната отбрана.

В постановление от 10.04.2023 год. е прието от наблюдаващият прокурор, че в конкретния случая приложима е разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от НК и извършеното от П. Н. не съставлява престъпление, поради липсата на обществена опасност, като на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, досъдебното производство е прекратено. За да стигне до този решаващ извод, държавният обвинител е преценил, че показанията на всички свидетели, с изключение на свидетеля П. Н., са противоречиви най-вече относно действията и реакциите на последния. Приел е, че И. Д., като пострадал от инцидента, се явява лично заинтересован от изхода на делото, а всички останали свидетели (отново с изключение на св. Найденов) са до известна степен зависими от Д., тъй като са негови близки, роднини или подчинени. Поради това прокурорът не е кредитирал свидетелските показания в тази им част. Възприетата за доказана фактическа обстановка и в частност наличието на започнало и недовършено противоправно нападение от страна на свидетеля Д. срещу свидетеля Найденов, е довела до правния извод, че извършеното от П. Н. деяние не е общественоопасно и не съставлява престъпление, а деяние, разкриващо признаците на неизбежната отбрана.

С определение от 16.08.2023 год. на РС - Б., постановено по ч.н.д. № 252/2023 год., по описа на същия съд, по реда на чл. 243, ал. 4 - 6 от НПК е потвърдено изцяло горното прекратително постановление като правилно, обосновано и законосъобразно. В мотивите си към този съдебен акт, предмет на настоящата инстанционна проверка, съставът на първоинстанционния съд напрактика не е изложил дължимия самостоятелен фактически анализ на доказателствения материал по делото. Буквално са преповторени приетите от 4 прокурора изводи по фактите и правото, без проверка на обосноваността на същите.

С определение № 380 от 30.10.2023 год., постановено по в.ч.н.д. № 547/2023 год. по описа на СОС, горепосоченото определение на РС - Б. е било отменено, като е прието, че първоинстанционният съд не е изпълнил задълженията си да се произнесе по обосноваността и законосъобразността на прекратяващото наказателното производство постановление, като не е констатирал, че постановлението на прокуратурата от 10.04.2023 год. е необосновано и незаконосъобразно. Съдът е отменил определението на първоинстанционния съд и постановлението на прокурора и е върнал делото на прокурора за изготвяне на ново постановление.

С постановление от 04.01.2024 год. на зам. районен прокурор при РП Б. досъдебното производство № 624/2018 год. по описа на РУ-Б., пр. пр. № ТОЕ39/2022 год. по описа на РП - Б., е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК - поради изтичане на предвидената в закона давност. Прокурорът е посочил, че за деянието по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода“ до три години или пробация, давностният срок за наказателно преследване по чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК е 5-годишен и е изтекъл на 29.12.2023 год.

С определение № 64 от 01.04.2024 год., постановено по ч.н.д. № 139/2024 год. по описа на Районен съд - Б., първи наказателен състав на съда е отменил горепосоченото постановление, като е приел, че се касае за умишлено причиняване на пътнотранспортно произшествие, като е върнал делото на РП - Б. с указание по приложението на закона.

Това определение е било предмет на съдебен контрол по в.ч.н.д. № 376/2024 год. по описа на С. окръжен съд. С определение № 401 от 29.08.2024 год., постановено по посоченото дело, определението на РС - Б. е било отменено, като съставът на СОС е приел, че предвиденият в чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК давностен срок не е изтекъл, поради което и крайният извод на прокурора за наличие на основание за прекратяване на наказателното производство е неправилен, и е върнал делото за изпълнение на дадените указания.

С постановление от 05.11.2024 год. наблюдаващият делото прокурор при 5

РП - Б., ТО - Е. /зам. районен прокурор на РП - Б./ е констатирал, че по делото не е имало спиране или прекъсване на давността, което да обуславя приложението на чл. 81, ал. 3 от НК, поради което приложима е разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 4 от НК, следователно давността за наказателно преследване по отношение на това деяние е изтекла. С тези аргументи наблюдаващият прокурор е прекратил наказателното производство.

Това постановление е обжалвано от пострадалия И. Н. Д., по повод на което е било образувано ч.н.д. № 715/2024 год. по описа на РС - Б.. С определение № 1 от 09.01.2025 год., влязло в сила на 28.01.2025 год., съставът на РС - Б. е отменил постановлението, като е изложил съображения, че е осъществено деяние по чл. 342, ал. 3, б. „б“, вр. ал. 1 от НК, и е върнал делото на прокурора.

С постановление от 04.02.2025 год. наблюдаващият делото прокурор от РП - Б., ТО - Е. е изпратил материалите по досъдебното производство на СОП по компетентност, съобразявайки подсъдността на деянията по чл. 342 от НК.